Определение № 60614 от 03.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 154/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба Д. И. Т., представляван от адв.В. О., срещу решение № 1486 от 08.07.2020г. по в.гр.д. № 2972/2019г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав в частта, с която е потвърдено решение № 2388 от 03.04.2019г. по гр.д. № 16752/2017г. на Софийски градски съд, I Гражданско отделение, I – 18 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. И. Т. против ЗД „Бул Инс“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за разликата над 27 000 лева до 80 000 лева /част от сумата 150 000 лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 21.05.2017г. Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Излага съображения за неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението, тъй като въззивният съд не е отчел високия интензитет на търпените болки и страдания и продължителния период на лечение. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Сочи материалноправния въпрос относно приложението на принципа на справедливост във връзка с критериите при определяне на конкретен размер обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя във връзка с приложението на т.II от ППВС № 4/1968г. Твърди, че е налице противоречие между даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл.52 ЗЗД и ППВС № 4/23.12.1968г. Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД, представляван от адв.А. И., оспорва касационната жалба. Поддържа, че доводите на касатора за несъобразяване от въззивния съд в достатъчна степен с критериите, посочени в ППВС № 4/1968г., са относими към правилността на обжалваното решение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца при ПТП, настъпило на 21.05.2017г., от водач, ползващ се от застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответника. Във връзка с претърпените от Д. И. Т. неимуществени вреди решаващият съдебен състав е обсъдил заключението на приетата по делото СМЕ, от която се установява, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП ищецът е получил телесни увреждания, изразяващи се в контузия на главата; разкъсно – контузна рана на лявата теменна област на главата; мозъчно сътресение с последващ постравматичен субдорален хаматом в подостър стадий в дясната тилна област на мозъка и изкълчване на лявата акромио – клавикуларна става. Приел е, че по своите медико – биологични характеристики само мозъчното сътресение и изкълчването на лявата акромио – квавикуларна става представляват средна телесна повреда по смисъла на чл.129 НК. Приел е още, че общият лечебен и възстановителен период е продължил три месеца. Съобразил е и възрастта на пострадалия, неговото обществено положение, периода от време, в който болките и страданията са били интензивни, обществено – икономическите условия в страната и лимита на застрахователно обезщетение към датата на ПТП. Въз основа на тези съображения въззивният съд е заключил, че размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, на което ищецът има право, възлиза на 27 000 лева. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Макар и непрецизно формулиран, настоящият състав намира, че е поставен материалноправен въпрос, отнасящ се до приложението на чл.52 ЗЗД и установения в него принцип на справедливост. Този въпрос е релевантен, тъй като е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи. По въпроса е създадена постоянна съдебна практика – ППВС № 4/23.12.1968г., както и постановени по реда на чл.290 решения на различни състави на Търговска колегия на ВКС - решение № 151 от 12.11.2013г. по т.д. № 486/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 88 от 17.06.2014г. по т.д. № 2979/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 130 от 09.07.2013г. по т.д. № 669/2012г. на ВКС, ТК, II т.о. и други, съгласно която при определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди – морални болки и страдания за причинени телесни увреждания на увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети предвид както характера и тежестта на самото телесно увреждане, интензитета и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. При определяне на размера на справедливото обезщетение въззивният съд е взел предвид възприетите от съдебната практика критерии, като ги е съобразил след обсъждане на събраните доказателства и конкретните факти по делото. Изложил е съображения, че размерът на обезщетението следва да бъде съобразен с възрастта на ищеца, общественото му положение, вида и тежестта на причинените увреждания, продължителността на лечебния и възстановителния период, както и с обществено – икономическите условия в страната и лимита на застрахователно обезщетение към момента на настъпване на произшествието. Преценката на отделните факти по делото, относими към определяне на конкретния размер на обезщетението при спазване на принципа за справедливост, е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт, по която настоящата инстанция не може да се произнесе в селективния стадий на касационното производство. С оглед наличието на постоянна практика на ВКС по поставения въпрос, от която въззивният съд не се е отклонил, не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника разноски не се присъждат, тъй като такова искане не е направено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение