Определение № 3655 от 18.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5315/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. С., [населено място], чрез адвокат В. Щ., против въззивно решение № 4431 от 10.08.2023 г. по в.гр.д. № 3112/2022 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 20205433 от 01.11.2021 г. по гр.д. № 23231/2016 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу П. Е. Д., П. П. А. и Ю. П. А., в качеството им на наследници на починалия в хода на процеса Е. Д. Е., иск по чл. 42, ал. 2 ЗЗД за обявяване на недействителността спрямо ищеца на обективираната в нотариален акт № .., том .., дело №../.. г. покупко-продажба на 1/2 ид.ч. от апартамент № ..., находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] заедно с прилежащото избено помещение № .. и 2,563% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, поради липса на представителна власт за сключването ѝ от лице, което не е било надлежно упълномощено, като е отхвърлен и предявеният от касатора срещу П. Х. П., в лично качество и като правоприемник на В. Н. Х., и Х. К. Т., в лично качество и като правоприемник на К. Х. Т. и В. Н. Х., иск по чл. 108 ЗС за признаване на установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на 1/2 ид.ч. от процесния апартамент и за осъждането им да предадат владението върху него. В касационната жалба са наведени твърдения за неправилност на въззивното решение поради необоснованост, нарушение на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила. В срока по чл. 287 ГПК е постъпил отговор от адвокат М. М. в качеството ѝ на особен представител на П. Х. П., с който се поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което не са налице основания за допускане на касационното обжалване, а по същество подадената жалба е неоснователна. Ответникът Х. К. Т., със съдебен адрес - [населено място], е депозирал писмен отговор чрез адвокат Г. Ф., с който оспорва допустимостта и основателността на подадената жалба. Направо е искане за присъждане на разноски съобразно представените договор за правна защита и съдействие и разписка към него. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта ѝ, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд е приел, че правната квалификация, дадена от първоинстанционния съд е правилна, а именно – предявените искове са по чл. 42, ал. 2 ЗЗД и чл. 108 ЗС. В тежест на ищеца е да установи при условия на пълно и главно доказване, че са се осъществили съставите на двете правни норми, което съдът е приел, че не е направено и поради съвпадение на крайните изводи с първата инстанция е препратил към нейните мотиви на основание чл. 272 ГПК. След като не са оспорени по надлежния за това ред, писмените доказателства са относими и релевантни. Съдът не събира служебно доказателства. Това е задължение на страната, която може да представя доказателства или да прави доказателствени искания. Съдът е приел, че са спазени правилата на разпределение на доказателствената тежест, проектът за доклад по смисъла на чл. 140 и сл. ГПК е пълен и исковете са правилно квалифицирани, като първоинстанционният съд е разгледал спора в рамките на въведения от страните предмет. Въззивният съд не е установил съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като при служебната проверка на решението в рамките на ограничението по чл. 269 ГПК е установено, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Доколкото е посочено, че страните не са навели други оплаквания и възражения, съдът е приел, че подадената жалба е неоснователна и е потвърдил първоинстанционното решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – по въпроса за задължението на съда да прецени всички събрани по делото доказателства, които са от значение за спора, както и доводите на страните. Поставен е и втори въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – при констатацията на противоречия в мотивите на въззивното решение при излагането на фактите и доказателствата, като са налице несъмнени преплитания с фактите и доводите по други дела, видно от съдържанието на въззивното решение, каква следва да е процедурата за отстраняването на тези процесуални пороци. Поддържа се и наличието на очевидна направилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради следните съображения: Относим към дейността на въззивната инстанция въпрос е въпросът за задълженията на съда да обсъди в мотивите на решението си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства, но същият е решен съобразно установената практика, включително и посочената от касатора. В нея е възприето, че съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правните доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Въззивната инстанция е изложила мотиви по направените от страната оплаквания, както и във връзка със събраните по делото доказателства и фактът, че същите не са били оспорени, поради което не е налице отклонение от установената съдебна практика по въпроса. Обуславящият извод е за това, че ищецът не е доказал отрицателния правнорелевантен факт за липса на упълномощаване за продажба на процесния имот. Във връзка с втория въпрос не е наведена аргументация на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – нито е посочена противоречива, грешна или остаряла съдебна практика, нуждаеща се от изоставяне, коригиране или осъвременяване, нито конкретни правни норми, за които се поддържа, че са неясни или непълни. Противно на твърденията на касатора от съдържанието на обжалваното решение не се установяват „преплитания“ с фактите по други дела, поради което въпросът не може да обуслови допускането на касационното обжалване. Няма основание да се приеме и че въззивното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Същото не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Въззивният съд е доразвил правните изводи на първоинстанционния по отношение на наведените от страните възражения за правилността на решението, следвайки правилата на формалната логика и съобразно установената фактическа обстановка. С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника Х. К. Т. следва да се присъдят установените като реално направени разноски в размер на 2400 лв. въз основа на представения договор за правна защита и съдействие и разписка към него за заплащането в брой на дължимото адвокатско възнаграждение. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд