Определение № 41 от 17.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 883/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Т. Е. срещу решение от 28.05.2012 год. по гр.д. № 132/2012 год. на Окръжен съд гр. Ст. З., с което е потвърдено решение №1136/10.11.2011 год., постановено по гр.д. № 5428/2010 год. на Старозагорския районен съд, с което са отхвърлени предявените от П. Т. Е. срещу С. Р. Ж. от [населено място] искове с пр. осн. чл. 42 ,ал.2 ЗЗД за обявяване за недействителен, поради липса на съгласие за упълномощаване на договор за покупко- продажба, обективиран в НА №89, том V, рег. №6209, нот. дело №615/23007 год. ,на Нотариус с рег. №406 и район на действие РС – Ст. З., с пр. осн. чл. 26,ал.2,т.4 ЗЗД за обявяване на договора за нищожен поради липса на основание и с пр. осн. чл. 108 ЗС за признаване за установено, че П. Т. Е. е собственик на имота, предмет на договора за покупко - продажба и осъждане на Е. И. Р. и Ц. Г. Р. да предадат неговото владение. Присъдени са разноски. С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3, т.1 ГПК. Ответниците по касация Е. И. Р. и Ц. Г. Р. и двамата от гр. Ст. З. изразяват становище, че не са налице законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване, в писмен отговор по делото. Считат, че обжалваното решение не е постановено в противоречие с нито едно от посочените в изложението решения. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Не са изпълнени обаче изискванията, с които според задължителното тълкуване, дадено в ТР №1/ 19.02.2010 на ВКС по тълк.д. №1/2009 год. ОСГТК законът свързва достъпът до касационно обжалване - да е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и да е обусловил изхода на спора, както и да обосновано поне едно от допълнителните основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. В случая касаторът не е формулирал правен въпрос в посочения смисъл. Посочено е ,че относно правната квалификация на предявения иск/ без конкретизация за кой от обективно-съединените искове става въпрос/, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с цитираните решения, постановени при условията на чл. 218а ГПК/ отм./, както и с Р № 75-88- ОСГК на ВС. Последните отразяват непротиворечивата и последователна съдебна практика според която ищецът е длъжен да посочи фактите на които основава претенцията си, а съдът е този който дава правна квалификация на предявения иск, с оглед на което посочената от ищеца правна квалификация не е обвързваща съда. Посочено е също така, че относно привидността на сделката решението противоречи на Р №1597/08.01.1997 год. по ф.д. 02014/1995 год. на ВКС, V г.о., а относно липсата на съгласие решението противоречи на Р №1561/27.12.1999 год. Доколкото не е формулиран правен въпрос съдът не може да прецени дали действително е налице такова противоречие. И съответно дали е изпълнено допълнителното основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК, на което касаторът очевидно се позовава предвид незадължителния характер на съдебната практика, която сочи. /Цитираното Р № 75-88- ОСГК на ВС, също няма такъв характер, а служи за общо ръководство на съдилищата съгл. чл.43,ал.2,т.1 ЗУС / отм. Д.В.бр. 59/22.07.1994 год./ Формулирането на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване и неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска./т.1 от ТР №1/ 19.02.2010 на ВКС по тълк.д. №1/2009 год. ОСГТК/. Предвид изхода от производството касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответниците по касация направените в производството разноски в размер на 700 лв. адвокатско възнаграждение. С оглед на горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.