Определение № 677 от 23.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7294/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Г. М., действаща чрез процесуалния представител адвокат Е. Радева, с искане за допълване на решение № 11193 от 21.10.2024 г., постановено по адм. д. № 7294/2024 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, в частта за разноските, сторени по същото дело. Ответникът по искането - Управителят на НЗОК не изразява становище. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид изложените в искането доводи и приложените доказателства, намира същото за допустимо, но по същество - за неоснователно. С решение № 11193 от 21.10.2024 г., постановено по адм. д. № 7294/2024 г. по описа на Върховния административен съд е оставено в сила Решение № 5436 от 16.05.2024 г. постановено по адм. д. № 6057/2023 г. по описа на Административен съд – София-град, с което по жалба на Г. М. е отменен Отказ № 2313600164/16.05.2023 г. /ПС - 30-09-239/22.05.2023 г./ на вр.и.д. Управител на НЗОК, с който на основание чл. 73, ал. 1 и ал. 2 от Закона за хора с увреждания, чл. 69 от ППЗХУ е отказано предоставяне на медицински изделия и помощни средства, заявени със заявление № 2313600164/16.05.2023 г. и преписката е върната на управителя на НЗОК за ново произнасяне по подаденото от лицето заявление и при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с решението. В хипотезите на чл. 143 АПК, във вр. с чл. 228 АПК съдът присъжда направени по делото разноски само, когато същите са поискани - чл. 80 от ГПК и е доказано с надлежен документ, че са извършени. За да поиска заплащането на разноски за адвокатско възнаграждение, респективно допълването на постановеното по делото съдебно решение в този смисъл, жалбоподателят се е позовал на представен списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Съгласно текста на посочените разпоредби адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица и 3. роднини, близки или на друг юрист. В тези случаи, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по- нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. С чл. 38 от ЗА, съдът е задължен да присъди адвокатско възнаграждение, но само ако представляваната страна е сред посочените в чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Доказателства, че лицето Г. М. попада в кръга на лицата по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, не са представени пред касационната инстанция. В този смисъл не може да се извърши преценка досежно действителното наличие на посоченото в договора основание за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в посочената законова хипотеза. Само ако клиентът попада в категорията на "материално затруднени лица", възниква задължение за съда да определи дължимото на адвоката възнаграждение и да осъди другата страна да го заплати. Хипотезата на посочената правна норма е изключение от общите правила за присъждане на разноски и в този смисъл не е достатъчно само представянето на сключен договор за правна помощ и съдействие, в който е посочено, че "оказаната правна помощ" е по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Освен това, това обстоятелство не е посочено в пълномощното, а единствено в представения пред първата инстанция договор за правна защита и съдействие от 05.09.2023 г., в който е посочено като основание и предмет оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се във водене на адм. дело № 6057/2023 г. по описа на АССГ. Също така, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА при посочения правен резултат по делото право да иска разноски за адвокатско възнаграждение има само адвокатът, предоставил безплатната правна помощ, което не е сторено, предвид подаденото искане за допълване на решението от страна на лицето, получило безплатната правна помощ, а в представеното по делото писмено становище е направено искане да бъдат присъдени разноски на ответника по касация Г. М.. Предвид гореизложеното, искането за допълване на съдебното решение в частта за разноските се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. По тези съображения Върховният административен съд, състав на шесто отделение,