Определение № 1068 от 20.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3332/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. С решение от 27.12.2012 година по гр.д. № 6314/2012 година на Софийски градски съд са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от П. С. Н. от [населено място] против Селскостопанска академия, [населено място]. В решението е прието за установено, че въз основа на трудов договор ищецът е изпълнявал в предприятието на ответника длъжността „електромонтьор” до 09.08.2011 г., когато трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя със заповед № РД-12-13 от 08.08.2011 г. на основание чл. 328, ал.1, т.10 КТ. Прието е, че работодателят е упражнил законно потестативното си право да прекрати трудовия договор едностранно, след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и че трудовият договор е прекратен от представляващият работодателя Председател на Селскостопанската академия, действал в кръга на правомощията си, поради което е отхвърлил като неоснователни исковете за отмяна на уволнението, възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ. Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от П. С. Н. от [населено място]. Изложени са доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Поддържа се, че въпросът следва ли съдът да събере всички допустими и относими към спорното право доказателства и да ги съобрази при постановяване на решението е от значение за точното приложение на закона. Ответникът по касационната жалба Селскостопанска академия [населено място] я оспорва като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Повдигнатият от касатора въпрос не е обуславящ изхода на делото, а разрешаването му не е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото предвид трайно установената съдебна практика по приложението на чл. 146, ал.4 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК. Съгласно установената съдебна практика, съдът следва да събере всички допустими и относими към спорното право доказателства и да ги съобрази при постановяване на решението, които правила са изцяло съобразени при постановяване на обжалвания съдебен акт. Съдът е допуснал и обсъдил всички доказателства относно законосъобразното упражняване на правото за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т.10 КТ (редакция ДВ,бр. 101 от 2010 г.) – доказателствата, че от 09.08.2011 г., уволненият работник е получавал пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал.1-3 КСО. Съобразил е и доказателствата, че трудовото правоотношение е било прекратено от представляващия работодателя Председател на Селскостопанската академия, встъпил в длъжността на 29.06.2011 г., след назначаването му на длъжността с акт на Министър-председателя на Република България от 28.06.2011 г., т.е. съобразил е всички доказателства, касаещи въведените от ищеца доводи за незаконосъобразност на уволнението, предвид което повдигнатият от касатора процесуалноправен въпрос не е обуславящ изхода на делото. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение