Определение № 1175 от 30.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 9/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „БР Интернешънъл холдингс инк.“, Британски Вирджински острови срещу решение №610 от 07.09.2022 г. по т.д.№951/2021 г. на САС. С обжалваното решение след частична отмяна на решение №261031 от 28.06.2021 г. по т.д.№29/2020 г. на СГС са отхвърлени предявените от „БР Интернешънъл холдингс инк.”, срещу „Слънце Стара Загора - табак” АД искове: по чл.116, ал.1, т.1 от ЗМГО за установяване на извършено от ответника нарушение на правата на ищеца върху национална марка с peг.№97299 (BR B. ROYALS - комбинирана), регистрирана в Патентното ведомство на Република България, чрез използването в търговската дейност на ответника без съгласието на ищеца на идентични и/или сходни на същата знаци върху следните стоки - 9 999 800 къса цигари с търговска марка B. ROYALS и лого BR, опаковани в 999 броя кашони с по 50 броя картона всеки, с по 10 броя кутии в картон, с по 20 къса цигари в кутия и 1 брой кашон с 49 броя картона, всеки с по 10 броя кутии в картон, с по 20 къса цигари в кутия; 10 000 броя полиетиленови торбички с надписи B. ROYALS лого BG (по разписка за задържане №0102606 от 17.12.2019 г.), както и върху следните стоки - 9 999 800 къса цигари с търговска марка B. ROYALS лого BR, опаковани в 999 броя кашони с по 50 броя картона всеки, с по 10 броя кутии в картон, с по 20 къса цигари в кутия и 1 брой кашон с 49 броя картона, всеки с по 10 броя кутии в картон, с по 20 къса цигари в кутия; 10 000 броя полиетиленови торбички с надписи B. ROYALS; 1 000 броя тениски с надписи B. ROYALS (по разписка за задържане №0102608 от 17.12.2019 г.), като нарушението е осъществено посредством поставянето на знаците върху стоките или върху техните опаковки, износ на стоките с тези знаци и използване на знаците в реклами (торбички и тениски); по чл. чл.116, ал.1, т.2 от ЗМГО за осъждане на „Слънце Стара Загора-табак” АД да преустанови нарушението на правата на „БР Интернешънъл холдингс инк.” върху притежаваната от него национална марка с peг. №97299 (BR B. ROYALS комбинирана); по чл.116, ал.1, т.4 от ЗМГО, за изземване и унищожаване на стоките, предмет на нарушението на правата на ищеца върху национална марка с peг.№97299 (BR B. ROYALS-комбинирана); по чл.116, ал.2, т.3 от ЗМГО, за разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника - вестник „Труд” и вестник „Стандарт” и в часовия пояс от 20,00 часа до 20,30 часа на Българска национална телевизия, като е потвърдено решение №261031 от 28.06.2021 г. по т.д.№29/2020 г. на СГС в частта, с която са отхвърлени предявените от „БР Интернешънъл холдингс инк.“ срещу „Слънце Стара Загора-табак“ АД искове по чл.116, ал.1, т.1, т.2 и т.4 и по ал.2, т.3 от ЗМГО по отношение на марки на ищеца, регистрирани в Европейското патентно ведомство EUTM рег.№18075194 и EUTM рег.№18075196 и е разпределена отговорността за разноските. В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Предявяване на иск за нарушаване на марка запазва ли фактическата обстановка между страните към момента на предявяване на иска и по специално спира ли течението на срока на лицензионен договор за използване на марка, която е сходна на марката на ищеца и който служи за правно основание за извършване на нарушаващите действия, до приключване на делото по иска за нарушение. 2. Допустимо ли е при изпълнение на разрешено съгласно лицензионен договор използване на словна марка върху опаковките на процесните стоки да се използват и елементи от други защитени марки или целите защитени марки. Необходимо ли е при преценката за сходството на използвания върху задържани от митническите органи стоки и техните опаковки знак, да се анализират всички съставни части на този знак ида се оцени този знак в неговата цялост или е достатъчно да се констатира наличието на словен елемент, чието използване е разрешено с лицензия, за да се приеме, че използваният комбиниран с други елементи от защитени марки и цели защитени марки е валидно използване съгласно разрешената лицензия. 3. Делимо ли е на отделни части разрешеното съгласно лицензионен договор използване на изключителното право върху марка или то следва да се приема като единен и неделим предмет на лицензионния договор. 4. Кога се счита за изпълнен един лицензионен /сублицензионен договор/ - с изтичане на срока на договора или с изпълнението на вяска отделна партида от стоки, върху които е поставена лицензираната марка. 5. Следва ли да се обсъдят всички доводи на страните и представените в тази насока доказателства в светлината на точния смисъл на законите. Спрямо втори и пети въпроси се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, а спрямо останалите - наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Твърди се, че решението е постановено в противоречие с практиката на съда на ЕС и че е очевидно неправилно. „Слънце Стара Загора - табак” АД, ответник по касация и „Вента инвест енд трейд лтд.“, Великобритания, трето лице помагач на страната на ответника, изразяват становища за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като ответникът по касация претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е установил, че в регистъра на търговските марки на Патентно ведомство на Република България, под №90953 е регистрирана търговска марка „B. ROYALS” - словна, с приоритет от 28.10.2014 г., регистрирана на 31.03.2015 г. за стоките „цигари; тютюн“ от клас 34 на МКСУ, с притежател Н. И. К., като на 15.07.2015 г. в регистъра на Патентно ведомство е вписан лицензионен договор за предоставяне на изключителна лицензия за използване на тази марка на територията на Република България от Н. К. на „Вента инвест енд трейд лимитид“, Л., Великобритания, със срок на действие до 31.12.2020 г., на 08.02.2019 г. в регистъра е вписан лицензионен договор за сублицензия на същата марка от „Вента инвест енд трейд лимитид“ на ответното дружество „Слънце Стара Загора-табак“ АД, със срок на действие до 31.12.2019 г. Позовавайки се на чл.13а, ал.1 от ЗМГО е приел, че въз основа на получената сублицензия, валидно вписана в регистъра на Патентно ведомство, към момента на манифестиране на процесиите стоки „Слънце Стара Загора-табак“ АД, е имало правно основание да използва в търговската си дейност търговската марка „B. ROYALS”, предвид което действията, които ищецът твърди, че са извършени от ответника, не представляват нарушение на изключителните права на ищеца върху процесната марка, респ. той не може да се противопостави на тяхното осъществяване. Намерил е, че последващото заличаване на регистрацията на марка „B. ROYALS“ - словна, peг. №90953 на 27.07.2020 г. с решението на ВАС, не променя по никакъв начин валидността и значението на сублицензионното споразумение, доколкото същото, видно от събраните по делото доказателства, е било изпълнено към 17.12.2019 г. преди заличаване на регистрацията, при наличие на действаща марка. Изложил е съображения, че съгласно разпоредбата на чл.38, ал.4, т.2 от ЗМГО (чл.28, ал.4, т.2 от ЗМГО отм.), отмяната и заличаването на регистрацията не засягат ... лицензионни договори, доколкото са изпълнени преди отмяната или заличаването, освен ако е уговорено друго, а в случая заличаването на търговската марка peг. №90953 „B. ROYALS“ с притежател Н. И. К. е настъпило /с постановяване на окончателното решение на Върховния административен съд №10305 от 27.07.2020 г. по адм. дело № 11790/2019 г./, след изпълнение на сублицензионното споразумение между ВЕНТА ИНТВЕСТ енд ТРЕЙД Лимитид и „Слънце Стара Загора - Табак” АД. Посочил е, че произведените от сублицензианта и задържани стоки цигари са закупени от сублицензиара за износ, т.е. в изпълнение на уговорките в сублицензионното споразумение, като поръчката за това производство е оформена с подписването на спецификации към договора, а произведената стока е натоварена за превоз в [населено място] с място на разтоварване Пристанище Варна Запад, съгласно представените по делото товарителници. В този смисъл е счел, че сублицензионното споразумение е изпълнено изцяло на 12.12.2019 г., по силата на чл.6.1., изр.2 от договора за сублицензия, според която клауза цигарите се считат за доставени по количество, качество, опаковка, маркировка и други условия, специфицирани в договора и приложенията към него, в момента на предаването им на първия превозвач, което се удостоверява с подписването на транспортния документ и се счита за дата на доставка, а видно от ССЕ, стойността на процесните стоки цигари също е била изплатена изцяло към посочената дата, която предхожда и датата на задържане на стоките - 17.12.2019 г., още повече, че на 31.12.2019 г. сублицензионното споразумение за предоставяне правото на ползване на марка peг. №90953 B. ROYALS е преустановило своето действие и то пред решението на ВАС. Изразил е становище, че е невъзможно с обратното действие на заличаването на марка peг. №90953 да се отмени осъщественото вече изпълнение на сублицензионното споразумение, като е намерил за неоснователни възраженията на ищеца, че разпоредбата на чл.38, ал.4, т.2 от ЗМГО не може да намери приложение, тъй като представеният лицензионен договор не бил изпълнен, доколкото същият бил такъв с продължително изпълнение, а срокът му не бил изтекъл към датата на осъществяване на нарушението. Посочил е, че действително, срочните лицензионни договори са такива с продължително изпълнение, но именно по тази причина те се считат за изпълнени с реализацията на всяка обособена (определяема), съобразно условията на договора стока, независимо дали тя е обособена/определена на база опаковки, кашони, контейнери и т.н., тъй като възприемането на обратното становище би означавало договорът с продължително изпълнение да се счита изпълнен едва на крайната дата от неговия срок, което освен че е явно несъвместимо с природата му, е лишено и от житейска логика. Не е възприел и становището, че изключението, предвидено в разпоредбата на чл.38, ал.4, т.2 от ЗМГО, е непротивопоставимо на трети лица, тъй като то важало само в отношенията между лицензодател и лицензополучател, видно от израза „освен ако не е уговорено друго“, сочещ приложимост на нормата само в хипотеза на свобода на договарянето. Изтъкнал е, че лицензионното правоотношение има за предмет отстъпването на правото върху марка, което е абсолютно и изключително и като такова противопоставимо на всяко трето лице, включително лице, чуждо на лицензионното правоотношение, като лицензополучателят по договор за лицензия на марка упражнява абсолютните права, които съгласно закона принадлежат на неговия лицензодател и може да противопостави тези права на трети лица, които имат претенция, че той е действал неправомерно, което е логичен извод от разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗМГО (чл.22, ал.1 от ЗМГО отм.). Доколкото заличаването на регистрацията на марката, служеща като основание за сключване на лицензионния договор има обратно действие, но лицензополучателят не е страна в производството по заличаване и съответно не може да защитава своите права и интереси (реално той дори може и да не знае за наличието на висящо производство), то разпоредбата на чл.38, ал.4, т.2 от ЗМГО въвежда изключение от общото правило за отговорността, която иначе следва да се носи и при наличието на впоследствие отпаднало правно основание, обосноваващо действията на лицензополучателя. Намерил е за неоснователно и възражението, че лицензионният договор и сублицензионното споразумение не цитират крайни срокове за изпълнение и конкретни количества, както и че те биха били изпълнени изцяло с изтичане на лицензиите, поради което изключението в чл.38, ал.4, т.2 ЗМГО не било приложимо – посочил е, че в сублицензионното споразумение е уговорен срок на валидност на споразумението до 31.12.2019 г. и в този смисъл, споразумението е прекратило своето действие след посочената дата и преди 27.07.2020 г. - датата на окончателното решение на ВАС, вследствие от което са настъпили правните последици на заличаването на марка per. № 90953 B. ROYALS. За необосновано е счел и възражението, че и ответникът, и третото лице - помагач не се явявали добросъвестни ползватели на регистрираната марка. Установил е, че лицензионният договор е сключен на 01.05.2015 г., докато искането за заличаване на марката е подадено на 27.08.2015 г., следователно към датата на подписване на договора марката не е била атакувана и третото лице помагач е бил добросъвестен ползвател, а по делото липсват доказателства за знанието на ответното дружество относно наличието на производство за заличаване на марката, тъй като то не е било страна в производството, по което е постановено решение на първата инстанция, впоследствие потвърдено от ВАС, за да се счита, че постановяването на това решение е известно към датата на извършване на действията по износ /още повече, че процесните стоки са били поръчани на производителя и заплатени преди датата на цитираното съдебно решение/. С оглед изложеното е достигнал до извод, че не е налице първия елемент от фактическия състав на чл.116, ал.1, т.1 от ЗМГО – правата на ищеца върху процесната марка peг. №97299 - BR B. ROYALS – комбинирана, са непротивопоставими на ответника, тъй като същият я използва на правно основание – като лицензиант. По предявените искове по чл.116. ал.1, т.1 от ЗМГО за установяване факта на нарушението върху марка на ЕС - EUTM рег. №18075194, BR-комбинирана, цветна и марка на ЕС - EUTM рег. №18075196, BR-комбинирана, е посочил, че съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1 от Регламент (ЕС) 2017/1001, правата, предоставени от марка на ЕС, могат да бъдат противопоставени на трети лица, считано от датата на публикуването на регистрацията на марката, а в случая регистрацията и на двете марки на ЕС е публикувана на 17.12.2019 г., след датите на извършване на действията, за които се твърди в исковата молба, че нарушават правата на ищеца върху тези марки, последното от които е действието по предаване на стоката на първия превозвач - 12.12.2019 г., а не с датата на задържане на стоките - също 17.12.2019 г. В този смисъл е намерил, че правата на ищеца върху процесните марки са непротивопоставими на ответника, тъй като действията по производство, опаковане и експедиране на стоката за износ в случая предхождат както датата на публикуване на регистрациите на марките - 17.12.2019 г., така и датата на самата регистрация, която е от 13.12.2019 г. и само на това основание исковете по чл.116, ал.1, т.1 от ЗМГО по отношение на тези две марки се явява неоснователни. За пълнота е посочил, че по отношение на процесните две марки, регистрирани в Европейското патентно ведомство, не съществува вероятност от объркване на потребителя, която да включва възможност за свързване на процесните знаци с тези марки на ищеца, извод, наложен с оглед заключението на съдебно-марковата експертиза – в тези две марки изцяло липсва словният елемент B. ROYALS, който присъства в знака, използван върху задържаните стоки, и е негов отличителен елемент, същевременно е налице ниска степен на отличителност на образните елементи - лого и правоъгълник в опаковката на процесиите стоки и оттук - липсва вероятност от объркване на потребителите. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. В решението на въззивния съд липсва произнасяне по въпроса дали предявяването на иск за нарушение на марка спира течението на срока на лицензионен договор за използване на марка, сходна с тази на ищеца. Такива или подобни доводи не са били наведени от ищеца при разглеждане на делото пред първата и въззивната инстанция /още повече, че въззивният съд по същество е приел, че процесния сублицензионен договор е изпълнен най-късно с изтичането на срока му, т.е. преди предявяване на процесните искове/, а се изтъкват за пръв път пред настоящата инстанция, респективно този въпрос не е обусловил решаващата воля на въззивния съд и по него липсва общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК. Също така въззивният съд не е възприемал становище, че разрешението съгласно лицензионния договор е делимо на отделни части, както се предпоставя с третия от въпросите, а въпросът кога се счита за изпълнен един лицензионен договор, освен, че винаги се свързва и е обусловен от конкретни факти и обстоятелства, които са релевантни за конкретния спор /от което може да се направи извод, че всъщност въпросът е фактически и се решава за всеки конкретен случай/, в случая също не може да се приеме за обуславящ правната воля на съда. Както бе посочено, изводът на въззивния съд относно изпълнението на сублицензионното споразумение преди заличаване на марката не се променя, независимо коя от двете очертани с този въпрос хипотези да се възприеме /че договорът е прекратен с изтичане на срока му или че е прекратен с изпълнението на всяка отделна партида/ - при всички случаи споразумението е прекратило своето действие поради изпълнение преди 27.07.2020 г. датата на окончателното решение на ВАС, вследствие от което са настъпили правните последици на заличаването на марка peг. № 90953 B. ROYALS. Не се установява наличие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК и по отношение на втория от въпросите. Видно е, че съображенията на въззивния съд, че по отношение на процесните две марки, регистрирани в Европейското патентно ведомство, не съществува вероятност от объркване на потребителя, която да включва възможност за свързване на процесните знаци с тези марки на ищеца, всъщност представляват единствено евентуален довод/допълнителен аргумент, за направения извод /предвид установените факти, че действията по производство, опаковане и експедиране на стоката за износ в случая предхождат както датата на публикуване на регистрациите на марките - 17.12.2019 г., така и датата на самата регистрация, която е от 13.12.2019 г./ за непротивопоставимост на ответника на правата на ищеца върху процесните марки. На следващо място при постановяване на решението си въззивният съд, съобразявайки се с практиката на ВКС по приложение на разпоредбите на чл.235 и чл.236 от ГПК е дал собствено разрешение на предмета на делото, направил е собствени фактически констатации и правни изводи, като е обсъдил подробно релевантните с оглед този предмет доводи и възражения на страните и е извършил самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства, при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса, предвид което не се установява поддържаното селективно основание по отношение на петия от въпросите. В решението се съдържа подробен отговор на всяко едно от наведените от ищеца възражения, вкл. относно тълкуването и приложението на разпоредбата на чл.38, ал.4, т.2 от ЗМГО. Необходимо е да се отбележи, че невъзприемането на поддържаните от дадена страна тези само по себе си не означава, че е налице осъществено от съда нарушение при осъществяване на решаващата му дейност, а несъгласието на тази страна с възприетата в решението фактическа обстановка и направените правни изводи, е предмет на преценка на правилността на решението по същество, на основанията по чл.281, т.3 от ГПК и извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност, не може да бъде разгледано в настоящата фаза на селекция на касационните жалби. В този смисъл и тъй като в случая не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. С оглед изложеното и предвид обстоятелството, че в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не е формулиран друг материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд /твърдяното противоречие на решението с решения на съда на ЕС не съставлява такъв въпрос/, а съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да е посочено общото основание за селектиране на касационните жалби - правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства, настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Предвид изхода на спора касаторът дължи на ответника по касация направени пред ВКС разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3500 лв., съобразно направеното в списъка по чл.80 от ГПК искане и приложените по делото доказателства. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,