Определение № 2594 от 28.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1280/2023 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Н. И. и А. М. П., заедно представлявани от адв. Д. Ц., срещу решение № 2825 от 19.10.2022 г. по в. гр. д. № 8107/2021 г. на Софийския градски съд, постановено по иск по чл. 109 вр. чл. 52 ЗС.

Касаторите са недоволни от частта на въззивното решение, с която, като се потвърждава решение № 167957 от 04.08.2020 г. по гр. д. № 10978/2019 г. на Софийския районен съд, касаторите са осъдени да премахнат на основание чл. 109 вр. чл. 52 ЗС две дървета - ясен с височина около 18 метра и джанка с височина около 10 метра, които са на по-малко от предвиденото в чл. 52 ЗС отстояние от имота на ищците - ЕС „Н.“ с адрес: [населено място], район „Л.“, [улица], и находящи се в ПИ [№], кв. •••, м. „Л. III част“, с административен адрес: [населено място], [улица].

Според касаторите са налице касационните отменителни основания по чл. 281, т.т. 2 и 3 ГПК - недопустимост, съответно неправилност, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Молят въззивното решение да бъде обезсилено и производството по делото да се прекрати като недопустимо, в условията на евентуалност - да бъде отменено, а искът да се отхвърли като неоснователен.

В изложение към жалбата релевират доводи за наличие на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК при формулирани правни въпроси:

1. „Следва ли съдът да уважи иск по чл. 109 във връзка с чл. 52 ЗС, предявен от етажна собственост, уредена съгласно ЗУЕС, ако не е доказано правото на собственост на отделните собственици на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост, доколкото самата етажна собственост е неперсонифициран правен субект?“;

2. „Въззивният съд, като съд по същество на правния спор, длъжен ли е да направи свои фактически и правни констатации по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, когато същите касаят формирането на извод дали иксът е допустим и основателен?“.

В допълнение се поддържа и тезата за вероятна недопустимост на въззивното решение, аргументирана с оплакването за произнасяне по нередовна искова молба, доколкото същата не отговаряла на изискването по чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК за надлежна идентификация на ищеца, и по-конкретно - на управителя на етажната собственост.

Ответната по касация страна - ЕС „Н.“, представлявана от председателя на управителния съвет Р. А., не взима становище по жалбата.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускането на касационното обжалване намира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, изр. 1-во ГПК, от легитимирани страни, насочена е срещу въззивно решение, което попада в обхвата на касационното обжалване и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.

Съобразно констатациите на въззивния съд, претенцията на етажната собственост се основава на твърдението за наличие на два броя дървета (ясен и джанка) в източната част на имота на ответниците, чиито клони и корени навлизат в имота на ищцовата страна, като са пропукали оградата между имотите. Дърветата не са премахнати от ответниците, въпреки отправените в този смисъл предписания от общинската администрация. Според мотивите на обжалваното решение, ответниците не оспорват, че са собственици на ПИ [№], както и че посочените в исковата молба дървета се намират в техния имот, на отстояние по-малко от 3 м. от границата със съседния имот - телена ограда върху бетонова основа с височина под един метър. Оспорва се наличието на неправомерни действия от страна на ответниците, конкретната височина и дебелина на дърветата, че техните клони покриват 1/4 от съседния двор, както и наличието на допълнително развитие на кореновата и коронната структура на дърветата.

За да се произнесе по основателността на иска, Софийският градски съд е съобразил данните от протокол № 91 от 30.11.2018 г., по смисъла на който общото събрание на етажната собственост на сграда „Н.“ е взело решение за завеждане на съдебно дело във връзка с двете дървета, находящи се в двора на адрес: [улица], със собственици - ответниците, както и избира Р. К. А. за председател на управителния съвет на етажната собственост. Съобразено е също така заключението от назначената техническа експертиза, изготвено след извършен непосредствен оглед на двете дървета. Съгласно него, ясенът е на отстояние от около 30-40 см. от имотната граница и е с височина 15-16 м., а джанката е на отстояние 80 см. и е с височина около 12 м. Ясенът е причинил напукване в цокъла на оградата между имотите. Взети са предвид и представените с исковата молба писмени доказателства, от които се установява, че ръководството на етажната собственост е търсило съдействие от Столична община за премахване на дърветата.

При така събрания доказателствен материал въззивният съд е намерил за неоснователни възраженията на ответниците за недопустимост на предявения иск поради липса на легитимация на ищеца за завеждане на делото. Съгласно мотивите към обжалваното решение, по смисъла на чл. 23, ал. 4 ЗУЕС председателят на управителния съвет разполага с правомощието да предявява искове срещу трети лица за защита на общите части, ако бъде упълномощен от общото събрание. В случая е налице надлежно упълномощаване от общото събрание на етажната собственост, като констатираното неправомерно въздействие върху имота несъмнено касае общи части - прилежащо към сградата дворно място. Изтъкнато е, че доколкото законът не поставя изискване към формата и реквизитите на подобно упълномощаване, то обективираното решение в горецитирания протокол е достатъчно ясно, за да се приеме, че са изпълнени законовите изисквания. Що се отнася до оплакванията за нередовност на исковата молба, въззивният съд е приел качеството на Р. А. като председател на управителния съвет на етажната собственост за надлежно установено, а индивидуализацията му в исковата молба - за достатъчна, без да е било необходимо изписването на трите му имена и посочване на ЕГН.

При така изложените съображения по оплакванията на ответниците, Софийският градски съд е достигнал до извода за допустимост и основателност на предявения негаторен иск, поради което и е потвърдил постановеното от районния съд решение за неговото уважаване.

При тези мотиви към обжалваното решение и след като извърши проверка на материалите по делото, настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира, че не се обосновават релевираните предпоставки за допускането му до касационно обжалване.

Доводите за вероятна недопустимост по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК не могат да бъдат споделени. Съгласно приетото в цитираното от касаторите решение № 60167 от 06.01.2022 г. по гр. д. № 2800/2021 г. на ВКС, I-во г. о., което те считат за приложимо и в случай като разглеждания, ответници по иска по чл. 40 ЗУЕС са собствениците на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост, които се представляват от председателя на управителния съвет (управителя) или упълномощено от тях лице (етажната собственост е неперсонифицирана и не може да участва като страна в материални или процесуални правоотношения). Касае се за изрично предвидено в чл. 41 ЗУЕС процесуално представителство на етажните собственици, при което изискването на чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК се счита спазено, ако са посочени имена и адрес за призоваване на председателя на управителния съвет (управителя) на етажната собственост, без да е необходимо да се посочват имената и адресите на всички етажни собственици. В настоящия случай в исковата молба са посочени имената на председателя на управителния съвет на етажната собственост, наименованието и точния адрес на самата етажна собственост, както и адрес за призоваване - този в кантората на упълномощения адвокат. Като е приел, че с това са удовлетворени изискванията за надлежна индивидуализация на ищеца, въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с цитираната практика, както и с решение № 142 от 14.01.2021 г. по гр. д. № 3067/2019 г. на ВКС, IV-то г. о. Съответно - липсва основание да се приеме, че въззивното решение е постановено при нередовност на исковата молба и поради това - недопустимо.

Не се констатират и поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК въз връзка с формулираните в изложението правни въпроси. Същите са тясно взаимосвързани и в крайна сметка се свеждат до оплакването за допуснат пропуск на съда да събере и обсъди доказателства във връзка с правото на собственост на отделните собственици на самостоятелни обекти в етажната собственост „Н.“.

По аргумент от чл. 153 ГПК, на доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях. В случая председателят на управителния съвет е представил с исковата молба извлечение от протокол от общо събрание на етажна собственост „Н.“ с адрес: [населено място], [улица], съгласно който е взето решение за завеждане на дело в съда за премахване на двете дървета, находящи се непосредствено до оградата от двора на къщата на [улица]. Приложени са още: заявления от предишния председател на ЕС до кмета на район „Л.“, в които се моли за съдействие за премахване на дърветата; решение на кмета за разрешаване резитбата на части от короните им, преминаващи над имота на [улица]; писмо до управителя на ЕС, в което същата се уведомява, че на основание чл. 48 от Наредбата за изграждане, опазване и поддържане на зелената система на територията на Столична община, спорът за премахването на дърветата следва да бъде разрешен по съдебен ред.

В отговора на исковата молба С. И. и А. П. изрично са заявили, че не оспорват обстоятелството, че двете дървета са на отстояние по-малко от три метра от границата на двата имота, както и че не оспорват представените от ищеца писмени доказателства. С това ответниците на практика са признали засвидетелствените в тях факти, а именно, че притежателите на самостоятелни обекти в етажната собственост „Н.“ с адрес: [населено място], [улица], са взели решение за завеждане на дело от председателя на управителния съвет. Предвид направеното признание не е било необходимо представянето на изрични доказателства по отношение правата на собственост на гласувалите в общото събрание лица. Освен това, в изпълнение на задълженията си да следи служебно за допустимостта на производството, въззивният съд е указал за необходимостта от представяне на самия протокол от общото събрание от 30.11.2018 г. Указанията са изпълнени, като в приложения на л. 20 от въззивното дело протокол № 91 е засвидетелствано участието на дванадесет собственици на самостоятелни обекти в сградата /сред тях като собственик и председателят Р. А./, общо представляващи 80,83 % от общите части в сградата. Отразено е, че при пълно болшинство са взети решения за завеждане на дело в съда за процесните дървета, както и за избор на ръководство - управителен съвет с председател Р. А.. Представеният протокол не е бил оспорен от ответниците.

При това положение, като е съобразил безспорните по делото обстоятелства, и като се вземе предвид фактът, че ответниците не могат да навеждат нови възражения едва с писмената защита в хода на първоинстанционното производство, следва да се приеме, че въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с установената съдебна практика по приложението на чл. 109 ЗС, по смисъла на която за уважаване на негаторния иск е необходимо ищецът да докаже правото си на собственост и наред с това обстоятелствата, които са предизвикали потърсената съдебна защита /в това число и цитираните от касаторите решение № 241 от 23.10.2013 г. по гр. д. № 3194/2013 г. на ВКС, I-во г. о., ТР № 31/84 от 6.II.1985 по гр. д. № 10/1984 г. на ОСГК на ВС и ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС/. След като в разглежданата хипотеза ищецът е установил с надлежни писмени доказателства вземането на решение за завеждане на негаторния иск от етажните собственици в сградата на адрес: [населено място], [улица], които доказателства ответниците изрично са посочили, че не оспорват, то материалната легитимация от търсената защита е установена по делото. Надлежно е доказано и допуснатото нарушение на чл. 52 ЗС, което уместно съдебните инстанции са разгледали като основание за формиране на извода за осъществено неоснователно въздействие върху засегнатия имот, което във всички случаи пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. А при наличието на съдебна практика, на която въззивното решение не противоречи, то и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице.

Няма основание да се приеме и, че съдът се е произнесъл в противоречие със задължителните указания по ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и с разрешението, дадено в решение № 283 от 14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на ВКС, IV-то г. о. В случая мотивите към обжалваното решение отразяват решаващата дейност на въззивната инстанция по предмета на спора, като са обсъдени събраните относими доказателства и въз основа на тях са посочени фактическите положения, които се приемат за установени по делото. Решението съдържа конкретните съображения по наведените във въззивната жалба доводи и оплаквания на ответниците, а изложената във връзка с тях позиция на съда е ясно, кратко и логично обоснована. С това са удовлетворени изискванията за мотивираност на съдебния акт, поради което и изложените в тази насока оплаквания биха могли да имат значение единствено на доводи за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, чието обсъждане по същество е недопустимо в хода на настоящото производство по предварителна селекция на касационните жалби.

В заключение, настоящият съдебен състав на ВКС, I-во г. о., намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол, водим от което