Определение № 6 от 07.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3334/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 260160/02.07.2020 г. по регистъра на ВОС /Варненски окръжен съд/ на З. К. Б., чрез адвокат И. Д. и адвокат Т. С. срещу определение № 1532 от 15.06.2020 г. по в. ч. т. дело № 644/2020 г. на ВОС. Ответникът по частната касационна жалба – „БИЛДИНГ МАСТЪРС“ ЕООД, гр. Варна чрез процесуалния си представител – адвокат Д. В., в отговора по чл. 276 ГПК, поддържа становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Претендира разноски в касационна инстанция. ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение, при проверка процесуалната допустимост на жалбата, констатира следното: С обжалваното определение е потвърдено определение № 469 от 09.01.2020 г. по гр. дело № 6775/2018 г. на ВРС /Варненски районен съд/ за прекратяване на производството, образувано по предявени от З. К. Б. против „БИЛДИНГ МАСТЪРС“ ЕООД обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, за прогласяване нищожността на сключените между страните договори за управление и поддръжка на общите части на сградата в режим на етажна собственост в комплекс „KORONA LUXURY REZIDENCE” от 21.12.2012 г., 16.09.2010 г. и 09.04.2010 г., поради липса на предмет, в условията на евентуалност – като сключени при заобикаляне на закона, в условията на евентуалност – като накърняващи добрите нрави. В условията на евентуалност са предявени искове за прогласяване нищожността на клаузите, описани в чл. 5, чл. 7, чл. 13, чл. 31 и чл. 32 от всеки от посочените договори, като неравноправни. С въззивното определение е потвърдено и определение на ВРС по чл. 248 ГПК, като са присъдени разноски в полза на дружеството. Подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационен контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева – за граждански дела, и до 20 000 лева – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В случая съдебното производство, във връзка с което е постъпила частната касационна жалба, е образувано по обективно евентуално съединени искове за прогласяване нищожността на договори за управление и поддръжка на общите части на сградата в режим на етажна собственост в комплекс „KORONA LUXURY REZIDENCE” от 21.12.2012 г., 16.09.2010 г. и 09.04.2010 г. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК размерът на цената на иска по искове за съществуване, унищожаване, разваляне или сключване на окончателен договор е стойността на договора. При субективно и обективно съединение на искове, меродавна за допустимостта на касационното обжалване, е цената на всеки иск поотделно, а не сборът от цените на отделните искове. В конкретния случай цената на всеки от исковете за установяване на нищожност на посочените в исковата молба 3 броя договори за управление и поддръжка на общите части на сградата в режим на етажна собственост е под определения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимален размер: 1./ стойността на договора от 21.12.2012 г. е 205,80 евро без ДДС или 246,96 евро с ДДС, чиято левова равностойност е 482,86 лв.; 2./ стойността на договора от 16.09.2010 г. е 706,65 евро без ДДС или 847,98 евро с ДДС, чиято левова равностойност е 1 657,97 лв.; 3./ стойността на договора от 09.04.2010 г. е 874,72 евро без ДДС или 1 049,67 евро с ДДС, чиято левова равностойност е 2 052,31 лв. При тези обстоятелства следва да се приеме, че размерът на цената на отделните искове е под установения в закона размер, при който жалбата е допустима. Липсата на създадена от законодателя процесуална възможност за касационен контрол на въззивните решения, постановени по искове с цена под посочената сума, обуславя двуинстанционно разглеждане и на въззивните определения, постановени в тези производства, тъй като съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Ето защо подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима като постъпила срещу определение, неподлежащо на последващ съдебен контрол, както правилно е посочено и в диспозитива му, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено. С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, жалбоподателят З. К. Б. следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата „БИЛДИНГ МАСТЪРС“ ЕООД сторените от последния разноски пред касационната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лева, съгласно представените по делото договор за правна защита и съдействие и списък на разноските. По тези съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение