Определение № 1077 от 25.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 602/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Г. С. срещу решение № 738/01. 12.2023г. по възз.т.д./н/ № 126/2023г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на решение № 106/18.10.2022т. по т.д./н/№ 115/2022г. на Софийски окръжен съд, е отхвърлена молбата на касатора за откриване на производство по несъстоятелност на „Хлебни изделия“ ЕООД. Преди всичко касаторът поддържа, че [община] не е била активно легитимирана да обжалва първоинстанционното решение, съответно, че процесуално легитимирана да участва в производството по несъстоятелност на длъжника, независимо от фазата му, е НАП – при условия на процесуална субституция от рода на процесуалната суброгация, която изключва допустимото участие на титуляра на материалното право в процеса.Отделно от това според касатора е недоказано [община] да е носител на вземане, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, а за наличие на акт, установяващ публичноправни задължения, единствено са въведени твърдения. Касаторът намира за неправилен извода, че няма качеството на кредитор по търговска сделка, предвид заплащане на претендираното от него вземане на 18.10.2023г. Поддържа, че при извършването му е допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, изразяващо се в оставяне без уважение искането му за предоставяне на възможност да представи договор за прехвърляне на вземане от 20.11.2023г.Друго процесуално нарушение според касатора е, че съдът не е констатирал служебно, че вземането на [община] е изплатено на 28.08.2023г. от трето неучастващо по делото лице и общината няма качеството на кредитор по отношение на длъжника към датата на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са въведени основанията за допускане на касационно обжалване едновременно по т.1 и по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси: 1.В хипотезата на чл.613а, ал.2 ТЗ следва ли кредиторът-трето лице, неучастващо в първоинстанционното производство, да представи доказателства за вземането си, произтичащо от влязъл в сила акт, установяващ публичноправно задължение, или е достатъчно да релевира твърдения в тази насока, без да представи доказателства за съществуването на вземането си спрямо несъстоятелния търговец? По този въпрос касаторът намира, че даденото разрешение в противоречие с определение № 111/20.02.2009г. по ч.т.д.№ 61/2009г., II т.о., определение № 183/09.12.2009г. по ч.т.д.№ 525/2009г., определение № 271/14.05.2009г. по ч.т.д.№ 259/2009г., определение № 286/19.04.2010г. по ч.т.д.№ 270/2010г., II т.о., и определение № 1168/28.12.2012г. по ч.т.д.№ 946/2012г., II т.о. 2.В производството по чл.613а, ал.2 ТЗ – при наличие на кредитор с публични вземания по см. на чл.162, ал.2, т.1 и т.3 ЗОПК, кой е легитимиран да участва в съдебното производство - НАП или съответната община, която е носител на вземането? По този въпрос касаторът се позовава на определение № 185/10.06.2020г. по ч.т.д.№ 682/2020г., I т.о. С подадения чрез адв. М. П. от САК писмен отговор [община] оспорва наличието на въведените основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба. Съставът на I търговско отделение, въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното: Обжалваното решение е постановено по въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, подадена от неучаствалата в производството пред първата инстанция [община].Със стабилизирани определения, постановени в ОСЗ на 07.04.2023г. в производството пред въззивния съд, са върнати въззивните жалби, подадени от длъжника „Хлебни изделия“ ЕООД и от „Де Йонг Пропъртис“ ЕООД.За да постанови обжалваното решение, въззивният състав е приел, че [община] е активно легитимирана, на осн. чл.613а, ал.2 ТЗ, да обжалва първоинстанционното решение, тъй като към момента на подаване на въззивната жалба е притежавала вземане, произтичащо от влязъл в сила акт, установяващ публичноправно задължение.Обсъдил е, но е счел за неоснователно възражението на касатора, че само НАП е активно легитимана да обжалва първоинстанционното решение, предвид разпоредбите на чл.162, ал.2 и чл.164 ДОПК.По съществото на спора въззивният състав е намерил, че касаторът-молител не е активно материалноправно легитимиран в производството, тъй като е загубил качеството си на кредитор по търговска сделка, предвид заплащане на претендираното от него вземане на 18.10.2023г., без значение, че задължението е погасено от трето лице, както и, че липсват и останалите предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на „Хлебни изделия“ ЕООД. Както е изяснено в мотивите към т.1 на ТР № 1/2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, обвързаността на допускането на касационното обжалване от посочените от касатора основания не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение. Ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. Настоящият състав намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК – за проверка на допустимостта му. Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.На касатора следва да се дадат указания за внасяне на дължимата ДТ по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК. Мотивиран от горното, съставът на I т.о.: