Определение № 297 от 15.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 392/2021 г.

ВКСIV гражданско отделение15.04.2021 г.докладчик Павков

Диспозитив

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №317 /14.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 540/2020 г. от състав на Окръжен съд – Русе. УКАЗВА на „Енерго – Про Продажби” АД да внесе в едноседмичен срок държавна такса в размер на 150,30 лева по сметката на ВКС, като в същия срок представи доказателства за това, в противен случай касационното производство ще бъде прекратено. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.

Мотиви

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Енерго – Про Продажби” АД против решение №317 /14.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 540/2020 г. от състав на Окръжен съд – Русе. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е приел, че предявеният установителен иск е основателен и е потвърдено постановеното в този смисъл решение на първата инстанция. Прието е, че извършената от ответника проверка, обективирана в констативния протокол, за установяване на неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, е осъществена без да са били налице предпоставките за това, като не са представени доказателства, че е доставено реално начисленото количество електроенергия. В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Сочи се правен въпрос, съществува ли възможност за електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на потребителите за минал период, ако поради софтуерно въздействие върху СТИ не е отчетена част от действително потребената електрическа енергия и следва ли да се ангажира отговорността на купувача по реда на чл.183 ЗЗД в този случай. Въззивният съд не е дал отговор на този въпрос, но същия е бил поставен във въззивната жалба от страна на касатора въпрос, поради което съдът е бил длъжен да се произнесе по него. В тази връзка се поставя правния въпрос относно задължението на съда да се произнесе по всички направени от страната доводи и възражения, като в тази насока въззивния съд е процедирал в противоречие с постоянната и трайна практика на ВКС относно правомощията и задълженията на въззивния съд. Това противоречие с практиката на ВКС води до наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и касационното обжалване следва да се допусне. На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса в размер на 150,30 лева, по сметката на ВКС. Водим от горното, състав на ВКС

Цитирани разпоредби

3