Определение № 50814 от 08.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4662/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Енерго Про Продажби“ АД срещу решение № 946/21.05.2021г. по в.гр.д. № 320/2021г. на Окръжен съд Велико Търново, с което е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения от В. О. М. срещу „Енерго Про Продажби“ АД иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване, че ищцата няма задължение за сумата от 11 698, 24 лева, начислена по фактура № [ЕГН] /31.08.2018г., представляваща цена на коригирано количество електрическа енергия за периода 31.05.2018г. – 28.08.2018г. за обект с абонатен № [ЕГН] и клиентски № [ЕГН]. Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поставя следните въпроси: 1/ „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения, наведени с въззивната жалба, както и доводите на страните, допустими и относими към предмета на спора, фактите, на които се основават и доказателствата за тях?“ 2/ “Може ли въззивният съд да приеме за недоказани факти от значение по делото, които първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване, без да изготви нов доклад?“ 3/ „Присъствието на проверката на орган на полицията, който отказва да подпише констативния протокол представлява ли неизправност, която не може да бъде преодоляна с подаване на сигнал от служителите на електроразпределителното дружество на тел. 112 и с присъствието на служител на МВР? Нарушен ли е чл. 48, ал.2 ПИКЕЕ ако присъстващият на проверката орган на полицията откаже да подпише констативния протокол?“ За първите два, процесуалноправни, въпроса се сочи допълнителното селективно основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като се твърди да са разрешени в противоречие с постоянната практика на ВКС, включително задължителната такава, а за третия – това на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, като се твърди отговорът му да е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Насрещната страна по жалбата – ищцата В. О. М., възразява срещу основателността на касационните оплаквания и оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Съдът намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване за основателно, по следните съображения: Обжалваното решение е постановено в производство по чл. 294 ГПК след отмяна на първото въззивно решение с решение на ВКС, ІІІ ГО № 120/26.01.2021г. по гр.д.№ 3754/2019г. С последното са дадени задължителни указания по приложението на закона, като е посочено, че разпоредбите на чл. 48 -51 ПИКЕЕ, като действащи към момента на проверката, следва да бъдат съобразени, ведно с правилото на чл. 183 ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, след като е събрал нови доказателствата, съобразно указанията на ВКС, е приел следното: 1/ ищецът е потребител на електроенергия за битови нужди за обект с абонатен номер [ЕГН]; 2/ на 28.08.2018г. е извършена проверка в обекта, за която е съставен констативен протокол № 1104968; 3/ при проверката е констатирано неправомерно присъединяване на обекта на ищеца към електроразпределителната мрежа чрез поставяне на подземен присъединителен кабел между захранващия кабел на електроразпределителната мрежа и ел.инсталацията в обекта; 4/ в резултат от неправомерното присъединяване консумираната от обекта електроенергия не преминава през средството за търговско измерване, не се измерва от него и съответно не се отчита; 5/ въз основа на констатациите от проверката, включително установения при нея моментен товар на ел. системата, е съставена корекция на сметката на ищеца и съобразно методологията на чл.48, ал.1 т.1 б.“б“ ПИКЕЕ е определена математически вярно сума за доплащане от 11 698, 24 лева; 6/ констативният протокол за проверката е подписан от служители на оператора, служител на кабелна лаборатория и двама свидетели и не носи подписа на присъствалия на проверката служител на пето РУ на ОД на МВР- В.. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел от правна, че сумата 11 698, 24 лева не се дължи за реално потребена електроенергия, а е компенсация за неотчетена въобще или отчетена в по – малки стойности електроенергия и доколкото тази компенсация може да бъде определена по реда на чл. 48 ПИКЕЕ, действащ към момента на проверката, само въз основа на констативен протокол по чл. 47 ПИКЕЕ, подписан и от орган на полицията, какъвто процесният не е, задължението на ищеца остава „невалидно“ установено. Изтъкнато е още, че не е установено точното количество на неотчетената електроенергия, както и кога е поставен допълнителния присъединителен кабел, поради което не следва да бъдат приложени правилата на чл. 183 ЗЗД и общия принцип на неоснователното обогатяване. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Поставеният от жалбоподателя първи процесуалноправен въпрос, е принципно обуславящ по всяко дело, и в случая по него се установява допълнителната предпоставка на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК за достъп до касация. Налице е многобройна и трайно установена съдебна практика на ВКС, включително и задължителна такава - т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и с т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, според която въззивният съд, като инстанция по същество, е длъжен да обсъди в своето решение, в рамките на проверката по чл. 269 ГПК (а в хипотеза на чл. 294 ГПК и съобразно задължителните указания на ВКС), всички релевантни доказателства по делото, доводите и възраженията на страните и да формира свои собствени решаващи мотиви по предмета на делото. Въззивният съд дължи самостоятелен и цялостен анализ на събраните по делото доказателства, които имат отношение към доводите и възраженията на страните, а необсъждането на първите и непроизнасянето по вторите, е съществено нарушение на процесуалните правила. Фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите на решението и следва да са обосновани, а не декларативни. Обжалваното решение е постановено в противоречие с цитираната практика, защото, обсъждайки събраните по делото доказателства без връзка с приложимия, съобразно указанията в отменителното решение на ВКС, закон, въззивната инстанция не е отговорила на доводите на въззивника, сега касатор, че е доказал, че начислената електроенергия е реално консумирана/ потребена. Ето защо, обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Касаторът дължи държавна такса за касационното обжалване в размер на 233, 96 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение