Определение № 581 от 12.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2656/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по жалба на Агенция за социално подпомагане /АСП/ срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд № 239 от 01.03.2023 г. по гр.д.№ 929/ 2022 г., с което /в обжалваната пред въззивния съд част/ частично е отменено и частично е потвърдено решение на Софийски градски съд от 20.05.2021 г. и определение на същия съд от 24.08.2021 г. по гр.д.№ 384/ 2020 г. и е потвърдено определение на същия съд по същото дело от 30.12.2021 г. и като краен резултат АСП е осъдена да заплати на И. К. Г. сумата 35 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на трудова злополука от 26.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.01.2018 г., до окончателното изплащане на сумата и сумата в размер общо на 2 529,89 лв, представляваща обезщетение за претърпените от същата злополука имуществени вреди, включваща следните суми: 1 238,57 лв. – разходи за лечение, 200,12 лв. – разлика между размера на брутната заплата, която би получавала от настъпване на злополуката – 26.01.2018 г. до последния ден на временната неработоспособност – 12.02.2019 г., и изплатените обезщетения от ДОО за същия период, 1 091, 20 лв. – разлика в брутната заплата на ищцата преди и след нейното увеличение за периода на временна неработоспособност – 26.01.2018 г. – 12.02.2019 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.10.2019 г., до окончателното им изплащане и е разпределена отговорността за дължимите по делото такси и разноски. Първоинстанционното решение не е било обжалвано от ищцата в частта му, с която исковете за обезщетяване са отхвърлени за разликата до пълните предявени размери /60 000 лв за неимуществените вреди, 212,17 лв разлика между размера на брутната заплата, която би получавала от настъпване на злополуката до последния ден на временната неработоспособност и изплатените обезщетения от ДОО за същия период, и 1 100 лв. – разлика в брутната заплата на ищцата преди и след нейното увеличение за периода на временна неработоспособност/ и е влязло в сила в тези части. Въззивното решение не е обжалвано от ответника в частта, имаща характер на определение и потвърждаваща определенията на първата инстанция от 24.08.2021 г. и 30.12.2021 г., поради което е влязло в сила в тази част. Като необжалваемо, въззивното решение е влязло в сила и в частта, уважаваща исковете за обезщетяване на имуществени вреди. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът АСП поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, но конкретен въпрос в изложението не е формулиран. Изложени са твърдения, че решението е неправилно поради нарушаване на материалния закон при решаване на въпроса за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, търпени в резултат на трудова злополука, както и за неизлагане в обжалвания акт на „…подробни и аргументирани мотиви, касаещи твърдените неимуществени вреди …“. Ответната страна И. Г. оспорва касационната жалба, като поддържа, че касаторът не е посочил правен въпрос, по който касационното обжалване да бъде допуснато, а в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е преповторил съдържащите се в касационната жалба оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Съдът намира възраженията на ответната страна за основателни. Не съществува вероятност обжалваното решение да е нищожно, недопустимо или очевидно неправилно, а касаторът не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, по който касационното обжалване да бъде допуснато, макар за това да му е била дадена изрична възможност от въззивния съд с разпореждане от 11.04.2023 г. Както е изяснено в Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, поставянето на такъв въпрос е ангажимент на касатора. Върховният касационен съд не може служебно да повдига правен въпрос в случаите по чл.280 ал.1 ГПК, по който обжалването да бъде допуснато, тъй като това би било в нарушение на принципа на диспозитивното начало и би довело до недопустимо подпомагане от съда на една от страните в процеса. В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК няма формулирано питане, по което обжалването да бъде допуснато, изложени са единствено твърдения за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, които в производството по чл.288 ГПК не подлежат на обсъждане. По такива доводи касационен контрол не може да бъде допуснат. По изложените съображения съдът