Определение № 326 от 19.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1185/2020 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Е. Ю. против решение № 7094 от 18.10.2019 г. по гр.д.№ 2768/2019 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 26.09.2017 г. по гр.д.№ 38934/2016 г. на РС-София. С последното е признато за установено по отношение на касатора, че ищцата Р. М. Т. притежава правото на ползване върху апартамент с идентификатор ...., находящ се в [населено място],[жк]бл. 1/246-стар, сега № 609- нов, вх.Д, ет.1, състоящ се от една стая и кухня със застроена площ 44,75 кв.м., заедно с избено помещение № 2 с площ по данъчна оценка 2 кв.м. и 1,324 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж. Осъден е да й заплати сумата 9100 лв. Обезщетение за лишаване от ползване за периода 01.07.2013 г. – 12.07.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, защото е нарушено правото му на справедлив процес, за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че не е спазена процедурата по чл. 47 ГПК за призоваването му, че е било обявено за безспорно обстоятелството, че ползва имота, а това обстоятелство е било оспорено от особения представител и въпреки това са събирани доказателства по този въпрос, че безкритично са обсъдени гласните доказателства без да е съобразено, че единият от свидетелите е син на ищцата. Твърдението за необоснованост е свързано с извода, че касаторът е ползвал имота през периода, за който се притендира обезщетение. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се твърди противоречие с чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, защото е нарушено правото му на справедлив процес, „защото процесът не може да е справедлив ако не са спазени законите на Република България”. На следващо място се твърди очевидна неправилност поради същите доводи, изложени и в касационната жалба. Ответницата по касация оспорва жалбата и доводите в нея, като не кореспондиращи на данните по делото и събраните доказателства. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: Ищцата е предявила иск по чл. 108 ЗС във вр. с чл. 56, във вр. с чл. 111 ЗС и облигационни искове по чл. 59 и по чл. 86 ЗЗД с твърдения, че е живяла на съпружески начала с ответника в процесното жилище, върху което тя притежава учредено право на безсрочно ползване с н.а. № .... г. на нотариус Т.. Поради това, че отношенията им се влошили, а ответникът отказал да панупсе жилището и поради лошото му отношение към нея, била принудена да напусне жилището през 2013 г. Ответникът отказал той да напусне жилището и да й върне ключовете, поради което на 13.07.2016 г. предявила настоящите искове. В хода на производството пред РС, ответникът не е намерен на адреса, посочен от ищцата на който е бил и регистриран адресно според Националната база данни за населението. Призовкарят е посетил пет пъти адреса и не е могъл да връчи съдебните книжа, поради което е разпоредено връчване на книжата по чл. 47 ГПК чрез залепяне на уведомление. За производството пред РС, ответникът е представляван от назначеният му особен представител, на който са връчени съдебните книжа. В отговора на исковата молба, той е възразил по исковете и по това, че ответникът е в спорния апартамент. В изготвеният по делото проект за доклад от РС е било обявено за безспорно обстоятелството, че ответникът упражнява фактическа власт върху имота. В първото съдебно заседание обаче особения представител е възразил, че е оспорил, че ответникът е ползвал и ползва процесния апартамент. Съдът е коригирал доклада си и е дал указания на ищцата да докаже това обстоятелство. Затова са допуснати и разпитани свидетелите А. и Т.. Последният е собственик на апартамента и син на ищцата. РС е уважил иска, като е приел след анализ на свидетелските показания, че е доказано, че ответникът е във фактическа власт на имота през процесния период и към момента на предявяване на иска. След постановяване на решението на първата инстанция, ответникът е упълномощил адвокатско дружество „Т., П.” с пълномощно от 23.04.2018 г. на л. 23 от гр.д.№ 16481/2017 г. на СГС, в което е посочил адреса на процесния имот. По същото дело е представено и решение на ТЕЛК от 24.06.2016 г. / по искането за освобождаване от държавна такса/ и в него, като местожителство на ответника също е посочен адреса на процесния апартамент. Въззивният съд е приел, че е неоснователно възражението на Ю. за нарушение на правото му на защита поради нередовното му призоваване, защото процедурата по чл. 47, ал.1 ГПК в първоначалната й редакция е изпълнена – ищецът не е бил намерен на постоянния и настоящ адрес, който е този на процесния апартамент и не се е намерило лице, което да е съгласно да получи призовката. Констатирано е, че призовкарят е посещавал адреса пет пъти в продължение на два месеца, след което редовно е поставено уведомление на вратата. Съдът е приел, че е изпълнено и изискването на съдебната практика към онзи момент, а в последствие постановено и в закона. Съдът се е позовал на участието на назначеният особен представител в производството пред РС, който е възразил относно това, че ответникът е във фактическа власт на имота и съдът е коригирал проекта за доклад, като е дал и указания на ищеца за установяване на това обстоятелство. СГС е констатирал, че особения представител на ответника не е възразил за неспазения срок по чл. 56, ал.3 ГПК и не е поискал допускане на доказателства, включително и за оборване твърденията на ищцата. Относно това, че ответникът е във фактическа власт на имота, съдът е анализирал свидетелските показания, като изрично е посочил, че отчита заинтересоваността на сина на ищцата, но възприема показанията му, защото са логични житейски обосновани и резултат от продължителни непосредствени възприятия. Позоваването на нарушение на чл. 6 от КПЧОС не покрива основанията по чл. 280, ал.1 ГПК. То може да се свърже с основанието „очевидна неправилност” на обжалваното въззивно решение. Такава е налице когато неправилността на решението в една от трите му форми, посочени в чл. 281, т.3 ГПК е в особено тежка степен и се констатира без да се извършва същинския касационен контрол на касационната жалба по същество. Такива са случаите на неприлагане или неправилно приложение на императивна правна норма, особено съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с правни принципи и необоснованост на решението, свързана с нарушение на правилата на логиката и постановяване на мотиви, от които не се извежда постановения диспозитив. Пороците, които сочи касатора не се свързват с такива нарушения, а твърденията са необосновани. В случая не е налице неправилно приложение на императивна правна норма. Твърдението за нарушено право на защита поради ненадлежно призоваване, не кореспондира на фактите по делото, а нормата на чл. 47 ГПК в първоначалната й редакция е спазена, както и съдебната практика по приложението й, която в последствие е възприета и от законодателя. Адресът на който касаторът е бил регистриран и който е бил посочен в исковата молба е посетен на 18.08.2016 г., 25.08.2.16 г., 04.09.2016 г. /неделя/, 07.09.2016 г. и 18.09.2016 г. /неделя/. Същевременно касаторът е регистриран на адреса на процесното жилище, същият адрес е посочен в решението на ТЕЛК от 24.06.2016 г. и самия той е посочил същия адрес в пълномощното от 23.04.2018 г. Изложеното опровергава твърдението за нарушение на правото на ищеца на справедлив процес Не е налице очевидна неправилност на решението и поради нарушение на процесуалните правила, отнасящи се до изготвяне на доклада и събиране на доказателства. Както вече се посочи, съдът е коригирал проекта за доклад относно оспореното твърдение, че ответникът е във фактическа власт на имота и ищците са изпълнили дадените им указания за доказване на това обстоятелство. Доказателства относно това обстоятелство са събрани. По изложените съображения не е налице основание за допускане до касация, поради което Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение