Определение № 1366 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3119/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Електрохолд продажби“ ЕАД против решение № 185/19.04.2023 г., постановено по гр.д.№ 125/2023 г. от състав на ОС – Перник. Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е счел искът с правно основание чл.92 ЗЗД за основателен и е постановил решение в този смисъл. Прието е, че със заявление от 20.07.2020 г. ищцата е отправила искане до ответното дружество за откриване на партида на нейно име, по която да бъде отчитана доставяната до имота ел. енергия. С изтичане на 7-дневен срок от входиране на заявлението, т.е. считано от 28.07.2020 г., ответното дружество е в неизпълнение на чл. 8, ал. 2 от ОУ и неоправдано не е започнало продажбата на ел. енергия по договор с ищцата. Съгласно чл. 29, ал. 1 от приложените по делото Общи условия при доказано неспазване на срок по вина на продавача, определен с тези Общи условия, продавачът заплаща обезщетение на потребителя в размер на 10,00 лв. за всеки 24 часа закъснение. Ответното дружество не е ангажирало доказателства за момента, в който е изпълнило задължението си да започне продажбата на ел. енергия по откритата на 25.02.2022 г. на името на ищцата партида, поради което съдът е приел, че това е станало на посочената от ищеца дата 28.02.2022 г. Съдът е посочил, че разпоредбата на чл. 29, ал. 2 от приложените по делото Общи условия предвижда, че обезщетението може да се претендира от потребителя в рамките на 90 дни от изтичането на неспазения от продавача срок. От съдържанието на посочената клауза, която свързва началния момент на срока с превръщането на субективното право в притезание, съдът е приел, че така предвиденият срок е давностен по своя характер. В отговора на исковата молба ответникът не е направил възражение, че вземането е погасено с изтичане на предвидения в чл. 29, ал. 2 от ОУ давностен срок, поради което същият не следва да бъде съобразен служебно от съда. За пълнота съдът е посочил, че така уреденият срок противоречи на законоустановения срок в чл. 111 б „б“ ЗЗД за този вид вземания, което е във вреда на потребителя, водещо до значително неравновесие между правата на потребителя и задълженията на търговеца, т.е. е налице неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 2 ЗЗП. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Сочи се правен въпрос, следва ли страна по договор при общи условия изрично да възрази срещу неспазен срок по тези ОУ или съдът служебно следи за спазването на този срок. Съдът е приел, че предвидения в ОУ срок е давностен, а трайна е съдебната практика на ВКС, че съдът не следи служебно за приложението на договорна клауза, независимо дали е в ОУ или в друг договор, а следва да е налице изрично позоваване на тази клауза от страна на страната, която черпи права от това. Въпрос относно характера на срока по ОУ не се поставя, като следва да се отбележи, че съдът е изложил други решаващи мотиви, а именно – недействителността на клаузата, предвиждаща давностен срок, различен от предвидения за подобен вид вземания в ЗЗД. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска, като в полза на ответника по касационната жалба се присъди сумата 1200 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Водим от горното, състав на ВКС