Определение № 60717 от 23.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 601/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Банка ДСК“ АД, [населено място], срещу решение № 260032/09.10.2020 г., постановено по в.гр.д. № 795/2019 г. по описа на Добрички окръжен съд, с което след отмяна на решение № 72/23.05.2019 г. по гр.д. № 114/2019 г. на Балчишки районен съд е отхвърлен предявеният от касатора против С. Д. Й. иск за установяване нищожността на извършеното на 18.05.2017 г. вписване на заличаване на договорна ипотека, учредена в полза на Банката с нотариален акт № 66, том III, рег. № 1497, нот. дело № 373/2007 г. на нотариус О. О., с рег. № 109 и район на действие- РС – Балчик, вписан с вх. № 1356/30.03.2007 г., акт № 93, том I, дело № 783/2007 г. на Службата по вписванията – Балчик. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Ответницата С. Д. Й., [населено място], оспорва жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно учредяването с нотариален акт № 66, том III, рег. № 1497, нот. дело № 373/2007 г. на нотариус с рег. № 109 и район на действие – РС – Балчик, вписан с вх. № 1356/30.03.2007 г., акт № 93, том I, дело № 783/2007 г. на Службата по вписванията – Балчик, на договорна ипотека в полза на ищеца „Банка ДСК“ ЕАД върху собствен на ответницата С. Д. Й. и М. Д. М. недвижим имот в [населено място], общ. Балчик, [улица], за обезпечаване на вземане на Банката по договор за ипотечен кредит от 28.03.2007 г., сключен със С. Д. Й.. По спорния въпрос относно действителността на вписаното заличаване на ипотеката при условията и по реда на чл.22 ПВ решаващият състав е приел, че ищецът не е доказал, че не е било налице приложеното основание за вписване на заличаването. Изложил е съображения, че представеният препис от молбата за подновяване на ипотеката няма характер на заверен по реда на чл.32 ЗА документ съобразно обясненията в молба вх.№ 338/14.01.2020г., че е заверен от подписалия исковата молба юрисконсулт, а представеното пълномощно на упражнилия правото на кредитора да иска подновяване на ипотеката е във вид на ксерокопие. Посочил е, че и двата документа са изключени от доказателствата по делото при условията на чл.183 ГПК, поради неизпълнение на вменено на ищеца с определение от 06.12.2019 г., постановено във въззивното производство, задължение (по искане на насрещната страна) за представяне на приложените към исковата молба документи във вид на оригинал или официално заверен препис, а на пълномощното (по указание на съда) - във вид на заверен препис, оригинал или официално заверен препис. С оглед на тези съображения въззивният съд е заключил, че представените документи не могат да служат за доказателствен извод за надлежно упражнено право от страна на кредитора за подновяване на ипотеката в срока по чл.172, ал.1 ЗЗД, респ. за вписване на заличаването при липсата на предпоставките на чл.22 ПВ, позовавайки се и на липсата на други ангажирани доказателства. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните въпроси: 1. „Въпрос относно разпределяне на тежестта за доказване на спорните по делото факти по различен начин от посочения в доклада по делото по чл.146 ГПК, без да е налице оплакване във въззивната жалба“; 2. „Заверените от юрисконсулт документи явяват ли се официално заверени преписи по смисъла на чл.179, ал.2 ГПК, които имат доказателствена сила на оригинали, или официално заверен препис може да се направи единствено от нотариус, след като пред него се представи самият оригинал на документа, или официално заверен препис е документ, заверен за вярност от своя автор?“; 3. „Заверката на документ от юрисконсулт произтича ли от общите му правомощия или е необходимо изрично да бъдат дадени такива пълномощия?“. Касаторът твърди, че по първия въпрос обжалваното решение е постановено в противоречие с Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Счита, че останалите два въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа също, че е налице основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, поради очевидна неправилност на въззивното решение. Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване. Първият поставен въпрос не съответства на извършените по делото процесуални действия, тъй като въззивната инстанция не е направила ново, различно от първоинстанционния съд, разпределение на доказателствената тежест. Съставът на окръжния съд се е произнесъл по направени оплаквания във въззивната жалба за допуснато нарушение на нормата на чл.183 ГПК и е задължил ищеца да представи в оригинал или официално заверени преписи всички представени към исковата молба документи /л.6-35 по т.д.№ 228/2017г. на ДОС/, както и във вид на заверени преписи, оригинал или официално заверени преписи документите на л.12-13 от делото на Районен съд – Балчик / пълномощно на К. М. с нотариална заверка на подписа с рег.№ 4951 от 10.05.2011г. и на съдържанието с рег. № 238/14.02.2017г./, като при неизпълнение на това задължение представените документи във вид на заверен препис и ксерокопия ще бъдат изключени като доказателства по делото – определение № 1003/06.12.2019г. Следователно този въпрос не е от значение за спора. Вторият и третият въпроси не са обсъждани в мотивите на въззивния съд, доколкото решаващият извод е, че документите са изключени от доказателствата, тъй като са представени незаверени ксерокопия. Действително посочена е разпоредбата на чл.32 ЗА, вероятно във връзка с чл.179 ГПК, но само с оглед на позоваване на обяснения на страната в молба от 14.10.2020г., каквито не са били направени. В молбата е уточнено, че документите, които се намират на л.6-35 по т.д.№ 228/2017г. на ДОС и на л.12-13 по гр.д.№ 114/2019г. на Районен съд – Балчик, са заверени с печат „вярно с оригинала“ и носят подпис на процесуалния представител на ищеца, подписал исковата молба. Евентуално са поискани допълнителни указания относно заверката. В този смисъл не е обосновано наличието на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Касационното обжалване следва да се допусне по въведеното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Съставът на ВКС констатира, че е налице противоречие между дадените указания на въззивния съд с определение № 1003/06.12.2019г. и прилагането на последиците по чл.183 ГПК. На основание чл.18, ал.1, т.2 ГПК касаторът „Банка ДСК“ АД следва да внесе държавна такса в размер на 431,07 лв. по сметка на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд