Определение № 124 от 21.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 381/2012 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Й. Д. против постановеното на 21.11.2011 год. решение на Окръжен съд - Кърджали по гр.д. № 314 / 2011 год., с което е отменено решението на първоинстанционния съд и е признато за установено, по иск с правно основание чл.422 от ГПК, предявен от [фирма] против жалбоподателя К. Д., че последният му дължи сумата от 5 934,60 лева, от която 1279,20 лева лихви и 860 лв. – разноски, присъдени по гр.д.№ 127 / 2008 год. на Районен съд Кърджали в тежест на [фирма], чийто правоприемник се явява ищеца, както и 3 795, 40 лева разноски, присъдени в изпълнителното производство – изп. дело № 49 / 2009 год. на ЧСИ Р. С., образувано за събиране на предходно посочените суми. Жалбоподателят оспорва правилността на решението, като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. Ответната страна оспорва касационната жалба като намира същата недопустима, на основание чл.280 ал. 2 ГПК, предвид цената на иска. Намира ,че жалбоподателят не е обосновал предпоставки за допустимост на касационното обжалване в твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 т. 2 и т.3 от ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.283 ГПК и е редовна с оглед изискванията на чл.284, като е насочена срещу валиден и допустим въззивен съдебен акт, но като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане, поради следното: В полза на ищцовото дружество – [фирма], преобразувано от [фирма], против длъжника К. Д. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение на основание чл.410 от ГПК, по гр.д.№ 1296 / 2010 год. на Районен съд Кърджали, за сумата 5 934,60 лева, ведно със законната лихва върху същата от 30.07.2010 год. до окончателното й заплащане. Ищецът е заявил следните обстоятелства: ответникът К. Д., като пълномощник на [фирма], е сключил с трето лице - П. И. - договор за покупко-продажба на 3 тона риба, за цена от 9 000 лева, която е получил, но не е отчел на дружеството - продавач. Поради неизпълнение от страна на дружеството – продавач, тъй като в момента на сключването му същото не е разполагало със стоката, за продажбата на която упълномощеният Д. го е задължил, договорът бил развален от купувача П. И., като с влязло в сила решение по гр.д. № 128/2008 год. на Районен съд Кърджали [фирма] е осъдено да върне на купувача платената цена от 9 000 лева, ведно със законна лихва върху същата от 20.02.2008 год. до окончателното й заплащане, както и да възмезди понесените от ищеца съдебни разноски от 860 лева. Твърдейки неизпълнение задължения на ответника Д., както при самото сключване на договора за покупко-продажба от името и за сметка на [фирма], така и по отчетната сделка във вътрешните отношения помежду им ,правоприемникът [фирма] претендира обезщетение, съизмеримо със заплатената на П. И. лихва върху сумата от 9000 лева, за периода от 20.02.2008 год. до заплащането - 1279,20 лева, присъдените в исковото производство разноски от 860 лв., както и присъдените в образуваното от П. И. изпълнително производство, за събиране на вземанията му от [фирма], разноски от 3 795,40 лева. От обстоятелствената част и петитума на исковата молба се извежда търговски характер на делото - иск за обезщетение на вреди, в причинна връзка с твърдяно от ищеца неизпълнение на задължения на ответника по сключването от същия, в качеството на пълномощник на ищеца, от негово име и за негова сметка, на договор за търговска продажба, както и по отчитането във вътрешните отношения между страните на сключената търговска сделка. С оглед цената на предявения иск по чл.422 ГПК - под 10 000 лева и предвид търговския характер на делото, на основание чл.280 ал.2 от ГПК, касационната жалба се явява процесуално недопустима. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение