Определение № 1211 от 16.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 122/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „В. тур“ АД, [населено място], представлявано от пълномощник адвокат С. К., срещу определение № 2557 от 08.10.2024 г. по ч.т.д. № 1895/2024 г. на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане частна жалба на „В. тур“ АД срещу определение № 869 от 09.04.2024 г. по ч.т.д. № 444/2024 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, с което не е допуснато касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, на определение № 455 от 21.12.2023 г. по в.ч.т.д. № 470/2023 г. на Апелативен съд - Пловдив. В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение на ВКС, като се приеме, че са налице основанията за допускане на касационен контрол на определение № 869 от 09.04.2024 г. по ч.т.д. № 444/2024 г. на ВКС, ТК, II т.о. Не се оспорва изводът на състава, постановил обжалваното в настоящото производство определение в насока на това, че частната жалба, с която е бил сезиран не подлежи на разглеждане, защото определенията на ВКС, с които не се допуска касационно обжалване не са от кръга на определенията, за които законът е предвидил да подлежат на обжалване. Твърди се обаче, че диспозитивът на определение № 869 от 09.04.2024 г. по ч.т.д. № 444/2024 г. на ВКС, ТК, II т.о. не съдържа произнасяне относно частната касационна жалба на „В. тур“ АД, тъй като в него не е записано, че не се допуска касационно обжалване по същата. В тази връзка се излагат подробни съображения и се цитира съдебна практика, включително задължителна за съдилищата такава в насока на това, че в теорията и практиката се приема, че силата на пресъдено нещо се съдържа в дизпозитива на съдебния акт, а не в неговите мотиви. Все в изложената насока се поддържа, че в диспозитива на обжалваното определение не присъства произнасяне относно касационната жалба на „В. тур“ АД – в същия не е записано, че „не се допуска касационно обжалване по жалбата на „В. тур“ АД, следователно в диспозитива на акта липсва предписаното от закона съдържание на определението по чл. 288 ГПК. Според частния жалбоподател липсата на такова изрично произнасяне води до извода, че всъщност жалбата му е оставена без разглеждане, защото няма изрично произнасяне по нея в диспозитива на съдебния акт, а същият създава впечатление, че жалбата на „В. тур“ АД е оставена без разглеждане и спрямо жалбоподателя обжалваното определение се явява преграждащо “de facto”, не “de jure“, от който факт пък жалбоподателя черпи правен интерес от настоящото обжалване. Иска се отмяната на обжалваното в настоящото производство определение на Първо т.о. на ВКС, приемане, че са налице основанията за допускане до касационен контрол на определение № 869/09.04.2024 г. по ч.т.д. № 444/2024 г. на ВКС, Второ т.о. и след разглеждане на частната жалба на „В. тур“ АД – постановяването на акт по същество или връщане на делото за повторно разглеждане от ВКС по първоначалната жалба на „В. тур“ АД срещу определение № 455/21.12.2023 г., постановено по в.ч.т.д. № 470/2023 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна. За да се произнесе, настоящият съдебен състав взе предвид: С частна касационна жалба с вх. № 566/22.01.2024 г., подадена от „Захарен комбинат-Пловдив“ АД и частна касационна жалба с вх. № 1095/06.02.2024 г., подадена от „В. тур“ АД, е било обжалвано определение № 455 от 21.12.2023 г. по в.ч.т.д. № 470/2023 г. на Пловдивски апелативен съд, с оглед на което е било образувано ч.т.д. № 444/2024 г. на ВКС, ТК, II т.о. След извършена преценка на данните по делото съставът на ВКС по ч.т.д. № 444/2024 г. на II т.о. е постановил по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 869 от 09.04.2024 г., с което не е било допуснато касационно обжалване на атакуваното определение на Пловдивски апелативен съд. Така постановеното определение на ВКС, ТК, II т.о. е било обжалвано от „В. тур“ АД с частна жалба, която е оставена без разглеждане с определение № 2557 от 08.10.2024 г. по ч.т.д. № 1895/2024 г. на ВКС, ТК, I т.о. - обжалвано в настоящото производство. За да постанови своя съдебен акт, съставът на ВКС, ТК, I т.о. е приел, че атакуваното пред него определение на друг състав на ВКС, съдържащо отказ да се допусне касационно обжалване на въззивно определение, не подлежи на обжалване, тъй като това не е изрично предвидено в закона и определението не е преграждащо за по-нататъшното развитие на делото, както това императивно изискват разпоредбите на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК. Съставът на ВКС, ТК, I т.о. се е произнесъл и по възражението на „В. тур“ АД, че по отношение на него определението по чл. 274, ал. 3 ГПК е било с преграждащ характер, тъй като съставът на ВКС, II т.о. е оставил без разглеждане жалбата му срещу въззивното определение. В тази връзка съставът на ВКС, ТК, I т.о. е изтъкнал, че от мотивите и диспозитива на атакуваното пред него определение № 869 от 09.04.2024 г. по ч.т.д. № 444/2024 г. на ВКС, ТК, II т.о. е видно, че и двете частни касационни жалби са били разгледани от постановилия го състав и след негова преценка, че и по двете не са били налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, не е било допуснато касационно обжалване на въззивното определение. Обжалваното определение е правилно. Съставът на ВКС, ТК, I т.о. е взел предвид възражението на „В. тур“ АД, че диспозитивът на определение № 869 от 09.04.2024 г. по ч.т.д. № 444/2024 г. на ВКС, ТК, II т.о. не съдържа изрично произнасяне по неговата частна касационна жалба и е взел становище по него. Изложените от него в тази връзка съображения напълно се споделят и от настоящия съдебен състав. За да постанови своето определение № 869 от 09.04.2024 г. по ч.т.д. № 444/2024 г. съставът на ВКС, ТК, II т.о. е разгледал подробно и двете частни касационни жалби, с които е бил сезиран - както подадената от „Захарен комбинат-Пловдив“ АД, така и подадената от настоящия жалбоподател - „В. тур“ АД, като е извършил своя преценка относно предпоставките за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК и по двете, така депозирани и описани жалби, и това е ясно, недвусмислено и също подробно отразено в мотивите на определението. Последните съдържат изчерпателно възпроизвеждане както на формулираните и от двамата жалбоподатели въпроси, с твърдението че са правни и съставляващи годно основание за допускане на касационно обжалване по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК, и на поддържаните и от двамата жалбоподатели, допълнителни критерии за селектиране на жалбите им, така и обоснованото становище на касационния състав по тях. При така ясно и недвусмислено отразеното в мотивите на определението му досежно и двете частни касационни жалби, с които е бил сезиран, касационният състав е достигнал до краен извод, че касационно обжалване на въззивното определение на Пловдивски апелативен съд не следва да бъде допуснато и по двете жалби, в резултат на което и такова обжалване не е допуснато със също ясно и еднозначно формулирания диспозитив на определението му. Всъщност единственото оплакването на жалбоподателя в насока на това, че така постановеното определение на състава на ВКС в приключилото пред него производство по чл. 274, ал. 3 от ГПК, не било преграждащо „де юре“, но било преграждащо „де факто“, само защото в диспозитива му не се съдържало изрично вписване, че с него не се допуска касационно обжалване на определението на АС – Пловдив по частната касационна жалба на „В. тур“ АД, не може да бъде споделено. Съдебният акт представлява безпротиворечиво и неделимо единство между мотиви и диспозитив и на преценка в случаи, като процесния, подлежи цялостното му съдържание, обективирано безспорно в диспозитива – досежно това, какво съдът постановява съдът, но и в поясняващите го мотиви, съобразно законоустановеното им съдържание /срв. чл. 254 ГПК/. В случая е без всякакво съмнение, че съставът на ВКС, ТК, II т.о. се е произнесъл и по двете частни касационни жалби, с които е бил сезиран, включително и тази на „В. тур“ АД, поради което и частната жалба, с която настоящият касационен състав е сезиран, се явява неоснователна, а обжалваното с нея определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,