Определение № 849 от 02.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3362/2013 г.

Пловдивският окръжен съд, с въззивно решение от 10. 12. 2012 г. по гр. д. № 1951/2012 г. е потвърдил решение на Пловдивския районен съд по гр. д. № 9787/2011 г., с което по иск на С. Б. от [населено място] е прогласена нищожност на саморъчно завещание с дата 25. 03. 2007 г., с което В. Б., починал на 10. 04. 2007 г., е завещал на съпругата си И. Б., собственото му дворно място и къща в [населено място]. И. Б. от [населено място] е подала касационна жалба вх. № 1734/21. 01. 2013 г. срещу въззивното решение и приложила изложение на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Ответникът по жалбата, ищец по делото, С. Б. не е взел становище. След проверка, касационният съд установи следното: Искането на жалбоподателката за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – произнасяне на въззивния съд по процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Жалбоподателката счита, че това е въпросът дали с общо пълномощно може да се инициира съдебно производство, като твърди, че в чл. 34 ГПК липсва отговор дали с общо пълномощно може да се предяви иск от името на упълномощителя и какво трябва да е съдържанието на общото пълномощно. Изтъква, че по този конкретен въпрос няма съдебна практика. Искането е неоснователно. Въззивният съд е приложил точно закона – чл. 34, ал. 1 ГПК, като е приел, че общото пълномощно дава право за извършване на всички съдопроизводствени действия, включително предявяване на иск. Изводът на съда, че предявяването на иск е съдопроизводствено действие, е правилен. Същественото в случая е, че жалбоподателката оспорва валидността на процесуалното представителство на ищеца С. Б. от пълномощника му адвокат Х. Р.. Правото да потвърди или оспори представителната власт на пълномощника му по делото адв. Р. принадлежи само на упълномощителя С. Б. и той е извършил такова потвърждение с личното си явяване в съдебно заседание на 05. 12. 2011 г. пред Пловдивския районен съд. Съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК никой не може да предявява чужди права пред съд. Въпросът за валвидността на процесуалното представителство на С. Б. от адвокат Р. е извън правната сфера на жалбоподателката И. Б. и не може да бъде основание за допускане на касация. Върховният касационен съд