Определение № 60349 от 05.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1860/2021 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 903054 от 07.07.2020г. по гр.д. № 399/2020г. на Благоевградски окръжен съд, постановено в закрито заседание, с което е върната въззивната жалба на В. И. И. и Р. Х. И. против решението на Районен съд - Сандански по гр.д. № 131/2018г. в частта му за отхвърляне на иска за делба на три броя оранжерии и е прекратено образуваното въззивно производство. Със същото решение е обезсилено решение № 3241 от 19.12.2019г. по гр.д. № 131/2018г. на Районен съд - Сандански в частта, с която е отхвърлен иска за делба на три броя оранжерии с обща площ 4724 кв.м. Касационната жалба е подадена от Д. М. Д.-Н. чрез пълномощника адв. Х.. Предмет на обжалване е извършеното от въззивния съд обезсилване на първоинстанционното решение. Твърди се, че решението в тази част е недопустимо и е лишено от законово основание. За обосноваване допускане на касационно обжалване се поставя въпроса: трябва ли въззивната инстанция да обезсили първоинстанционното решение в обжалваната му част при невнасяне от страна на въззивните жалбоподатели на депозит за особен представител на ответник по въззивната жалба. Този въпрос, според касатора, е решен в противоречие с практиката на ВКС, а и би могъл да отговори на критерия по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Изтъква се липсата на мотиви за извършеното обезсилване на първоинстанционния акт, която сочи на недопустимост на обжалвания акт. Ответниците по жалбата не са представили писмени отговори. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството пред първоинстанционния съд е по иск за делба. С решението на районния съд е допусната делба на поземлен имот - нива и в тази част то е влязло в сила. Със същото решение е отхвърлен иска за делба на изградените в нивата три оранжерии поради това, че не представляват недвижими имоти по чл. 110 ЗС. В тази част първоинстанционното решение е обжалвано от съделителите В. И. и Р. И.. Въззивната жалба е върната от Благоевградски окръжен съд тъй като въззивниците не са изпълнили дадените указания за внасяне на определеното възнаграждение за особения представител на ответника А. Б. Н., който представител е назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК. Определението /съдебният акт е наречен решение/ за връщане на жалбата и за прекратяване на въззивното производство е обжалвано пред Софийски апелативен съд и е потвърдено от него. Със същия съдебен акт, с който връща въззивната жалба и прекратява въззивното производство, Благоевградски окръжен съд е постановил и сега обжалваното обезсилване на първоинстанционното решение в частта по иска за делба на оранжериите. Единствените изложени мотиви са, че „с оглед етапа на производството - обжалване на решение на първостепенен съд” ще трябва да се обезсили и първоинстанционното решение в обжалваната му част. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че следва да допусне такова по въпроса, който може да бъде конкретизиран така: връщането на въззивната жалба поради невнасяне на възнаграждение за особения представител на ответник, призован по реда на чл. 47, ал.6 ГПК, има ли за последица обезсилване на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Именно този въпрос е от значение за изхода на настоящето производство, а конкретна практика за разрешаването му не е открита. Поради това е налице основанието по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.