Определение № 779 от 11.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1457/2023 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба на Б. Т. Б. срещу определение № 571 от 28. 02. 2023 г. по ч. гр. д. № 1683/2022 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав. С него е потвърдено разпореждане от 18. 04. 2022 г. по в. гр. д. № 9324/2020 г. на Софийски градски съд, ІVа състав, с което е върната касационната жалба на Б. Т. Б. срещу решение от 9. 12. 2021 г. по посоченото дело на СГС, с което е потвърдено решение от 24. 06. 2020 г. по гр. д. № 73008/2019 г. на Софийски районен съд, 162 състав, с което по предявения по реда на чл. 422 ГПК иск е признато за установено, че Б. дължи на „Дженерали застраховане“ АД сумата от 7729, 37 лв., представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско на МПС“ обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 26. 03. 2018 г. в [населено място], ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението – 6. 11. 2018 г. до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21. 11. 2018 г. по гр. д. № 70917/2018 г. на СРС, 162 състав.

Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно поради противоречието му със закона. Моли обжалваното определение да бъде отменено.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното:

За да потвърди разпореждането на Софийски градски съд за връщане на касационната жалба на Б. Т. Б., Софийски апелативен съд е приел, че съдебният акт е правилен, тъй като касационният жалбоподател не е отстранил посочените от съда нередовности на подадената касационна жалба.

Настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК за служебна проверка на допустимостта на определението на Софийски апелативен съд.

В Тълкувателно решение № 2 от 23. 06. 2022 г. по тълк.д. № 2/2018г. на ОСГТК на ВКС е прието, че разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба е действие по администриране, което не се извършва от окръжния съд в качеството на въззивна инстанция. Поради това този акт не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 2, пр. 2 ГПК, т.е. не подлежи на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд, а направо пред Върховния касационен съд.

С оглед изложеното Софийски апелативен съд не е бил компетентен да се произнесе по подадената от Б. Т. Б. частна жалба срещу разпореждането на Софийски градски съд, с което е върната касационната му жалба против въззивното решение. Поради това определение № 571 от 28. 02. 2023 г. по ч. гр. д. № 1683/2022 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав следва да бъде обезсилено, а спорът относно законосъобразността на определението на Софийски градски съд за връщане на касационната жалба да бъде разгледан от компетентния Върховен касационен съд.

Частна жалба вх. № 284843 от 10. 05. 2022 г. е неоснователна.

За да върне подадената касационна жалба срещу въззивното решение с обжалваното разпореждане, Софийски градски съд е приел, че касационният жалбоподател не е отстранил посочените му нередовности по чл. 284, ал. 3 ГПК, изразяващи се в непредставяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК касационната жалба се връща от въззивния съд, когато не се отстранят в срок допуснатите нередовности. Приложението на неблагоприятните последици по цитираната процесуална норма е следствие от неотстраняване в срок на правилно посочени от съда нередовности на касационната жалба. Подадената от Б. Т. Б. касационна жалба срещу въззивното решение е била нередовна поради непредставяне на изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което дадените с разпореждане от 16. 02. 2022 г. указания за отстраняване на тази нередовност са съответствали на императивната разпоредба на чл. 285, ал. 1 ГПК. Посоченото разпореждане е съобщено на касационния жалбоподател чрез надлежния му процесуален представител адвокат Ц. Б. /пълномощно от 8. 02. 2022 г., приложено към касационната жалба/ на 7.

3. 2022 г., като в изпълнение на указанията на съда е депозирана касационна жалба – допълнение, в която не е било инкорпорирано изложение на основанията за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК и към същата не е било приложено такова изложение. Правилно констатираната от съда нередовност на касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е била отстранена от касационния жалбоподател и при повторно дадената му възможност с разпореждане от 16. 03. 2022 г., връчено му чрез адвокат пълномощника на 1. 04. 2022 г. В преклузивния срок по чл. 285, ал. 1 ГПК, който изтича на 8. 04. 2022 г., и към момента на постановяване на обжалваното разпореждане /18. 04. 2022 г./ няма данни, а и не се твърди да са извършени действия по отстраняване нередовността на касационната жалба, поради което в съответствие с правилото на чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК въззивният съд е постановил връщане на жалбата.

С оглед изложеното обжалваното разпореждане на Софийски градски съд като правилно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение