Определение № 60783 от 16.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2175/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Енерго–Про Продажби“ АД, чрез адв. В. М., срещу въззивно решение № 431/26.02.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 2948/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 260095/20.08.2020 г. по гр. д. № 142/2020 г. на Районен съд – Варна. С първоинстанционното решение е прието за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът А. Г. З. не дължи на дружеството сумата 7 275,94 лв., представляваща стойността на начислена по фактура № 0284397059/28.08.2019 г. електрическа енергия за периода 15.08.2017 г. – 14.08.2018 г. В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационния контрол се обосновава с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1) при установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването и в неизведен на дисплея на електромера регистър, отговорността на купувача на електрическа енергия може ли да се ангажира по реда на чл. 183 ЗЗД; 2) след отмяната на чл. 1 - 47 и чл. 52 - 56 от ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г.) с решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на 5-чл. състав на ВАС, приложими ли са неотменените разпоредби на чл. 48 - 51 вкл. от ПИКЕЕ. По тези въпроси касаторът твърди, че въззивното решение противоречи на приетото в решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о., решение № 21/01.03.2017 г. по гр. д. № 50417/2016 г., I г. о. и решение № 124/18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о. на ВКС. По втория въпрос се поддържа и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът по жалбата – А. Г. З., представляван от адв. Р. С., в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационния контрол и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел за установено, че между страните по делото е налице валидно облигационно правоотношение с предмет - продажба на ел. енергия за обекта на потребителя. На 14.08.2018 г. е извършена техническа проверка на средството за техническо измерване (СТИ), монтиран на обекта на ищеца, за което е съставен констативен протокол № 1202305/14.08.2018 г., подписан от извършилите проверката служители на дружеството и от свидетели. Електромерът е снет и изпратен за проверка в БИМ. При проверката е установено (КП от 1961/26.08.2019 г.), че невизуализираният регистър 1.8.3 съдържа показания за потребена 38 811,7 кВтч ел. енергия. Според заключението на метрологичната експертиза, при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера; СТИ съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия. Предвид резултатите от проверката, дружеството е издало фактура № 0284397059/28.08.2019 г., в която начислило за заплащане от ищеца сумата 7 275,94 лв., представляваща стойността на 38811 кВтч ел. енергия за периода от 15.08.2017 г. до 14.08.2018 г. Приетата по делото съдебно-техническа експертиза е дала заключение, че към датата на проверката СТИ е годно техническо средство за измерване на ел. енергия и е в срока си на метрологична годност; че процесните 38 811 кВтч ел. енергия са преминали през СТИ и са били отчетени в невизуализирания регистър 1.8.3; че е налице софтуерно вмешателство в тарифната схема на електромера, което е довело до натрупването на показания в скрития регистър, както и че стойността на допълнително фактурираната ел. енергия е изчислена аритметично точно и съобразно одобрените от КЕВР цени. Посочено е, че електрическата енергия, натрупана в 1.8.3. от 38 811 кВтч е технически възможно да премине през електромера, но техническите параметри на присъединителната линия на абоната не позволяват електроенергия в този размер да бъде доставена на абоната. Обсъждайки събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел, че по делото са останали недоказани доводите на дружеството – ответник за реално потребление на служебно начисленото количество енергия по партидата на ищеца. Посочено е, че след отмяната на ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г.) с решение № 1500/ 06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на 5-чл. състав на ВАС, към датата на приключване на въззивното производство ДКЕВР не е уредила правните последици за заварените правоотношения и инициирани проверки на СТИ на абонатите. С оглед действието във времето на решението на ВАС, отменените ПИКЕЕ не представляват приложим закон за извършената на 14.08.2018 г. проверка на СТИ в обекта на ищеца. В същото време, в действащите общи условия също липсват норми, регламентиращи процедурата по извършване на проверка на СТИ и нейното документиране. Освен това не са ангажирани доказателства за показанията в сумарния регистър 1.8.3. в КП № 1961/26.08.2019 г., както и по регистър 1.8.3. и 1.8.0. при монтажа на проверявания електромер. Съдът е приел, че е недопустимо приложението на общите правила за доказване на определени факти, тъй като отношенията между доставчиците и потребителите на ел. енергия се регулират от специален закон - ЗЕ. Няма как и общите закони да намерят приложение в отношения, които се регулират по специален ред и в регулирането на които държавата чрез неин орган – КЕВР, има задължително участие, каквото участие не е предвидено при приемането на общия закон. Освен това, правно неоправдано би било регламентацията на специфични отношения, регулирането на които е възложено на специален закон и орган, да се осъществява смесено - както в специалния закон, така и в общите граждански закони, с оглед на което разпоредбата на чл. 183 ЗЗД в случая е неприложима. В заключение съдът е приел, че количеството енергия, чието заплащане ответникът претендира, не е доказано да е потребено от ищеца, с оглед и на установената от вещото лице невъзможност същото да е било доставено в периода от 15.08.2017 г. до 14.08.2018 г. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че поставените в изложението правни въпроси са обуславящи и касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за противоречие на въззивното решение с цитираните от касатора решения на състави на ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение