Определение № 276 от 22.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4959/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. Д. М., чрез адв. И. Ю., срещу определение № 2605/09.10.2025г. по ч.гр.д.№ 1148/25г. по описа на САС, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу първоинстанционното определение на СГС за прекратяване на гр.д. № 13817/24г. Жалбоподателят иска отмяна на определението като незаконосъобразно. Твърди да останало неясно по какъв начин е установен идентитет между прекратеното дело и други висящи искови производства. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочат основанията на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 и тези на чл.280, ал.2 ГПК. Частната жалба е допустима, а по искането за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното: С обжалвания акт въззивният съд е констатирал, че производството по делото е образувано по предявен от Е. М. срещу Прокуратурата на Р България иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от бездействие на магистрат по искане на М. за възобновяване на кнохд №1018/2019г. и по подобни искове са висящи по – рано заведени искови претенции от ищеца срещу ответника. Този извод е изведен от съдържанието на служебно изисканите и находящи се в кориците на делото преписи от искови молби и справки за висящността на исковите производства. Допускането на касационно обжалване на въззивното определение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Същият следва да е ясно и точно формулиран от касатора, а не изводим от съда от касационните оплаквания.В случая касаторът не е определил правния въпрос/ правните въпроси от значение за изхода на делото, а е заявил, че е неправилно, позовавайки се бланкетно на допълнителните селективни критерии на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание да не бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение. Не съществува и вероятност същото да е нищожно или недопустимо, или пък очевидно неправилно. Очевидната неправилност по чл. 280, ал.2, предл.3 то ГПК не е тъждествена с неправилността, произтичаща от основанията за касационно обжалване. Изводът на въззивния съд за идентитет по чл. 126 ГПК е проверим едва при извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за законосъобразност, а прочитът на обжалваното определение не позволява пряка констатация за превратно прилагане на закона или за груби нарушения на правилата на формалната логика от въззивната инстанция. Мотивиран от горното, настоящият състав