Определение № 946 от 05.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3551/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 4810/29.06.2023г., подадена от „Стария дъб-97“ ООД, [населено място], представлявано от управителя А. М. А., чрез процесуалния представител адвокат Н. С., срещу решение № 88/09.05.2023г. по в. гр. д. № 55/2023г. на Варненския апелативен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение № 260007/21.12.2022г. на Разградския окръжен съд, постановено по т.д. № 65/2014г. и е прекратено производството по предявения от касатора против Д. В. К., иск за заплащане на сумата от 331 601 лева, съставляваща стойността по данъчна оценка на три недвижими имота, бивша собственост на „Стария дъб“ ЕООД (сега ООД), ЕИК[ЕИК], прехвърлени с договор за продажба на търговско предприятие от 17.03.2006г. и продадени от приобретателя „Л.“ ЕООД с договори за покупко- продажба по нотариален акт № 107/2006г., нотариален акт № 106/2006г. и нотариален акт № 22/2006г. на нотариус с район на действие РС - Т., претендирана като обезщетение за претърпени от „Стария дъб - 97“ ООД вреди от действия на ответника в качеството му на управител на „Стария дъб - 97“ ООД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.03.2006г. до окончателното й изплащане. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при нарушаване на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат уважени със законните последици. Касаторът поддържа, че въззивното решение е постановено при нарушение на материалния закон като погрешно въззивният съд е квалифицирал предявените искове като такива по чл. 145 ТЗ, а не по чл. 45 ЗЗД. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпроса: „след като е извършена противоправна и престъпна продажба на търговското предприятие на „СТАРИЯ ДЪБ“ ЕООД и цялото имущество и е нанесена вреда на дружеството, нанесена ли е вреда в същия размер и на неговия едноличен собственик на капитала „Стария дъб-97“ ООД“. Поставя се и въпросът дали е допустимо въззивният съд да приеме, че искът е недопустим, оспорвайки по този начин правото на иск на ищеца, т.е. да приеме, че искът не може да бъде разгледан така, както е предявен, но така оспорва правото на иск по чл. 45 ЗЗД, какъвто е предявен в настоящия случай. Поддържа се и становище за недопустимост на обжалваното решение с доводите, че съдът недопустимо е отрекъл правото на иск по чл. 45 ЗЗД, какъвто именно е предявеният от дружеството, както и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. Ответникът по касационната жалба Д. В. К., чрез процесуалния си представител адвокат Дарена А., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните: Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявен от „Стария дъб - 97“ ООД против Д. В. К. иск за заплащане на сумата от 331 601 лева, претендирана като обезщетение за претърпени от ищцовото дружество имуществени вреди от действия на ответника във връзка с извършена продажба на търговското предприятие на „Стария дъб“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е бил „Стария дъб - 97“ ООД, по повод на които действия Д. К. е осъден за извършено от него престъпление по чл. 202, ал. 1, т. 1 НК с влязла в сила присъда по НОХД № 733/2008г., квалифицирайки иска като предявен по реда на чл. 45 ЗЗД. В исковата молба са изложени фактически твърдения, че към 17.03.2006г. Д. В. К. е бил управител както на „Стария дъб - 97“ ООД, така и на „Стария дъб“ ЕООД с едноличен собственик на капитала към тази дата ищцовото дружество. На 17.03.2006г. от името на едноличния собственик е съставил протокол за взето решение за продажба на търговското предприятие на „Стария дъб“ ЕООД, без да е бил упълномощен за това от общото събрание на „Стария дъб - 97“ ООД и с договор от същата дата, сключен от него като управител на „Стария дъб“ ЕООД е продал на „Л.“ ЕООД търговското предприятие на дружеството за сумата от 1 000 лева, а впоследствие е изкупил дяловете на „Л.“ ЕООД. Изложено е, че по повод на тази продажба, с влязла в сила присъда по НОХД № 733/2008г. на РС – Търговище, Д. К. е бил признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 НК за това, че в качеството си на длъжностно лице - управител на „Стария дъб“ ЕООД присвоил като се е разпоредил в интерес на „Л.“ ЕООД с имущество на стойност 1 040 000 лева, собственост на „Стария дъб“ ЕООД. Посочено е, че към датата на разпореждането едноличен собственик на капитала на „Стария дъб“ ЕООД, е бил ищецът, поради което вредата е настъпила за него и че същата е съизмерима със стойността на присвоеното имущество. С допълнителна искова молба са изложени твърдения за взети решения от Общото събрание на „Стария дъб - 97“ ООД по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ за търсене на отговорност на бившия управител Д. К., но впоследствие след възобновяване на производството по делото процесуалният представител на дружеството е заявил в писмени молби (вкл. молба с вх.№. 260561/01.11.2022г.), че предявява искова претенция за вреди от непозволено увреждане, както е посочено в първоначалната и допълнителната искова молба. Позовал се е и на представената по делото присъда. Посочено е, че с протоколно определение от 26.10.2022г. е предприето и допуснато изменение на първоначално предявения размер на исковата претенция от 1 040 000 лева на 331 601 лева. Във връзка с констатирана нередовност на исковата молба от въззивния съд, са направени уточнения от ищеца с молба от 21.02.2023г. относно действията на ответника К., от които се твърдят, че са настъпили вредите, а именно - взето от него еднолично решение като управител на „Стария дъб - 97“ ООД за продажба на търговското предприятие на „Стария дъб“ ЕООД, без да има решение за това на Общото събрание на съдружниците на „Стария дъб - 97“ ООД, едноличен собственик на капитала; изготвяне на протокол за преобразуване на „Стария дъб“ ООД в ЕООД, приемане на нов устав от едноличния собственик и самоизбиране като управител на „Стария дъб“ ЕООД; извършване на продажбата на търговското предприятие на „Стария дъб“ ЕООД въз основа на тези предхождащи противоправни действия и която продажба е обявена за престъпление с влязлата в сила присъда. Изрично е посочено в тази молба, че предявеният иск е с правно основание чл. 45 ЗЗД, а именно иск за вреди от непозволено увреждане от действията на ответника, за които същият е осъден с влязла в сила присъда, с която е установено, че се е разпоредил еднолично с търговското предприятие на „Стария дъб“ ЕООД и с това е нанесъл вреда на собственика на капитала „Стария дъб-97“ ООД в размер на 1 040 000 лв. Въззивният съд е посочил, че в тази молба изрично е уточнено, че се търси отговорност на К. в качеството му на бивш управител на „Стария дъб - 97“ ООД. Въззивният съд е взел предвид направените от ищеца уточнения както и обстоятелството, че с отговора на исковата молба претенцията е оспорена като са изложени твърдения, че към момента на въззивното производство „Стария дъб - 97“ ООД не е едноличен собственик на „Стария дъб“ ООД и не е легитимиран да води иска за вреди, настъпили от извършеното прехвърляне на предприятието на „Стария дъб“ ООД; липсва и решение на ОС на „Стария дъб - 97“ ООД за търсене на отговорност по чл. 145 ТЗ; че исковата претенция е недопустима и поради това, че същата вече е била предявена, но като частична и производството по която е прекратено с влязло в сила определение по ч.т.д. № 1572/2012г. на ОС - Варна. Посочено е, че ответникът е оспорил извършените от него действия да са противозаконни, както и да са настъпили вреди за „Стария дъб - 97“ ООД. Направил е възражение за погасяване на исковата претенция по давност. В условията на евентуалност е направил и възражение за прихващане с насрещни вземания от „Стария дъб - 97“ ООД за неизплатени възнаграждения по договор за управление, имуществени и неимуществени вреди от отстраняването му като управител на „Стария дъб - 97“ ООД, отменено с решение на ОС - Търговище, невърнати суми, предоставени на дружеството и за стойността на дружествения му дял. Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че към 16.03.2006г. Д. К. е бил управител както на „Стария дъб - 97“ ООД, така и на „Стария дъб“ ООД. Посочено е, че съдружници в последното дружество са били „Старият дъб - 97“ ООД, притежаващо 80% от дружествените дялове и А. М. А., притежаващ останалите 20%, като по протокол от 16.03.2006г. Общото събрание на „Стария дъб“ ООД е взело решение за изключване на съдружника А.. Съобразено е, че дяловете на изключения съдружник са поети от „Стария дъб - 97“ ООД, приет е нов устав, а К. е преизбран за управител. В това събрание същият е представлявал в качеството си на управител и „Стария дъб - 97“ ООД. Посочено е, че с протокол от 16.03.2006г. „Старият дъб - 97“ ООД, чрез управителя Д. К., като едноличен собственик на капитала на „Стария дъб“ ЕООД, е взел решение за продажба на търговското предприятие на дружеството като съвкупност от права и задължения, в т.ч. и всички недвижими имоти, за сумата от 1 000 лева на „Л.“ ЕООД като на 17.03.2006г. К., в качеството му на управител и представляващ „Стария дъб“ ЕООД, е сключил в изискуемата форма договор за продажба на търговското предприятие. Прехвърлянето е вписано по партидата на „Стария дъб“ ЕООД с решение на ОС - Търговище от 20.03.2006г. Посочено е, че по повод така сключения договор, с влязла в сила присъда по НОХД № 733/2008г. на РС - Търговище, потвърдена с решение № 22/26.02.2010г. на ОС - Шумен по ВНОХД № 599/2009г., Д. К. е признат за виновен в това, че в качеството си на длъжностно лице, управител на „Стария дъб“ ЕООД присвоил, като се разпоредил в интерес на „Л.“ ЕООД с имущество на стойност 1 040 000 лева, собственост на „Стария дъб“ ЕООД, поверено му да го управлява и пази, като стойността на присвоеното е в големи размери - престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201 НК. Въззивният съд е приел, че съобразно изложените в исковата молба фактически твърдения и направените пред въззивната инстанция уточнения, правната квалификация на предявената искова претенция е по чл. 145 ТЗ, каквато правна квалификация е била дадена първоначално от първоинстанционния съд и съобразно която е била проведена защитата и на двете страни по спора. Изложил е и съображения, че съдът не е обвързан от сочената от ищеца правна квалификация, а е длъжен да определи приложимата правна норма съобразно фактическите му твърдения, на които основава възникването и реализирането на претендираното от него право, предмет на търсената защита. Посочено е, че в случая твърденията на ищцовото дружество са за извършени действия от ответника като негов управител, които са способствали и последвалото прехвърляне, извършено от него вече като представляващ „Стария дъб“ ЕООД, в резултат на които действия се твърди да са настъпили претендираните вреди за „Стария дъб - 97“ ООД чрез намаляване имуществото и капитала на дружеството - едноличен собственик на капитала. Прието е, че тези твърдения покриват фактическия състав на т.нар. „управленски деликт“ по смисъла на чл. 145 ТЗ, която норма урежда специалната отговорност на управителя за обезвреда на причинените на дружеството вреди, дължащи се на виновното и противоправно неизпълнение на произтичащите от това му качество договорни и органни задължения. Посочено е, че обстоятелството, че някои от тези действия могат да съставляват и престъпление не дерогира това основание и не обуславя искова претенция по общия състав на чл. 45 ЗЗД. Изложени са съображения, че противното би дало възможност за избор на дружеството, непропорционален на защитата на управителя, доколкото за упражняването на претенцията по чл. 145 ТЗ се прилага по-кратка погасителна давност и се изисква взето изрично решение по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ. Прието е, че наличието на решение по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ, а именно изрично решение на общото събрание за търсене на отговорност от управителя на дружеството, е процесуална предпоставка за надлежното упражняване на иска по чл. 145 ТЗ. Посочено е, че това изискване важи както в хипотезата на ответник-действащ управител, така и когато същият вече е освободен като такъв. Установено е, че съгласно протокол от 17.12.2009г. на проведеното на 17.12.2009г. общо събрание на съдружниците на „Стария дъб - 97“ ООД са били взети решения: 1/ неприемане на годишните финансови отчети на „Стария дъб“ ЕООД за 2006г., 2007г. и 2008г.; 2/ за търсене на отговорност на бившия управител на „Стария дъб“ ЕООД Д. К. за лошото финансово състояние и натрупани загуби към 31.12.2008г. и 3/ упълномощаване на управителя на „Стария дъб - 97“ ООД за завеждане на търговски и наказателни дела срещу бившия управител на „Стария дъб“ ЕООД Д. К. за лошото финансово състояние, натрупаните загуби към 31.12.2008г. и нанесените щети на дружеството. Прието е, че така взетите решения касаят реализиране отговорността на Д. К. и завеждане на дела срещу него по отношение на нанесените вреди на „Стария дъб“ ЕООД (ООД към датата на общото събрание), т.е. касае се за решения на едноличния собственик на капитала на „Стария дъб“ ЕООД вр. дейността на ответника като управител на това дружество, а не за дейността му, в т.ч. и за реализиране на отговорността му като управител на „Стария дъб - 97“ ООД. Посочено е, че същото е прието и в решение по в.т.д. № 743/2013г. на Варненския апелативен съд, имащо за предмет оспорване на решенията на това общо събрание от Д. К. по реда на чл. 74 ТЗ. Прието е, че „Стария дъб“ ЕООД (сега ООД) и „Стария дъб - 97“ ООД са самостоятелни правни субекти, имащи самостоятелни органи, независимо от персоналната идентичност на управителите им в лицето на ответника К., поради което и взетото по този протокол решение касае отговорността му като управител на „Стария дъб“ ЕООД, но не и като орган на „Стария дъб - 97“ ООД. Формиран е решаващ правен извод, че искът е предявен при липса на изискуема се абсолютна процесуална предпоставка, поради което същият е недопустим и производството по делото е прекратено. При тези данни настоящият състав приема, че решението на въззивния съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване с цел преценка на неговата допустимост с оглед дадената от въззивния съд правна квалификация на предявената претенция и по-специално с оглед извода на съда, че твърденията в исковата молба покриват фактическия състав на т.нар. „управленски деликт“ по смисъла на чл. 145 ТЗ, която норма урежда специалната отговорност на управителя за обезвреда на причинените на дружеството вреди, дължащи се на виновното и противоправно неизпълнение на произтичащите от това му качество договорни и органни задължения, като обстоятелството, че някои от тези действия могат да съставляват и престъпление не дерогира това основание и не обуславя искова претенция по общия състав на чл. 45 ЗЗД. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение