Определение № 36 от 25.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 1551/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. Й. Т. срещу определение № 1178 от 19. 05. 2020 г. по ч. т. д. № 793/2020 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав, с което е потвърдено разпореждане № 150 от 7. 01. 2020 г. по т. д. № 2775/2019 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-3 състав, с което е върната искова молба вх. № 158367/20. 12. 2019 г. на В. Т. и е прекратено производството по делото. В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение е неправилно и се прави искане за отмяната му. Частният касационен жалбоподател излага доводи, че съдът неправилно е приел, че физическите лица, регистрирани като търговци, нямат правото да предявят иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ за установяване на нищожност или недопустимост на вписването по партидата на едноличния търговец в търговския регистър, както и за несъществуване на вписано обстоятелство. Твърди, че за постигане целите на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ следвало да се признае правото му като ищец-физическо лице без търговско качество да предяви иск с посоченото правно основание срещу лицето с търговско качество, а именно срещу заличения едноличен търговец. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК. Частният касационен жалбоподател поставя следния процесуалноправен въпрос: „Срещу кого следва да бъде предявен искът по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, когато оспорваното вписване е извършено по партидата на едноличен търговец и има ли право физическото лице да предяви иска срещу едноличния търговец, за да се защити срещу порочно вписване?“, като твърди, че по същия няма практика на ВКС. Позовава се на очевидна неправилност на обжалваното определение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите по чл. 274, ал. 3 вр. чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да потвърди определението на Софийски градски съд, въззивният съд е приел, че производството е образувано по предявен от В. Й. Т. срещу В. Й. Т., действащ като ЕТ „Валеее – В. Т.“ иск с правно основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване вписването на несъществуващо обстоятелство – заличаване на едноличния търговец. Изтъкнал е, че по своята същност исковият процес е двустранно производство, като условие за неговата допустимост е наличието на две срещуположни страни. Поради това, като е съобразил, че с регистрацията на едноличен търговец не се създава нов правен субект, е счел производството за недопустимо поради идентичността на двете страни в процеса – ищец и ответник. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Поставеният от частният касационен жалбоподател въпрос е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, поради което отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. По отношение на този въпрос обаче не е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни и противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Тези изисквания в случая не са налице. Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ всяко лице, което има правен интерес, както и прокурорът, може да предяви иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство. В практиката на ВКС последователно се застъпва становището, че надлежен ответник по иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ е търговецът, по чиято партида е извършено вписването, тъй като този иск засяга неговата правна сфера, и за да се постигне целта на иска, ако бъде уважен – да се заличат последиците от порочното вписване, както и че в хипотезата на предявен иск с цитираното правно основание за установяване несъществуване на вписано обстоятелство – заличаване на търговец пасивно легитимиран ответник е самият заличен търговец (определение № 1061 от 23. 11. 2012 г. по ч. т. д. № 868/2012 г. на ВКС, II т. о., определение № 363 от 26. 06. 2018 г. по ч. т. д. № 296/2018 г. на ВКС, II т. о., определение № 543 от 12. 12. 2019 г. по ч. т. д. № 2138/2019 г. на ВКС, I т. о. и др.). Непротиворечива е и съдебната практика, в т. ч. и на ВКС, че признаването на търговско качество на едно физическо лице с регистрацията му разширява правоспособността му с възможността да бъде страна и по правоотношения в областта на търговското право, но не води до възникването на нов правен субект. От така дадените разрешения и от задължителните указания по т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от 9. 07. 2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК, че исковият процес е двустранно производство и условие за допустимостта му е наличието на две срещуположни страни, на два различни правни субекта като ищец и ответник, следва изводът за недопустимост на производството по иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ за признаване за установено, че в търговския регистър по партидата на едноличен търговец е вписано несъществуващо обстоятелство – заличаване на търговеца, предявен от физическото лице, заличен търговец, в съответствие с който е приетото от въззивния съд в атакуваното определение. Съобразяването при постановяване на въззивното определение с практиката на ВКС, за която няма данни за необходимост от промяна, изключва предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за достъп до касация. Касационното обжалване не може да се допусне и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. За да е очевидно неправилно по смисъла на цитираната разпоредба, въззивното определение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното определение не е засегнато от тези пороци. При аргументацията на очевидната неправилност на въззивното определение частният касационен жалбоподател изразява разбиране за предвидено в закона право на физическото лице, заличен търговец да води иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ и оспорва мотивите на въззивния съд, че защитата срещу порочното вписване или вписването на несъществуващо обстоятелство по партидата на заличения едноличен търговец може да се осъществи чрез предявяване на този иск от прокурора, вместо от активно легитимираното физическо лице. С оглед тези доводи следва да бъде съобразено изложеното по поставения процесуален въпрос, както и липсата на възможност правилността на обжалваното определение да бъде контролирана в производството по селекция на касационните жалби. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението на Софийски апелативен съд. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение