Определение № 2636 от 15.09.2025 г. на ВКС по т. д. № 2580/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „НИС ПЕТРОЛ“ ЕООД, представлявано от адв. А. Г., срещу решение № 351 от 31.05.2024г. по в.тд. № 169/2024г. на Софийски апелативен съд, 15 състав, с което е потвърдено решение № 1101 от 18.09.2023г. по т.д. № 2865/2021г. на Софийски градски съд. С потвърденото първоинстанционно решение е обявено за недействително по предявен от Т. Н. в качеството на синдик на „Ню Геймс“ АД /н./ против „Нис Петрол“ ЕООД иск с правно основание чл.645, ал.4 ТЗ по отношение на кредиторите на несъстоятелността извършеното от длъжника „Ню Геъмс“ АД /н/ прихващане, обективирано в изявление за прихващане от 22.06.2020г., за погасяване на насрещни ликвидни изискуеми вземания между „Нис Петрол“ ЕООД и „Нй Геъмс“ АД /н/ до размера на по-малкото, възлизащо на 20 624 лева, освен за частта, която кредиторът „Нес Петрол“ ЕООД би получил при разпределение на осребреното имущество.

Касаторът твърди, че въззивното решение е недопустимо, тъй като е постановено при липса на правен интерес от търсената с иска защита поради предявяването на иск по чл.645, ал.4 ТЗ, без да бъде оспорено от синдика прихващането чрез предявяването на конститутивен иск по чл.645, ал.3 ТЗ. Излага съображения, че съгласно трайната съдебна практика крайната цел, присъща на уредената в чл.645 ТЗ съдебна защита, е постижима само при едновременно оспорване и на изявлението за прихващане от страна на кредитора – чл.645, ал.3 ТЗ, като елемент от единното съдържание на споразумението за прихващане, в резултат на което е настъпил погасителният ефект на уговореното от длъжника и кредитора прихващане. Намира за неправилен извода на въззивния съд, че процесното прихващане е извършено чрез едностранно изявление на несъстоятелното дружество, което рефлектира и върху извода за необусловеност на исковете по чл.645, ал.3 и ал.4 ТЗ. Сочи, че видно от представения договор от 26.10.2017г. за доставка и логистика на лотирийни билети в бензиностанциите, собственост на „НИС ПЕТРОЛ“ ЕООД, е налице договорно уредено прихващане. Твърди, че извършването на периодични прихващания на възникващите в рамките на облигационното отношение насрещни вземания е изрично предвидено от страните в чл.17, ал.3 от договора и само в случай че не са налице условията за прихващане, то „Ню Геймс“ АД /н/ дължи плащане на „НИС ПЕТРОЛ“ ЕООД по банков път на базата на одобрената от първото справка за получените и продадени пред отчетния период лотарийни билети и размера на комисионното възнаграждение. Поддържа, че въззивният съд необосновано е приел, че приложените към отговора на исковата молба протоколи за прихващане всъщност няма компенсаторен ефект. С оглед на това поддържа, че обжалваното решение е и неправилно като постановено в противоречие на закона и необосновано.

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал. 2 ГПК поради недопустимост на въззивното решение, като се позовава на практиката на ВКС, формирана с решение № 50015 от 26.06.2023г. по т.д. № 2739/2021г. на ВКС, ТК, II т.о. и определение № 197 от 14.04.2021г. по т.д. № 1170/2020 на ВКС, ТК, II т.о.. Излага и доводи за наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочи следните процесуалноправни и материалноправни въпроси:

1. В хипотезата на договорно уредено прихващане между несъстоятелния длъжник и негов кредитор, при което е постигнато общо съгласие насрещните им вземания да бъдат погасявани, допустимостта на иска по чл.645, ал.4 ТЗ обусловена ли е от предявяването на иск по чл.645, ал.3 ТЗ или в този случай всяка от нормите, предвидени в чл.645, ал.3 и ал.4 ТЗ, имат ли характера на самостоятелен фактически състав за предявяване на иск за попълване на масата на несъстоятелността?

2. Съществува ли правен интерес от предявяване на иск по чл.645, ал.4 ТЗ за обявяване на недействителността на прихващането като едностранно извършена от длъжника /в несъстоятелност/ сделка при липса на предявен иск с правно основание чл.645, ал.3 ТЗ с предмет недействителност на прихващането на другото дружество – негов кредитор, в хипотезата на договорно уредено между същите страни прихващане? Касаторът твърди, че първите два въпроса са решени в противоречие с решение № 50015 от 26.06.2023г. по т.д. № 2739/2021г. на ВКС, ТК, II т.о.

3. Налице ли е двустранна компенсаторна правна сделка между несъстоятелния длъжник и негов кредитор, ако постигнатото съгласие за извършване на прихващане на насрещните им задължения е уговорено преди настъпване на предпоставките за извършване на прихващане /в договора, първоизточник на задълженията, или в рамков договор/, сключен между страните, а не с последващо споразумение за прихващане?

4. Налице ли е договорно прихващане в хипотезата на предварително договорено /преди настъпването на предпоставките за извършването му/ прихващане, например при предвидено в договора, първоизточник на задълженията, или в рамков договор прихващане? Касаторът твърди, че последите два въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Касаторът навежда и твърдение за очевидна неправилност на въззивното решение поради постановяването му при превратно прилагане на закона и необоснованост.

Ответникът по касация Т. Н. в качеството на синдик на „Ню Геймс“ АД /н/, представляван от адв. К. М. и адв. Л. Г., представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Излага съображения за неоснователност на оплакването за неопустимост на въззивното решение, като сочи, че няма доказателства за извършена двустранна компенсаторна правна сделка между двамата ответници по иска по отношение на процесните вземания, нито такава утвърдена практика, а от друга страна, невъзможността за реализирането на такава компенсация се установява от приложените от първия ответник доказателства – разменената между двете дружества кореспонденция. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване и излага съображения за неоснователност на касационната жалба.

Ответникът „Ню Геймс“ АД /н/ не представя отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е приел, че предмет на делото е иск с правно основание чл.645, ал.4 ТЗ, предявен от синдика на „Ню Геймс“ АД (н) срещу „Нис Петрол“ ЕООД и „Ню Геймс“ АД (н), за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на извършеното от длъжника „Ню Геймс“ АД (н) прихващане, обективирано в изявление за прихващане от 22.06.2020г. за погасяване на насрещни ликвидни и изискуеми вземания между „Нис Петрол“ ЕООД и „Ню Геймс“ АД (н) до размера на по-малкото, възлизащо на 20 624 лева.

Намерил е, че предявеният иск с правно основание чл.645, ал.4 ТЗ е допустим, а възражението на въззивника за липса на правен интерес от водене само на такъв иск с оглед неоспорване на прихващането чрез конститутивния иск по чл.645, ал.3 ТЗ е приел за неоснователно. Посочил е, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на конститутивен иск, защото не разполага с друг път на защита, за да постигне целената правна промяна. Изтъкнал е, че предвидените в чл.645-647 ТЗ и чл.135 ЗЗД във връзка с производството по несъстоятелност искове са специални и хипотезите на недопустимост на исковата защита поради липса на правен интерес изискват преценка във всеки конкретен случай според спецификата на казуса и целената правна защита, като при конститутивните искове за попълване на масата правният интерес се извежда и презумира от разпоредбите, които ги уреждат. Приел е, че процесуалната допустимост на иска по чл.645, ал.4 ТЗ не е обусловена от предявяването на иска по чл.645, ал.3 ТЗ, тъй като всяка от нормите в чл.645, ал.3 и ал.4 ТЗ, включително и чл.646, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.647, ал.1 ТЗ има характера на самостоятелен фактически състав за предявяването на иск за попълване на масата на несъстоятелността. Посочил е, че самостоятелността им се проявява в различните фактически състави на настъпването на относителната нищожност, респ. недействителност, като отделните претенции може да се съединяват обективно във всички допустими форми, съответно и да се предявяват самостоятелно.

Въззивният съд е приел, че страните не спорят относно релевантната за спора фактическа обстановка, възприета от първоинстанционния съд. Посочил е, че на 26.10.2017г. между ответниците „Ню Геймс“ АД (н) и „Нис Петрол“ ЕООД е сключен договор за разпространение на лотарийни билети в бензиностанциите на „Нис Петрол“ ЕООД, по силата на който „Ню Геймс“ АД (н) е доставяло на „Нис Петрол“ ЕООД лотарийни билети за разпространение при условията на консигнация, като в договора страните са уговорили правата и задълженията си, предвидили са ползването на уеб базирано приложение за отчитане действията си по играта и предаване и връщане на билетите чрез приемо-предавателни протоколи. Взел е предвид, че съгласно чл.17, ал.3 от договора след одобряване на съответни справки за получени и продадени билети за съответния отчетен период се извършват разплащания по банкова сметка, ако не са налице условия за извършване на прихващане.

Въззивният съд е посочил, че е налице писмено изявление за прихващане от 22.06.2020г., изпратено по е-мейл от „Ню Геймс“ АД (н) до разпространителя на билетите и първи ответник „Нис Петрол“ ЕООД, за което няма спор, че е получено, като с така направеното изявление „Ню Геймс“ АД (н) e прихванало своите вземания от „Нис Петрол“ ЕООД в размер на 20 624 лева срещу своите задължения спрямо същото дружество в размер на 28 424.76 лева до размера на по-малкото, или несъстоятелното дружество остава да дължи сумата от 7 800.76 лева. Приел е за установено от заключението на съдебносчетоводна експертиза, че „Ню Геймс“ АД (н) към датата на изпращане на изявлението за прихващане 22.06.2020г. има осчетоводено вземане в размер на 20 624 лева от „Нис Петрол“ ЕООД за предадени лотарийни билети, че дружеството е осчетоводило изявлението за прихващането, като е редуцирало и своето оставащо задължение към това дружество до сумата от 7 800.76 лева; както и че към 22.06.2020г. „Нис Петрол“ ЕООД има осчетоводено вземане от „Ню Геймс“ АД (н) в размер на 28 424.76 лева за изплатени печалби и комисионна възнаграждение, като изявлението за прихващане не е осчетоводено. Въззивният съд е намерил за установено от разменената по е-мейл кореспонденция, че „Нис Петрол“ ЕООД е изисквал изявлението да е подписано и от временния синдик.

При така установените факти възвивният съд намерил предявения иск по чл.645, ал.4 ТЗ за основателен и доказан. Посочил е, че съгласно цитираната разпоредба недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, но не по-рано от една година преди подаването на молбата, независимо от това, кога са възникнали двете насрещни задължения. Изтъкнал е, че с нормите на чл.645, ал.3 и ал.4 ТЗ са предвидени две хипотези, при които извършено прихващане може да бъде обявено за недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността, в зависимост от това дали погасителният способ е иницииран от друг кредитор или от длъжника. Посочил е, че съобразно приложимата хипотеза, предвидена в ал. 4 на чл 645 ТЗ, без значение е знанието за състоянието на неплатежоспособност и намерението да се ощети масата на несъстоятелността, за разлика от хипотезата в ал.3, която е приложима при волеизявление за прихващане, изходящо от кредитор. Посочил е, че с влязло в сила съдебно решение за начална дата на неплатежоспособността на длъжника „Ню Геймс“ АД (н) е определена датата 27.02.2020г. и следователно процесното прихващане с едностранно изявление на длъжника от 22.06.2020г. е направено след нея, а доколкото молбата за откриване на производството по несъстоятелност е подадена на 21.04.2020г., то прихващането попада в обхвата на периода посочен в разпоредбата на чл.645, ал.4 ТЗ - не по-рано от една година преди подаването на молбата. Поради това въззивният съд е достигнал до извод за наличие на хипотезата на чл.645, ал.4 ТЗ.

Въззивният съд е приел, че независимо от уговорената по договора между ответниците възможност за насрещни прихващания и едва при липса на възможност за прихващане, на реално разплащане, процесното прихващане независимо дали е договорно предвидено или упражнено съобразно нормата на чл. 103 ЗЗД попада изцяло в хипотезата на чл.645, ал.4 ТЗ. Отбелязал е, че предмет на иска е единствено едностранното действие на несъстоятелното дружество, обективирано в изявлението му от 22.06.2020г., като в производството няма данни и доказателства за извършена евентуална двустранна компесаторна правна сделка между двамата ответници по отношение на процесните вземания, нито утвърдена практика. Посочил е, че липсата и невъзможността за реализирането на такава се установява и от приложените към писмения отговор на първия ответник доказателства, в частност - разменената между страните електронна кореспонденция с дати 19.05.2020г., 04.06.2020г. и 23.0б.2020г. Добавил е, в чл.17, ал.3 от договора между двамата ответници не съществува договорена възможност за автоматична компенсация на суми. Изложил е съображения, че приложените към отговора на исковата молба „протоколи за прихващане“ всъщност нямат компесаторен ефект, доколкото в съдържанието им, освен че липсва подобно волеизявление, по същността си това са протоколи за продадени билети, съответно за изплатени печалби и ревизия, като изготвянето им е във връзка с конкретно задължение на страните, а именно това по чл.12, ал.6 от договора 26.10.2017г., относимо към установените от страните условия за месечно отчитане.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Доводът за допускане на касационнен контрол на основание чл.280, ал.2, предл. Второ ГПК поради вероятна недопустимост на въззвното решение е неоснователен. Този довод е обоснован с твърдението, че в случая прихващане е извършено не чрез едностранно изявление на несъстоятелното дружество, а е налице договорно уредено прихващане в сключения между страните договор. Това твърдение не съответства на мотивите на въззивния съд и на събраните по делото доказателства. В обсъдената във въззивното решение клауза на чл.17, ал.3 от сключения между страните на 26.10.2017г. договор за доставка и логистика на лотарийни билети в бензиностанциите, собственост на „НЕС Петрол“ ЕООД, на която се позовава касаторът, е предвидено, че в срока по чл.12, ал.3 търговецът предоставя на Ню Геймс справка за получените и продадени лотарийни билети и размера на комисионното възнаграждение; Ню Геймс одобрява или изпраща възражение по сравката в срок от 2 работни дни от получаването й и след одобряване на справката търговецът издава фактурите за комисионното възнаграждение по ал.5 от чл.17, като в случай че не са налице условията за прихващане и Ню Геймс дължи плащане към търговеца, то следва да се извърши по посочена банкова сметка. При съобразяване на съдържанието на тази клауза настоящият състав намира, че не е налице извършено по споразумение на двете страни прихващане на съществуващи насрещни еднородни вземания, а е постигната принципна уговорка, че такива прихващания могат да бъдат извършвани при наличие на условията за това. Представените от касатора двустранно подписани протоколи за отчитане на продадени лотарийни билети и изплатени печалби и/или заменени билети за лотарийни игри също не съдържат волеизявления на страните за прихващане на съществуващи насрещни задължения. Поради това прихващането, предмет на предявения иск, се явява извършено с едностранно изявление на дружеството – длъжник при липса на събрани доказателства за прихващане по споразумение между двете страни, което обуславя наличието на правен интерес от предявяването на иск по чл.645, ал.4 ТЗ. Посочената от касатора практика на ВКС, обективирана в решение № 50015 от 26.06.2023г. по т.д. № 2739/2021г. на ВКС, ТК, II т.о., е неотносима, тъй като даденото разрешение за недопустимост на иск с правно основание чл.645, ал.4 ТЗ при липса на предявен едновременно с него иск с правно основание чл.645, ал.3 ТЗ е в хипотезата на прихващане, извършено със споразумение между кредитора и дружеството-длъжник. Само в хипотезата, когато има отправено изявление за прихващане и от двете насрещни страни, може да се приеме, че следва да бъдат предявени както иск по чл.645, ал.4 ТЗ, с който да се атакува прихващането на длъжника, така и иск с правно основание чл.645, ал.3 ТЗ, с който да се атакува и прихващането на кредитора. Необходимостта от едновременното предявяване и на двата иска е с оглед обективирането на две волеизявления за прихващане, като искът за обявяване само на едното за относително недействително, при положение че другото не е обявено за недействително и е породило своите правни последици /погасяване на двете насрещни вземания до по-малкото от тях/, не би довел до целената правна промяна и е лишен от правен интерес. В настоящата хипотеза поради липса на споразумение за прихващане за ищеца е налице правен интерес от предявения иск.

По съображенията, изложени във връзка с довода за вероятна недопустимост на въззивното решение, първите два въпроса, формулирани в изложението, не могат да обосноват допускане на касационен контрол. Въпросите касаят допустимостта на предявения иск и са предпоставени от съдържащото се в тях твърдение, че е постигнато общо съгласие между кредитора и дружеството-длъжник за погасяване на насрещни задължения, което не съответства на приетото от въззивния съд за липса на постигнато такова съгласие. Поради това поставените въпроси не осъществяват общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК и не могат да обосноват допускане на касационен контрол.

Поставените от касатора трети и четвърти материалноправни въпроси по начина, по който са формулирани, нямат характера на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В настоящия случай отговорът на поставените от касатора въпроси е обусловен не от тълкуване на конкретни правни норми, а от обсъждане на съдържанието на сключения между страните договор и отделните му клаузи с оглед извършване на преценка дали е постигнато от тях съгласие за извършване на прихващане на насрещни задължения, което изключва квалифицирането им като правни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поради това искането за допускане на касационен контрол по поставените въпроси е неоснователно.

Не е налице и твърдяната очевидна неправилност на въззивното решение. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост, поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая обжалваното решение не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника следва да се присъдят направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2707,40 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение