Определение № 1734 от 20.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1254/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Инициативен комитет за провеждане на местен референдум в Община Вълчедръм срещу определение № 1551 от 10.12.2024 г., постановено по адм. дело № 495/2024 г. по описа на Административен съд - Монтана. С частната жалба се излага несъгласие с изводите на съда да прекрати съдебното производство. Основните аргументи са свързани с отложеното за вземане решение обективирано в решение №127 от протокол №15/13.11.2024г. на Общински съвет - Вълчедръм. Иска се Върховният административен съд да задължи Общински съвет – Вълчедръм да се произнесе по отложеното си решение. Ответникът – Общински съвет – Вълчедръм, не представя становище. Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 230 АПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба, поради което е допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд - Мотана е образувано по жалба от Инициативен комитет за провеждане на местен референдум в община Вълчедръм срещу решение № 116 от протокол №14/16.10.2024 г. на Общински съвет - Вълчедръм и решение № 127 от протокол №15/13.11.2024 г. на Общински съвет - Вълчедръм. Административен съд - Монтана е приел, че жалбата е недопустима. Конкретно по отношение на решение № 116 от протокол №14/16.10.2024 г. на Общински съвет – Вълчедръм, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 20 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и чл. 31, ал. 1, изр. второ от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС) е отказано провеждане на местен референдум с въпрос: „Против ли сте с изграждането на ветрогенераторен парк в местността Златия на територията на Община Вълчедръм“, съдът се е мотивирал, че оспорването е просрочено. На следващо място е посочил, че с решение №127 от протокол № 15/13.11.202 4г. на Общински съвет – Вълчедръм, на основание чл. 21, ал. 1, т. 20 от ЗМСМА и чл. 45, ал. 9 и ал. 10 от ЗМСМА, във връзка с постъпила заповед №АК-04-16/30.10.2024г. на Областният управител на област Монтана, е отложено обсъждането на върнато за ново обсъждане решение № 116 от протокол №14/16.10.2024 г. на Общински съвет - Вълчедръм. За да приеме, че оспорването срещу цитираното решение е недопустимо съдът се е мотивирал, че за Инициативния комитет за провеждане на местен референдум в Община Вълчедръм не е налице правен интерес. Изложеното е мотивирало съда да постанови оспорения понастоящем правен резултат. Определението е правилно, като краен резултат. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват основания за отмяна. В настоящия случай, съдът правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ЗПУГДВМС, за да определи, че оспорването на решение № 116 от протокол №14/16.10.2024 г. на Общински съвет – Вълчедръм е просрочено. Разпоредбата на чл. 32, ал. 1 изр. първо от ЗПУГДВМС, регламентира срока за обжалване, а именно „7-дневен срок от обявяване на решението“ на Общинския съвет, който срок безспорно е специален спрямо предвидените срокове за обжалване в АПК. След като оспорваното решение № 116 на Общински съвет - Вълчедръм е обявено на интернет страницата на общината на 23.10.2024 г., което не се оспорва от частния жалбоподател, а жалбата е подадена на 26.11.2024 г., правилно Административен съд - Монтана е приел, че е подадена извън законоустановения срок и същата е била недопустима, поради което правилно не е разгледана по същество. Правилно съдът е приел за недопустимо оспорването и на решение № 127 от протокол № 15/13.11.2024 г. на Общински съвет – Вълчедръм. С него общинският съвет на основание чл. 21, ал. 1, т.20 от ЗМСМА и чл. 45, ал. 9 и ал. 10 от ЗМСМА, във връзка с постъпила заповед №АК-04-16/30.10.2024 г. на Областният управител на област Монтана, е отложил обсъждането на върнато за ново обсъждане решение № 116 от протокол №14/16.10.2024 г. на Общински съвет - Вълчедръм. Настоящия състав обаче приема, че производството е недопустимо по следните коригиращи мотиви. В случая не е налице административен акт, с който да са засегнати пряко и непосредствено права и законни интереси Инициативния комитет. В случая оспорваното решение на общинския съвет не засяга пряко и непосредствено правата и интереси на молителя, тъй като представлява акт на общинския съвет, с който на практика е отложено вземането на решение. В допълнение следва да се посочи, че правната регламентация относно приемане и обжалване на решения на общинския съвет, взети по реда на ЗПУГДВМС, е специална по отношение на правилата за оспорване на административните актове по АПК и по ЗМСМА. С нормата на чл. 32, ал. 1, изр. първо ЗПУГДВМС е признато правото на областния управител да обжалва решението на общинския съвет по искането за произвеждане на местен референдум, което е различно от общото му правомощие да упражнява контрол за законосъобразност на актовете на общинските съвети по чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА. Съобразно § 2 от ПЗР на ЗПУГДВМС, за всички неуредени в закона въпроси относно произвеждането на национален и местен референдум се прилагат съответните разпоредби на Изборния кодекс (ИК). Следователно законодателят е придал характер на изборни правоотношения на отношенията, уредени в ЗПУГДВМС, като с по-кратките срокове на оспорване и едноинстанционността на съдебния контрол е целял бързина и процесуална икономия за приключването на производствата, свързани с искания за произвеждане на местен референдум. Този специален процесуален ред изключва упражняването от страна на областния управител на общите му правомощия по чл. 45, ал. 4 и 8 от ЗМСМА за контрол върху актовете на общинските съвети, в каквато производство е постановено решение № 127 от протокол № 15/13.11.2024 г. на Общински съвет – Вълчедръм. По изложените съображения, като е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил съдебното производство първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,