Определение № 223 от 06.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 269/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. П. Д. против решение от 22.12.2011 г., постановено по гр.д.№ 4970/2011 г. от Софийски градски съд, ІІ „г” състав. Ответниците по касационната жалба са подали писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, с който оспорват наличието на касационни основания за допускане до касационно обжалване на решението на въззивния съд. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима по критерия на разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК. С обжалваното решение, съдът е приел, че предявените субективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС са неоснователни. За да достигне до този краен извод, съдът е приел, че ищцата не е доказала по безспорен начин своята активна материално-правна легитимация. Съдът е приел, че по делото ищцата, както и ответниците, са се снабдили с констативни нотариални актове за собственост на спорния имот, издаден въз основа на обстоятелствена проверка и установено от нотариус давностно владение. При наличието на взаимно изключващи се нотариални актове, съдът е зачел доказателствената сила на представения от ищцата нотариален акт, но и с оглед събраните по делото свидетелски показания е приел, че не се установява непрекъснатото и необезпокоявано давностно владение от страна на ищцата върху спорния имот. Липсата на постановление на нотариуса, издал констативния нотариален акт, въз основа на която той да е достигнал до извода за наличие на 10-годишно давностно владение, както и липсата на доказателства, събрани в производството пред съда за тези обстоятелства, при условията на пълно и главно доказване, са довели съда до извод за липса на първата предпоставка за уважаваните на ревандикационния иск – ищецът да е собственик на спорния имот. Съдът е зачел доказателствената сила на констативния нотариален акт, който легитимира ищцата като собственик, но е зачел и нотариалните актове, издадени също в охранителното производство по обстоятелствена проверка, издадени в полза на ответниците по делото, които също ги легитимират като собственици на същия имот. При наличието на тази конкуренция на права, съдът е приел, че ищцата е тази, която следва да установи своето право на собственост върху имота, от което право на собственост черпи правата по предявените искове с правно основание чл.108 от ЗС. В изложението на касационните основания към жалбата, касатора сочи правен въпрос, който според него е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – тълкувателно решение № 178/1986 г. на ОСГК на ВС. Сочения правен въпрос е относно доказателствената сила на констативен нотариален акт за собственост, издаден по обстоятелствена проверка. В цитираното тълкувателно решение е прието, че тежестта от оспорването е върху страната, която го оспорва. Съдът не се е произнесъл в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика, доколкото е зачел доказателствената сила на акта / изрично посочено в решението на въззивната инстанция /, но с оглед и представените нотариални актове от ответниците, също ползуващи се със същата доказателствена сила, е приел, че ищецът е страната, която следва да установи своето право на собственост. Липсата на противоречие с възприетото относно доказателствената сила на нотариален акт за собственост, издаден по обстоятелствена проверка, води до липсата на соченото касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Сочи се и втори правен въпрос, свързан със задължението на съда да прецени всички факти и обстоятелства по делото и събраните в хода на производството доказателства, като в тази насока се твърди, че е налице касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Сочения правен въпрос представлява позоваване на касатора на нарушение на процесуалните правила от страна на решаващия съд, при постановяване на решението. Процесуалните нарушения не са касационно основание по чл.280 от ГПК, водещи до допустимост на касационното обжалване, а са такива съгласно разпоредбата на чл.281 от ГПК, водещи до основания за обжалването на решението като неправилно, поради допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила. Тяхното наличие или не, следва да се преценява в производството по разглеждането на касационната жалба по същество, но едва след като са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл.280 от ГПК. В тази връзка, соченото нарушение на процесуалните правила не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК и е неотносимо в производството по чл.288 от ГПК. С оглед изхода на спора в настоящото производство и на основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.81 от ГПК, в полза на ответниците по касационната жалба следва да се присъди сумата от 6 000 лева, представляваща заплатено от тях адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие № 0253320/14.03.2012 г. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия