Определение № 118 от 15.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1469/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на адв. П. К., процесуален представител на ищците Я. С. Х. и А. П. Г. /действаща чрез законния й представител Б. С. М./, срещу имащата характер на определение част от решение № 2594 от 25.11.2019 г. по в. гр. д. № 444/2019 г. на Апелативен съд - С., с която е оставена без уважение частната жалба срещу определение № 24165 от 31.10.2018 г. по гр. д. № 16383/2016 г. на Софийски градски съд. С това определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата по чл.248 ГПК за изменение на решение № 5498 от 16.08.2018 г. по гр. д. № 16383/2016 г. на Софийски градски съд, в частта на присъдените разноски в полза на процесуалния представител на ищците адв. П. К.. В частната касационна жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като същото е постановено в нарушение на материалния закон, досежно размера на определеното от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищците – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на атакувания съдебен акт и осъждане на ЗАД „ЕВРОИНС“ АД да заплати в полза на адв. К. възнаграждение за осъществено процесуално представителство по чл.38, ал.2 ЗА в посочения по-висок размер. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1, във вр. с чл.280, ал.1 ГПК се иска допускане на частното касационно обжалване по въпроса: „Ако един адвокат е пълномощник на повече от един ищец в едно производство и по повече от един иск, как следва да се определя неговия хонорар: 1.) с оглед общата цена на исковете по съвкупност, доколкото защитата по всеки отделен иск не е самостоятелна или: 2.) по всеки отделен иск в случай на процесуално представителство на повече от едно лице на страната на ищеца, тъй като са налице и повече от една упълномощителни сделки и договори за правна защита и съдействие /независимо от това дали същите са удостоверени с едно пълномощно и договор или не/, като се съобрази, че всеки от упълномощителите и възложители по догвора има право да иска присъждане на направените от него разноски за адвокатско възнаграждение, с оглед на което и хонорарът не следва да е един ?“ Твърди се, че по този въпрос произнасянето в обжалваното определение е в противоречие с практиката на касационната инстанция, обективирана в Определение № 685 от 19.11.2019 г. по ч. т. д. № 154/2019 г. на ВКС, II т. о. В представения отговор ответникът по жалбата - ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, чрез процесуалния си представител оспорва основателността на подадената частна касационна жалба и молят същата да бъде оставена без уважение. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази, че частната касационна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал.3, т.1 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК, поради което същата се явява процесуално допустима. Пред първоинстанционния - Софийски градски съд, ищците Я. С. Х. и А. П. Г. са предявили срещу ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ във вр. с чл.45 и чл.86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди в размери съответно: 80 000 лв. неимуществени вреди и 292. 36 лв. имуществени вреди за ищцата Х. и 30 000 лв. неимуществени и 80 лв. имуществени вреди за ищцата Г.. С решение № 5498 от 16.08.2018 г. по гр. д. № 16383/2016 г. Софийски градски съд е уважил в пълен размер предявените от ищците искове като със същия съдебен акт на основание чл.38, ал.2 ЗА е осъдил ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, да заплати на адвокат П. К. адвокатски хонорар в размер на 4 485 лв. Постъпила молба от адв. П. К. с искане за изменение на това решение в частта за разноските, като присъденото адвокатско възнаграждение от 4 485 лв. бъде увеличено с още 1 467 лв. Искането на процесуалния представител на ищците е обосновано с твърдението, че при изчисляване на дължимото адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.4 ЗА съдът неправилно е определил неговия размер, тъй като не е съобразил правилото на чл.7, ал.2, т.1 и т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В молбата се сочи, че съгласно чл.2, ал.5 от посочената наредба, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански села възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове за всеки един от тях поотделно, поради което моли първоинстанционното решение да бъде изменено в частта за разноските като бъде присъдено адвокатско възнаграждение от още 1 467 лв. до пълния дължим размер от 5 498 лв. С определение № 24165 от 31.10.2018 г. по гр. д. № 16383/2016 г. Софийски градски съд е оставил без уважение молбата по чл.248 ГПК. Сезиран с частна жалба, САС е приел в атакуваното определение, че адвокатското възнаграждение е дължимо общо, на база сбора от размера на търсените и присъдени суми /110 372.36лв./, предвид обстоятелството, че исковете са основани на един правопораждащ факт и за защита на един интерес на пострадали, поради което нормата на чл.2,ал.5 НМРАВ е неприложима, а е дължимо адвокатско възнаграждение по чл.7,ал.2,т.1 от Наредбата в размера, определен от първоинстанционния съд. Въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение, не е допуснато до касационно обжалване с определение № 139 от 08.03.2021 г. по т. д. № 1470/2020 г. на ВКС, I т. о. и то е влязло в сила, поради което са налице предпоставките за произнасяне по частната касационна жалба. По поставения в изложението правен въпрос е формирана съдебна практика, обективирана в определението, на което има позоваване в изложението, която настоящият състав споделя, а атакуваното определение е постановено в отклонение на нея. Неправилен е изводът на съдебния състав, че адв. К. е била пълномощник и на двамата ищци и не следва нейното възнаграждение да се определя по всеки отделен иск, а по съвкупност. В случай на процесуално представителство на повече от едно лице на страната на ищеца или на ответника, то съответно са налице и повече от една упълномощителни сделки и договори за правна защита и съдействие. Съгласно чл. 38, ал.2 ЗА, в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал.2 от ЗА. Разпределянето на отговорността за разноски се осъществява по правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, приложими за всяка инстанция. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1 - 3 на чл.38, ал.1 ЗА, като не е необходимо страната да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ. В случая, в първоинстанционното производство са били представени два договора, сключени между всеки един от двамата ищци и адв. П. К., приложени съответно но л.25 и л.26 от първоинстанционното дело. Отразеното в тях основание за оказване на безплатна правна защита е чл. 38, ал.1, т.2 ЗА - материално затруднено лице. Приложени са съответните декларации за материално и гражданско състояние, а съдът не следва да преценява валидността на сключения между въззиваемите и процесуалния им представител договори за правна защита. При тези обстоятелства, дължимото на адвоката възнаграждение за осъществено процесуално представителство в първоинстанционното производство следва да бъде определено съобразно правилото на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, относно предявените искове за имуществени вреди и в съответствие с чл.7, ал.2, т.4 от същия нормативен акт по отношение на исковете за неимуществени вреди. В полза на адвоката - процесуален представител на ищците, въз основа на двата договора, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на още 1 467 лв., с включен ДДС, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, представляващо разликата до пълния дължим размер на възнаграждението, който е 5 952 лв., с включен ДДС за оказаната на ищците безплатна правна помощ пред първоинстанционното производство, при условията на чл.38, ал.2 ЗАдв във връзка с чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение,