Определение № 2708 от 01.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1646/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Народно читалище „П.К. Яворов 1867“ срещу определение №156 от 15.04.2026г. по в.ч.т.д. №161/2026г. на Пловдивски апелативен съд. С него е потвърдено решение №363/19.12.2025г. по т.д.№114/2022г. на Старозагорски окръжен съд, в частта му с характер на определение, с която е оставено без разглеждане искането на читалището, направено с молба вх.№14 493/05.11.2025г., за изменение на решение №263/01.09.2025г. по същото дело. Частният касационен жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно, като счита, че същото е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Поддържа, че вместо да обсъди през призмата на чл.247 от ГПК доводите, изложени в неговия отговор на молбата на „Бул Кан Проект“ ЕООД за поправка на фактическа грешка в решението от 01.09.2025г., въззивният съд неправилно е приел, че възраженията на читалището представляват молба по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Твърди, че не е искал ново произнасяне относно разноските, нито е претендирал повторна преценка по същество, а е поддържал, че между действителната воля на съда да присъди разноски и външното й изразяване в диспозитива е налице несъответствие, тъй като в окончателната сума са включени разноски, за които липсват доказателства да са извършени от страната. Допускането на касационно обжалване поддържа на основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, като поставя като обуславящи изхода на спора следните правни въпроси: 1. Налице ли е очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 от ГПК, когато в диспозитива на съдебното решение са включени разноски, за които по делото липсват доказателства да са реално извършени от страната, въпреки че формираната воля на съда е да присъди единствено доказаните разноски? 2. Допустимо ли е в отговора по чл.247, ал.2 от ГПК насрещната страна да релевира възражения, че включени в диспозитива на решението разноски не съответстват на формираната воля на съда да присъди единствено доказани разноски? Поддържа, че по първия въпрос е допуснато противоречие с решение №34 от 14.02.2012г. по гр.д.№684/2011г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., а за втория поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът „Бул Кан Проект“ ЕООД не изразява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С решение от 01.09.2025г. по т.д.№114/2022г. Старозагорски окръжен съд е осъдил Народно читалище „П.К.Яворов 1867“, [населено място], да заплати на „Бул Кан Проект“ ЕООД, [населено място], сумата 246 558,81 лв., без ДДС, представляващо възнаграждение за изпълнени СМР, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 4 414,47 лева – мораторна лихва за периода от 10.07.2020г. до датата на исковата молба. Със същото решение читалището е осъдено да заплати на ищцовото дружество разноски в размер на 22189,65 лв., съразмерно с уважената част на иска, а дружеството да заплати на читалището разноски в размер на 92,45 лв., съразмерно с отхвърлената част на иска. За решението на окръжния съд дружеството е уведомено на 29.09.2025г., а ответното читалище – на 24.09.2025г., когато преписите от решението са връчени на всяка от страните. На 03.10.2025г. от „Бул Кан Проект“ ЕООД, е подадена молба вх. №12 669 за поправка на техническа грешка в постановеното решение, която се изразява в неправилно сумиране на сумите за направени от ищеца разноски –посочена е сума 22642,50 лв., вместо действителния сбор от 32862,38 лв. От Народно читалище „П.К.Яворов 1867“, [населено място], е подаден документ с вх. №14 493/05.11.2025г., озаглавен „отговор и искане“. В него се изтъква, че не са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение от ищеца в размер на 1200 лв. по договор за правна защита и съдействие за обезпечаване на доказателства и в размер на 15 000 лв. за правна защита и съдействие по делото. Твърди с е, че е допусната грешка при описанието на заплатения от страна на ищеца адвокатски хонорар в размер на 16 200 лв., като следва да се извърши поправка в решението. Направено е искане да се остави без уважение молбата по чл.247 от ГПК на „Бул Кан Проект“ ЕООД, [населено място], като се извърши поправка в решението от 01.09.2025г., с поправяне на допуснатите грешки както в мотивите на решението, така и в неговия диспозитив, в съответствие с изложеното от читалището. По постъпилите искания първоинстанционният съд е постановил решение №363/19.12.2025г. по т.д.№114/2022г. на Старозагорски окръжен съд, в което е посочил, че е сезиран с молби по чл.247 и чл.248 от ГПК. С него е приел, че е налице ОФГ в диспозитива на решението, като вместо посочената сума 22 189,65 лв., която читалището е осъдено да заплати за разноски на ЕООД, цифрата е 32 202,19 лв., поради което е допуснал поправка на констатираната очевидна фактическа грешка. Относно искането на ответника за поправка на ОФГ в диспозитива на решението от 01.09.2025г., като съдът не присъди в полза на ищеца заплатеното адвокатско възнаграждение в производството по обезпечаване на доказателства в размер на 1200 лв., както и 15000 лв. адвокатско възнаграждение в основното производство, съдът е приел, че то всъщност представлява искане за изменение на решението в частта за разноските. Съдът е посочил, че за иницииране на това производство е предвиден едноседмичен срок от получаването от страната на препис от решението. Констатирал е, че препис от решението е връчен на читалището на 24.09.2025г. и срокът за подаване на молба по чл.248 от ГПК за него е изтекъл на 08.10.2025г., а молбата му по чл.248 от ГПК е подадена на 05.11.2025г., извън преклузивния срок, поради което тя е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. За да потвърди първоинстанционния акт в частта му с характер на определение, с която е оставена без разглеждане молбата по чл.248 от ГПК, Пловдивски апелативен съд е приел, че искането на жалбоподателя съдът да извърши поправка в решението, като поправи допуснатите грешки както в мотивите му, така и в неговия диспозитив, като не присъжда в полза на другата страна сумата 16200 лв. за разноски за адвокатско възнаграждение, правилно е определено от окръжния съд не като искане за поправка на ОФГ, а като искане за изменение на решението в частта му за разноските. Установил е, че искането е преклудирано, тъй като е заявено на 05.11.2025г., много след изтичането на двуседмичния срок, в който е могло да бъде направено, поради което законосъобразно то е оставено без разглеждане. Посочил е, че когато страната твърди, че не са направени разходи, приети от решаващия съд като направени при постановяване на решението му в частта за разноските, тези твърдения не касаят поправка на ОФГ, а изменение на решението в частта му за разноските. Не следва да бъде допускано касационно обжалване по поставените от частния касационен жалбоподател въпроси, макар и те да са относими към делото и въззивният съд да ги е обсъждал в мотивите си. Водещият мотив на въззивния съд да потвърди решението на Старозагорски окръжен съд, в частта му с характер на определение, с която е оставена без разглеждане молбата, инкорпорирана в отговор вх.№14 493/05.11.2025г., е, че молбата е просрочена. Преценката на съдържанието на самия отговор и молбата, както и на правното значение на направените от Народно читалище „П.К. Яворов 1867“ възражения срещу определения размер на разноските, е изложена от въззивния съд само като допълнителен аргумент. Наред с това въпросите са израз на тезата на касатора, че е налице очевидна фактическа грешка в хипотезата, когато съдът приеме за доказани и присъди в диспозитива на своя акт разноски, за които по делото не са представени доказателства. Дори и изцяло да бъде споделена тези теза, това не би променило извода, че не е допустимо производство по чл.248 от ГПК по отговора на Народно читалище „П.К. Яворов 1867“ на молбата на „Бул Кан Проект“ ЕООД за поправка на фактическа грешка в решението от 01.09.2025г. Самият частен касационен жалбоподател поддържа, че изобщо не е формулирал искане за изменение на решението в частта за разноските, а отговорът му съдържа само доводи за наличие на явна фактическа грешка, които не са взети предвид от първоинстанционния съд. Следователно защита срещу неправилната преценка на първоинстанционния съд за наличие или липса на явна фактическа грешка би могла да се осъществи само чрез обжалване на решение №363/19.12.2025г. по в.т.д.№114/2022г. на Старозагорски окръжен съд, в частта му, с която е допусната поправка на ЯФГ, като читалището е осъдено да заплати на насрещната страна вместо разноски в размер на сумата 22 189,65 лева, разноски в размер на 32 202,19 лева. По отношение на поставените въпроси също не са налице и допълнителните предпоставки за достъп до касация. Въззивният съд не е допуснал противоречие с решение №34 от 14.02.2012г. по гр.д.№684/2011г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., което съдържа разяснение на понятието фактическа грешка, но не и отговор на първия поставен от жалбоподателя въпрос. Относно приложното поле на разпоредбите на чл.247 и чл.248 от ГПК е формирана последователна практика на ВКС с определение по ч.т.д.№69/2026г. на ВКС, ТК, II т. о., определение по ч.т.д. №2245/2025г. на ВКС, ТК, I т. о. и други, от която въззивният съд не се е отклонил. В същите се приема, че с нормите на чл.247 от ГПК и чл.248 от ГПК са законово уредени различни хипотези на поправка на съдебно решение от постановилия го съд. По смисъла на чл.247 от ГПК поправка на очевидна фактическа грешка се допуска, когато е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението или определението. Формираната от съда воля следва от мотивите на съдебния акт, а изразяването й се обективира в неговия диспозитив. С молбата за отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебен акт се цели да бъде отстранено несъответствието между формираната воля на съда и изразената такава в диспозитива на съдебния акт. Недопустимо е по реда на поправката да се променя решаващата воля на съда, която е отразена в мотивите. В определение по ч.т.д.№1096/2023г. на ВКС, ТК, II т. о., е прието, че не може с молба по чл. 247 от ГПК да се заобикаля предвидения в разпоредбата на чл.248 от ГПК ред и срок за изменение на решението в частта за разноските. Наличието на практика, с която въззивният съд се е съобразил, изключва и допълнителното основание за достъп до касация. По изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Пловдивски апелативен съд. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд