Определение № 2516 от 01.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1727/2024 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на ответника В. О. срещу определение на Върховния касационен съд. Ищецът „Ассент Суис Бизнес Мениджмънт“ АД оспорва жалбата. С обжалваното определение състав на ВКС е оставил без разглеждане като недопустима подадената от ответника касационна жалба срещу въззивно решение на окръжен съд. Извода за недопустимост на жалбата съставът на ВКС е обосновал със съображенията, че предмет на делото е иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 87, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 7200 евро, представляваща авансово платено възнаграждение по развален неформален договор, с който дружеството-ищец е възложило на ответника изработването на интернет-базирана арт-платформа, предназначена за ползване на територията на Конфедерация Швейцария. Приел е, че ищецът е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ, а договорът, по повод на чието разваляне се претендира търсената с иска сума, е сключен във връзка с търговската му дейност, което предопределя търговския характер на възникналия между страните правен спор, както и че цената на иска, посочена в исковата молба и останала непроменена в хода на процеса, е 7200 евро (с равностойност 14 081,97 лв.). Предвид търговския характер на спора и цената на предявения осъдителен иск, която е под предвидения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела - 20 000 лв., решението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване и подадената срещу него касационна жалба е процесуално недопустима. Частната жалба е неоснователна. Относимите към въпроса за допустимостта на касационната жалба доводи на жалбоподателя са за липса на сключен между страните договор и за недоказаност процесната сделка да е търговска. Доводите за липса на договор са неоснователни. Поддържа се, че макар и ищецът да твърди, че е налице договор между страните, ответникът отрича това, по делото сключването на такъв договор не е доказано и поради това искът би следвало да се разгледа на плоскостта на института на неоснователното обогатяване, което не представлява търговска сделка, съответно изключва търговския характер на делото. Съгласно установената последователна практика на ВКС търговски са и делата по искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, независимо че прякото основание на спорните вземания е с извъндоговорен характер, когато тези вземания са възникнали във връзка или по повод на търговска сделка. В разглеждания случай въведената в основанието на иска сделка, въз основа на чието разваляне се претендира връщане на авансово платеното възнаграждение, е търговска, доколкото се твърди да е сключена от ищеца-търговец и във връзка с търговската му дейност. Дали тази сделка действително е била сключена или не, както се поддържа от жалбоподателя, е въпрос по съществото на спора, и е без значение за определянето на предмета на делото и търговския му характер, което се извършва въз основа на изложените от ищеца твърдения. Що се отнася до доводите за липса на доказателства за връзка между процесния договор и упражняваната от ищеца търговска дейност по занятие, следва да се отбележи, че представянето на такива доказателства е в тежест на оспорващата връзката страна, в конкретния случай жалбоподателя. При липса на доказателства изводът за връзка на сделката с дейността на търговеца произтича от установената в чл. 286, ал. 3 ТЗ презумпция, за чието приложение е достатъчно да се установи единствено, че страната по сделката притежава качеството търговец. Останалите изложени в частната жалба доводи са неотносими към въпроса за допустимостта на касационната жалба. Възраженията за недоказаност на правосубектността на ищеца, за нередовното му представляване в процеса, за нередовности на исковата молба, за недопустимо едновременно изменение на основанието и петитума на иска, за липса на международна компетентност, за допуснати от инстанциите по същество процесуални нарушения при събирането на писмени и гласни доказателства, за недоказаност на сключването на процесния договор и за липса на предпоставките по чл. 87 ЗЗД за развалянето му, са от значение за допустимостта и правилността на въззивното решение, а не за неговата обжалваемост. С тези мотиви съдът