Определение № 4194 от 17.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3368/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Й. Г. Т., чрез процесуалния си представител адв.П. Б. от АК – [населено място], срещу решение №515/30.04.2025г. по в.гр.д.№3187/2024г. на Пловдивския окръжен съд, с което е:

отменено решение №3627 от 28.08.2024г., постановено по гр.д. № 2470/2023г., по описа на Районен съд- Пловдив, като вместо него е отхвърлен предявеният от Й. Г. Т., [ЕГН], против Д. К. С., [ЕГН], и „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК: 831919536, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 440, ал.1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът Д. К. С. - длъжник по изпълнително дело № 20199080401502 по описа на ЧСИ Б. А., рег. № * на КЧСИ и район на действие – Окръжен съд Пловдив, не е собственик на поземлен имот с идентификатор *по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], общ. М., обл. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18- 13/19.02.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: [населено място], [улица], с площ от 780 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предходен идентификатор: няма, номер по предходен план: *в квартал *, парцел: *, при съседни поземлени имоти: *, *, *, *, ведно с построените в имота: сграда с идентификатор *, със застроена площ от 26 кв. м., брой етажи: 1, с предназначение: селскостопанска сграда, и сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 62 кв. м., брой етажи: 1, с предназначение: селскостопанска сграда.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния закон и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Моли съда да отмени обжалваното въззивно решение и постанови друго по същество, с което да уважи предявения от касатора иск.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.Поставени са следните правни въпроси:

1/При спор относно датата на подаване на пощенска пратка следва ли да се съберат доказателства за проверка на поставената върху пратката дата, като в тази връзка длъжен ли е въззивният съд сам да изследва този въпрос, да обсъди начина на изпращане на въззивната жалба и да даде указания на жалбоподателя да представи други доказателства, от които точната дата на подаване на пратката да бъде установена.

Навеждат се доводи, че въззивното решение е постановено в противоречие с определение №4310 от 3010.2024г., постановено по ч.гр.д. №1668/2024г. на ВКС, І г.о., определение №353 от 27.06.2017г. по ч.т.д.№893/2017г. на ВКС, II т.о., решение № 440/31.05.2010г. по гр. дело № 1504/2009г. на ВКС, III г.о., определение № 471 от 12.07.2012г. по ч. т. дело № 209/20123. на ВКС, I т.о., определение № 838/13.11.2014з. по ч. гр. д. №6433/2014г. на ВКС, IV г.о., определение № 375/28.02.2012з. по ч.гр.д. №287/2012г. на ВКС, III г.о.

2/Допустимо ли е направено от ищеца оспорване на документ, представен от ответника с отговора на исковата молба, в първото по делото съдебно заседание.Длъжен ли е първоинстанционният съд незабавно да открие производство по оспорване на този документ или може да допусне гласни доказателства във връзка с оспорването, след което да прецени и открие производство по оспорване на документа.При оспорването на документ съдът, независимо от разпределението на доказателствената тежест длъжен ли е да назначи служебно графологична експертиза по спорния въпрос, поради необходимостта от специални знания, проверявали документа и чрез разпит на свидетели.

Според касатора по този въпрос въззивното решение противоречи на ППВС №6/68 г., т.10 ТР №1/01г., решение по гр.д.№1820/09 г. на І г.о., решение по гр.д. №1814/09г. на ІV г.о., решение по гр.д. №5263/07г. на ІІ г.о., решение по гр.д.№290/08г. на ІІІ г.о., решение № 57 от 16.04.2013 г. по гр.д. №871/12 г., на ВКС, ІІІ г.о., решение № 224 от 07.01.2019 г по гр.д. №612/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о.

3/Следва ли съдът да обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им, както и всички събрани по делото доказателства.

Навеждат са доводи, че изводите на въззивния съд са формирани в отклонение на решение № 27/02.02.2015 г. по гр. д. № 4265/2014 г. и решение № 388/17.10.2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г., и двете на IV г. о.; решение № 115/30.04.2013г. по т. д. № 805/2011г.; решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010г., и двете на II т. о.; решение № 206/31.07.2015г. по гр. д. № 6832/2014г. на IV г. о.; решение № 134/30.12.2013 г. по т. д. № 34/2013 г. на II т. о.; решение № 109/13.07.2016 г. по т. д. № 1050/2015 г. на I т. о.; решение № 57/08.06.2015 г. по гр. д. № 6396/2014 г. на I г. о.; решение № 17/23.07.2014 г. по т. д. № 811/2012г. на II т. о.; решение № 40/04.02.2015 г. по гр. д. № 4297/2014 г. на IV г. о.; решение № 228/01.10.2014 г. по гр. д. № 1060/2014 г. на I г. о.

4/ Противопоставима ли е наложена възбрана върху недвижим имот по отношение на собственик, придобил право на собственост върху имота чрез оригинерен способ.

Касаторът твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие с решение №2109 от 22.09.1965 г. по гр.д. № 1370/1965г. на на ВКС, І г.о. и Тълкувателно решение № 1/2015г., постановено по тълкувателно дело № 1/2015г. на ОСГТК на ВКС.

Ответникът по касация „Уникредит Булбанк“АД, чрез процесуалния си представител адв.К. И., е депозирала отговор, в който се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел от фактическа страна, че е безспорно между страните, че ответникът „Уникредит Булбанк“ АД е взискател по изп.д.№ 1502/2019г. по описа на ЧСИ Б. А., рег. № на КЧСИ и район на действие – Окръжен съд Пловдив, образувано за принудително събиране на непогасените парични задължение от длъжника по изпълнителното дело Д. С..С вписаната на 07.11.2019г. възбрана изпълнението е насочено върху собствен на длъжника недвижим имот, представляващ дворно място, цялото от 750 кв.м., представляващо УПИ № *, в квартал ***по плана на [населено място], Пловдивска област, ведно с построената в него.

Собствеността върху процесния имот длъжникът по изпълнението Д. С. е придобила въз основа на договор за дарение от нейната майка- ищцата по делото Й. Т., обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 166, том I, рег. № 5227, дело № 143/2003 г. от 19.12.2003г.

На 02.12.2022г. от съдебния изпълнител е извършен опис на имота, на който страните по изпълнението или техни представители не са се явили.Видно от така удостовереното в съставения протокол за опис на недвижимия имот, достъпа до същия е бил осигурен от трето лице- Х. С. И., назначен като негов пазач.При описа на имота съдебния изпълнител е констатирал, че достъпа до него се осъществява от [улица], която улица е с трайна асфалтова настилка. Процесният поземлен имот с идентификатор *представлява незастроено дворно място, оградено само от три страни :от север оградата представлява гърба на навес; от запад и от юг- телена ограда, а от изток- липсва ограда.Сграда с идентификатор *липсва, а сгради с идентификатори *и *съществуват под формата на дървен навес, разположен в северната част от имота. Съдебният изпълнител е констатирал, че навесът е в много лошо състояние, в едната му част липсва покрив, а в останалата има дупки В поземления имот няма ток и вода, като в него има изградени три оранжерии, които по данни на явилата се на място Й. Т. са нейна собственост- изградила ги е със съгласието на собственика Д. С..Й. Т. е заявила пред съдебния изпълнител, че тя се грижи за оранжериите и ги захранва с вода от нейния съседен имот, граничещ на изток с имота, предмет на описа.Възбраненият на 07.11.2019г. и описан на 02.12.2022г. недвижим имот е бил изнесен на публична продан през периода от 07.02.2023 г. до 07.03.2023г.

С нотариален акт за установяване на собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка № 81, том I, рег. № 872, дело № 71/2023 г. от 27.03.2023г. на нотариус Н. Х.-С., с рег. № ***на НК и район на действие – ПРС, ищцата Й. Т. е била призната за собственик на този имот на основание давностно владение.

По инициатива на ищеца по делото са ангажирани и гласни доказателства посредством показанията на свидетелите Р. Г. П., С. К. Т. и Х. С. И..Според показанията на свидетеля Р. П. познава ищцата от 1990г., когато в гаража си била отворила магазин за хранителни стоки, а свидетелят бил дистрибутор на безалкохолни напитки, но тъй като дейността не потръгнала ищцата започнала да се занимава със земеделие.Същият знае, че ищцата притежава имот в [населено място], на [улица], който обработва.В имота се влиза от един вход- през пътната врата до магазина. Ищцата направила и две-три оранжерии, като само тя ползва имота, с помощта на свидетеля.Понякога в имота идва и дъщеря й, но отношенията между двете не са добри.Около 2003-2004г. се скарали и ищцата изгонила дъщеря си.Ответницата не е изявявала претенции спрямо имота, не го е обработвала, кара се с майка си и е малко неблагодарна.Свидетелят С. Т. знае, че Й. притежава имот в [населено място], като в него има магазин, стара, нова къща и навес. Има и три оранжерии, за които се грижи.Свидетелят не знае друг да е влизал в имота и да има претенции спрямо него.Според него отношенията между майка и дъщеря не са добри, защото отдавна не бил виждал ответницата.Според показанията на свидетеля Х. И., който живее с ответницата Д. С. на съпружески начала от 23.04.2006г., е заявил пред съда, че не знае Д. С. да притежава имот в селото.Знае само, че там живеят майка й и брат й.Ищцата гледала праскови, а след това си направила оранжерии и се занимавала с търговия.Отношенията между двете не били добри, тъй като майката гледала повече за сина си.

Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че съобразно разпоредбата на чл. 440, ал. 1 от ГПК всяко трето лице, което е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника.По делото е установено, че правото на собственост върху процесния поземлен имот, находящ се в [населено място], [улица] принадлежи на длъжника по изпълнението Д. С..Правото на собственост по отношение на същия ответницата е придобила на основание валидна транслативна сделка сключена на 19.12.2003г., с която майка й Й. Т. е дарила процесния недвижим имот.От този момент до сега ответницата Д. С. не се е разпореждала с така придобитото право на собственост върху имота, като липсват доказателства и твърдения сключеният между страните договор за дарение да е бил отменен по реда на чл.227 от ЗЗД.Снабдяването на ищцата в хода на настоящето производство на 27.03.2023г. с констативен нотариален акт по чл. 587, ал. 2 от ГПК за собственост върху имота въз основа на давностно владение, не може да бъде противопоставено на взискателя по изпълнението „Уникредит Булбанк“ АД, с оглед вписаната възбрана върху имота на 07.11.2019г.С разпоредбата на чл.453 ал.1, т.1 от ГПК законодателят, в защита ефективната реализация правата на взискателят- кредитор е установил правилото, че на взискателя и на присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят прехвърлянето и учредяването на вещни права, които не са били вписани преди възбраната.В исковата си молба ищцата се е позовала на изтекла в нейна полза 10-годишна придобивна давност, започнала да тече от 01.01.2004г., но няма данни да има вписване на нейните вещни права по смисъла на чл.435,ал.1 от ГПК преди вписването на възбраната върху имота по изпълнителното дело, което обосновава извод за неоснователност на предявения иск по чл.440,ал.1 от ГПК.Изложени са допълнителни мотиви, че по делото не е установено и обстоятелството ищцата да е придобила собствеността върху имота, предмет на изпълнението на твърдяното от нея оригинерно придобивно основание.Дори по делото да е установено от събраните гласни доказателства, че след сключване на договора за дарение процесният имот да се ползва от дарителката, която е изградила оранжерии в него и отглежда зеленчуци, то тя е била допусната в имота от неговия собственик като обикновен държател, тъй като субективно е имала знание, че правото на собственост не й принадлежи, а е упражнявал фактическата власт върху вещта със съгласието на собственика, нейната дъщеря.От този момент ищцата е била допусната в имота като обикновен държател, при което, за да се придобие по давност правото на собственост, е необходимо да се предприемат едностранни действия, с които по явен и недвусмислен начин да се демонстрира намерението да се придобие имота за себе си, като тези действия следва да са доведени до знанието на собственика.В противен случай презумпцията на чл.69 от ЗС следва да се счита за опровергана и съответно не е налице владение като предпоставка за придобиване по давност на чуждия имот в срока по чл.79 от ЗС.Въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не е установено след допускането й в имота датиращо според твърденията на ищцата от 01.01.2004г. същата да е манифестирала такава промяна в намерението си да свои имота за себе си, която да е довела до знанието на лицата, които са упражнявали фактическата власт.Обстоятелството, че ищцата ползва имота със съгласието на собственика се установява и от съставения от съдебния изпълнител протокол за опис, удостоверяващ изявлението на ищцата в посочения смисъл.Така съставеният от съдебния изпълнител протокол е официален свидетелстващ документ, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения по установен ред и форма и се ползва с доказателствена сила, предвидена в закона- чл.179,ал.1 от ГПК.Прието е още, че оспорването на документа от страна на ищцата Й. Т. е несвоевременно направено и в нарушение на съдопроизводствените правила първоинстанционният съд е открил производство по неговото оспорване и назначил по делото СГЕ.Правото да се оспори истинността на представен по делото документ, чрез процедурата по чл.193-194 ГПК се упражнява в предвидения в чл.193, ал.1 ГПК срок – най-късно с отговора на процесуалното действие, с което насрещната страна го е представила.В процесния случай протоколът за опис е представен от ответното търговско дружество с отговора на исковата молба, поради което ищецът е следвало да го оспори до приключване на първото проведено по делото открито съдебно заседание на 04.10.2023г.Ето защо оспорването на документа от страна на ищцата в следващото проведено по делото съдебно заседание на 21.11.2023г. е преклудирано и незаконосъобразно първоинстанционния съд е открил производство по неговото оспорване и назначил по делото СГЕ.Същевременно при извършването на описа от съдебния изпълнител в имота е намерен конкубинът на ответницата Д. С., назначен за негов пазач, което обстоятелство опровергава и дискредитира дадените от него пред съда свидетелски показания, че не знае същата да притежава имот в [населено място], както и че отношенията между страните по делото са силно влошени.

Въз основа на горното е прието, че по делото е установено правото на собственост на ответника – длъжник по изпълнението, поради което предявеният отрицателен установителен иск се явява недоказан по основание и като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК/ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/09г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по първия поставен въпрос, тъй като изводите на въззивния съд не са формирани в отклонение на посочената в изложението съдебна практика. По делото се установява, че първоинстанционното решение е било връчена на ответника „УникредитБулбанк“АД на 03.09.2024г., а въззивната жалба е подадена от дружеството чрез куриер на 17.09.2024г.Съгласно чл. 62, ал. 2 ГПК срокът не се счита за пропуснат, ако изпращането на молбата, съответно жалбата е станало по пощата или когато тя е подадена в друг съд или прокуратура в срока.Това правило се прилага и за куриерските услуги, извършвани от лицензирани пощенски оператори на основание чл. 18 от Закона за пощенските услуги .При спор относно датата на подаване на пощенската /куриерската/ пратка следва да се съберат доказателства за проверка на поставената върху пратката дата.В процесния случай на процесуалния представител на касатора е било издадено съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабди с допълнителни доказателства от „М и БМ Експрес“, установяващи датата на приемане на пратката от „УникредитБулбанк“Ад.Такива не са били представени от адв.Б., поради което е обоснован извода на въззивната инстанция, че въззивната жалба е била подадена в предвидения от процесуалния закон срок.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по втория въпрос, тъй като същият е неотносим към решаващите изводи на въззивния съд.Последният е приложил ясната разпоредба на чл.193, ал.1 от ГПК, която предвижда, че заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен, а когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието.В случая ответникът по делото „УникредитБулбанк“АД е представил с отговора на исковата молба протокол за опис, който не е бил оспорен от процесуалния представител на ищцата до приключване на първото по делото с.з., поради което възможността това да се предприеме в последващ етап на делото е била преклудирана.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по третия поставен въпрос.Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че въззивният съд като инстанция по същество е длъжен да направи своите фактически констатации и правни изводи, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, когато това е необходимо с оглед съдържащите се във въззивната жалба оплаквания. Длъжен е при това да съобрази и обсъди не само доводите, съдържащи се във въззивната жалба и отговора към нея, но и твърденията на страните по релеватните за спора факти, техните доводи и възражения, съдържащи се в исковата молба, в отговора към нея и в становищата на страните, изразени в хода на производството и да се произнесе, отчитайки по кои релевантни за спора факти и обстоятелства между страните съществува спор. В този смисъл решение № 57 от 2.3.2011 г. по гр. д. № 1416/2010 г. на III г. о. на ВКС; решение № 37 от 29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г. на I г. о. на ВКС; решение № 536 от 19.12.2012 г. по гр. д. № 89/2012 г. на IV г. о. на ВКС; решение № 149 от 3.7.2012 г. по гр. д. № 1084/2011 г. на III г. о. на ВКС; решение № 7 от 8.2.2012 г. по гр. д. № 510/2011 г. на II г. о. на ВКС; решение № 115 от 30.04.2013 г. по т. д. № 805/2011 г. на II т. о. на ВКС; решение № 22 от 24.02.2015 г. по гр. д. № 4581/2014 г. на I г. о. на ВКС и много други.Доказателствата при това следва да бъдат обсъдени в тяхната съвкупност и при спазване на установените в ГПК правила на доказване, както и на опитните и логични правила.Въззивният съд се е съобразил с тази практика.Изложени са подробни съображения относно релевантните по делото факти: правото на собственост върху имота е било придобито от длъжника по изпълнението Д. С. въз основа на договор за дарение, сключен с нейната майка/ищцата/; по делото не е доказано, че ищцата е установила владение върху спорния имот след прехвърлянето му на нейната дъщеря, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че същата е била допусната да ползва имота от собственика, т.е. имало е качеството на негов държател/това се установява от признанието на ищцата, направено в съставения от съдебния изпълнител протокол за опис/.

Не следва да се допуска касационно обжалване по последния въпрос, тъй като същият е неотносим.Решаващото съображение за отхвърляне на предявения иск от въззивния съд е обстоятелството, че ищцата не е установила владение върху имота и не го е придобила по давност, поради което предприетите действия по принудително изпълнение са били насочени върху имущество, което принадлежи на длъжника по изпълнението.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение