Определение № 1764 от 03.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2391/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

С решение № 208 от 27.02.2025 г. по в. гр. д. № 1932/2024 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение № 1124 от 02.04.2024 г. по гр. д. № 15860/2022 г. на Варненския районен съд, поправено с решение № 2920/01.08.2024 г. по същото дело, с което е възстановена на основание чл.30, ал.1 ЗН запазената част на С. Й. И. от наследството на Й. С. П., починал на 23.11.2022 г., накърняването на която е в размер на 13578, 38 лв., чрез намаляване с 13578,38/76002 ид. части на дарението от 13.12.1999 г. по нотариален акт № 4, т.4, рег. № 4812, дело 624 на нотариус рег. № 196 с район на действие PC-В., извършено от наследодателя Й. С. П. в полза на К. Й. К., на недвижим имот – 1/2 ид. ч. от апартамент № 277, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място], с площ от 77,88 кв. м., ведно с прилежащата към апартамента изба № 36 с площ от 12,93 кв. м., както и 0, 2982% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот.

Предмет на делото е иск на С. Й. И. срещу К. Й. К. по чл.30, ал.1 ЗН за намаляване на дарението, извършено през 1999 г. от бащата на страните Й. С. П. в полза на ответницата и представляващо 1/2 ид. част от апартамент № 277, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място].

Въззивният съд е приел, че Й. С. П., е починал на 23.11.2022 г., като е оставил за свои наследници по закон страните по делото С. И. и К. К., негови дъщери, и преживялата съпруга Й. П..

Съдът е проследил произхода на собствеността на имотите, придобити приживе от Й. и Й. П. и разпоредителните сделки с тях.

Прието е, че с нотариален акт № 21/1981 г. Й. П. е закупил жилище в [населено място], [улица].

С нотариален акт № 81/1983 г. Й. П., със съгласие на съпругата си Й. П., дарил на дъщеря си С. Й. С. 1/3 ид. част от този имота.

Имотът в [населено място], [улица], е бил отчужден със заповед № 1647/17.06.87 г.

Със следваща заповед № 3523/15.12.1987 г. по чл.100 ЗТСУ на Й. С. П. е отстъпено като обезщетение жилище № 277 в блок Х. Б.-север, състоящо се от три стаи, кухня и сервизни помещения, с площ от 77,80 кв. м., при задължение за заплащане на разликата в цените в размер на 20 447 лв.

Със заповед № 1647/17.06.87 г. на С. Й. С. е определено като обезщетение жилище № 83 от две стаи, кухня и сервизни помещения, с площ от 58,55 кв. м., при задължение за доплащане на сума в размер на 15 891 лв. С вносна бележка № 1420/18.09.1996 г. на ДСК Й. С. П. внесъл по сметка с титуляр С. Й. С. сумата 11603 лв. за покритие на жилище с адрес „Х. Б.“, вх.3, ап.83. С нотариален акт № 158/2003 г. за собственост на недвижим имот, придобит чрез обезщетяване, С. Й. С. и съпругът й С. С. Т. са признати за съсобственици на апартамент 83. След развода между съпрузите, с нотариален акт № 40/2006 г. С. С. Т. продал на С. Й. С. собствената си Ѕ ид. част от апартамент № 83.

С нотариален акт № 4/1999 г. Й. С. П. и Й. Б. П. дарили на другата си дъщеря К. Й. К. собствения си апартамент № 277 с адрес [населено място], [улица]-север, [жилищен адрес]0.

С нотариален акт № 19/1994 г. Й. П. и Й. П. са дарили на своя внук С. Т., чрез неговата майка и законен представител С. Т., дворно място в [населено място] с площ от 600 кв. м.

При тези данни от правна страна въззивният съд е приел следното:

Запазената част на ищцата от наследството на нейния баща е ј, съгласно чл.29, ал.1 ЗН.

Наследодателят не е оставил имущество към датата на своята смърт, не е имал задължения, няма и претенции по чл.12, ал.2 ЗН. Чистият актив на наследството в случая е равен на нула.

Масата по чл.31 ЗН се явява равна по стойност на стойността на безвъзмездните разпореждания, направени от наследодателя преди смъртта му.

В масата по чл.31 ЗН следва да бъдат включени следните дарения:

• дарението по нот. акт № 81/1983 г., с което Й. П. е дарил на дъщеря си С. С. 1/3 ид. част от жилището на [улица];

• дарението по нот. акт № 19/1994 г., с което Й. П. и Й. П. са дарили на своя внук С. Т., чрез неговата майка и законен представител С. Т., дворно място в [населено място] с площ от 600 кв. м.;

• дарението по нот. акт № 4/1999 г., с което Й. П. и Й. П. са дарили на дъщеря си К. Й. К. апартамент № 277 с адрес [населено място], [улица]-север, [жилищен адрес]0;

• дарение на сумата в размер на 11603,00 лв., обективирано във вносна бележка № 1420/18.09.1996 г. на ДСК, съгласно която Й. П. е внесъл по сметка с титуляр С. Т. сумата от 11603, 00 лв. за покритие на жилище с адрес „Х. Б.“, вх. 3, ап. 83, ет. 9.

Прието е, че в масата не следва да бъде включен апартамент № 83, находящ се в [населено място], [улица], вход 3, ет. 9. Същият е придобит въз основа на КНА № 158/2003 г. за собственост на недвижим имот, придобит чрез обезщетяване, с който С. И. и нейният бивш съпруг са признати за собственици на жилище № 83 по силата на покупко-продажба, обектвирана в НА № 154/2006 г. за сумата 20 999,60 лв. Следователно посоченият имот не представлява дарение, поради което същият не следва да бъде включен в наследствената маса.

Тъй като дарението на сумата 11603 лева е направено преди влизане в сила на Закона за деноминация на лева, то при определянето на стойността на дарена парична сума към момента на откриване на наследството с оглед формиране на масата по чл.31 ЗН, като обективен съизмерител, използван в § 1, т.3 ЗОПДИППД /отм/, може да се ползва съпоставянето на паричния еквивалент на придобитото имущество към паричната равностойност на броя минимални работни заплати към момента на придобиване (в този смисъл решение № 68/15.04.2014 г. по гр. д. № 5825/2013 г. на ВКС, I г. о.). Така към датата на дарението минималната работна заплата в страната, определена с ПМС № 172/18.07.1996 г., е била 4000,00 лв. Следователно паричният еквивалент на дарената сума от 5801,95 /1/2 от 11603 неденоминирани лв. се равнява на 1, 45 бр. минимални работни заплати, които следва да бъдат изчислени в размера им към датата на откриване на наследството – 23.11.2022 г., а именно 710, 00 лв., определен с ПМС № 141/13.07.2017 г., или общо 1029, 50 лв.

В обобщение е прието, че към датата на откриване на наследството на Й. С. П. – 23.11.2022 г., масата по чл.31 ЗН е възлизала на сума в общ размер на 97 231, 50 лева, включваща 1/2 от сумата 152004 лева / оценката на апартамент 277 /; 1/2 от сумата 19400 лева / оценката на дарената част от жилището на [улица] /; 1/2 от сумата 21000 лева / оценката на дворното място в [населено място] / и 1029, 50 лева / актуализираната част на дарената парична сума /.

Разполагаемата част на наследодателя съставлявала 1/4 от сумата в размер на 97231, 50 лева или 24307, 88 лв. Запазената част на С. Й. И. е също в размер на 24307, 88 лева. От посочената сума в размер на 24307, 88 лева следва да бъдат прихванати направените в нейна полза дарения, а именно – 9700 лева и 1029,50 лева. При извършване на посочените изчисления се получава сумата в размер на 13578, 38 лева, представляваща стойността на накърняване на запазената част на С. И..

Прието е, че запазената част на С. И. следва да бъде възстановена чрез намаляване на дарението по нотариален акт № 4/1999 г., направено от наследодателя в полза на нейната сестра К. К..

Направеното от К. К. искане по чл.36 ЗН за задържане на подарения имот е неоснователно, тъй като стойността на подарения имот надвишава разполагаемата част и запазената част. Разполагаемата и запазената част взети заедно са 48615,76 лв., частта от апартамент 277, дарена от наследодателя на ответницата, е 76002 лв.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от К. Й. К..

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Следва ли въззивният съд на основание чл.266, ал.2 ГПК да допусне събиране на писмени доказателства, станали известни на въззивния жалбоподател с отговора на насрещната въззивна жалба, при положение, че тези писмени доказателства съдържат разяснения, собственоръчно изписани от наследодателя на страните по делото, за факти и обстоятелства от съществено значение за спора, които са нанесени върху същите официални банкови документи, приети от първоинстанционния съд и при положение, че тези писмени доказателства с разясненията не са били в държане на страната;

2. Следва ли въззивният съд, преди да се произнесе относно допустимостта им, да укаже на поискалата ги страна необходимостта да ангажира доказателства за периода от време, когато е узнала за съществуването на тези доказателства, съдържащи се в друга папка и кога е получила същата, за да може съдът да прецени налице ли е обективна невъзможност за своевременното представяне на тези доказателства;

3. Задължен ли е съдът при формиране на вътрешното си убеждение и при обсъждане на доказателствата по делото да вземе предвид и да обсъди изразените становища на страните, както и направените възражения;

4. Когато крайните изводи на въззивния съд съвпадат с тези на първоинстанционния съд, следва ли въззивният съд да подложи на самостоятелна преценка доказателствата по делото и да обсъди защитните тези на страните, при съблюдаване на очертаните във въззивната жалба предели на въззивното производство /чл.269 ГПК/ и да изложи собствени изводи;

5. Следва ли при съобразяване с разпоредбата на чл.36, ал.2 ЗН при определяне на стойността на запазената част на ищцата, респ. дали същата е накърнена, съдът да вземе предвид и запазената част на преживялата съпруга /майка на страните по делото/, която не е предявила претенция по чл.30 ЗН.

Ответницата в производството С. Й. И. оспорва жалбата. Излага подробни съображения за нейната неоснователност.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд, което е в обхвата на касационния контрол.

Налице е поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроси № 3 и № 5.

Въпрос № 3 е свързан с оплакването, че съдът не е обсъдил в решението си изразеното във въззивната жалба становище и съдържащия се в него довод защо в масата по чл.31 ЗН следва да се включи апартамент № 83, собственост на ищцата С. И..

Въпрос № 5 е свързан с оплакването, че при прилагане на чл.36, ал.2 ЗН съдът не отчел обстоятелството, че освен ищцата, има и друг наследник със запазена част от наследството на Й. П. и това е преживялата му съпруга Й. П., като при това не е съобразено и решение № 93 от 15.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 138/2015 г., II г. о.

Както процесуалноправният, така и материалноправният въпрос са обуславящи по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, като е налице и специалната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,