Определение № 306 от 13.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 128/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, чрез Л. Т. юрисконсулт, обжалва решение № 4941 от 27.09.2023 г. по в.гр.д. 10971/22 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, III състав, с което след частична отмяна на решение № 8133 от 15.07.2022 г. по гр.д. № 60457/2021 г. на Софийски районен съд, 113 състав, настоящият жалбоподател е осъден да заплати на „Могилата – КН“ ЕООД, [населено място], на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД сумата в размер на 3933,43 лв., представляваща платена без основание сума, начислена по фактура № [ЕГН]/17.08.2021 г., за преизчислени количества електрическа енергия по партида с клиентски номер 540005811478 за имот с адрес: [населено място], [улица], въз основа на едностранно извършена корекция на сметка за електрическа енергия за периода от 13.05.2021 г. до 12.08.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 21.10.2021 г. до окончателното погасяване на вземането. Ответникът - „Могилата – КН“ ЕООД, [населено място], е подал отговор на касационната жалба. Оспорва искането за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Върховният касационен съд на Р България, за да се произнесе взе предвид следното: Съобщение с препис от решението е връчен на касационния жалбоподател на 04.10.2023 г. Касационната жалба е подадена на 06.11.2023 г. /изпратена по куриер на 03.11.2023 г./. Следователно е в предвидения в чл. 283 от ГПК срок. С оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, следва да се прецени допустимостта ѝ. Видът на делото и цената на иска са обективни критерии, които определят допустимостта на касационното обжалване. Законодателят в посочената норма е ограничил обжалването с касационна жалба на въззивни решения когато са постановени по искове, чиято цена е под 5000 лв. за гражданските дела и под 20 000 лв. за търговските дела. Видно от исковата молба и съдебното решение, предмет на делото е искът на търговско дружество „Могилата - КН“ ЕООД срещу търговско дружество „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД – осъдителен иск за дължимост на цена, представляваща платена без основание сума по фактура № 3379481/17.08.2021 г. за преизчислени количества електрическа енергия по партида с клиентски номер 540005811478 за абонатен номер [ЕГН] за имот с адрес [населено място], [улица], електроенергия, с която ответникът се е обогатил без основание. Съгласно разясненията в Тълкувателно решение 3/23.02.2022 г. по тълк.д. 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС, като търговско следва да се определи делото, по което за материалните правоотношения са приложими разпоредбите на ТЗ, респ. др. закони, както и делата по търговски спорове, така както са определени в чл. 365 от ГПК. Обективни са всички търговски сделки, независимо от качеството на лицето, така както са определени в чл. 1, ал. 1 от ТЗ, както и всички субективни търговски сделки, по които една от страните е търговец и е свързана с упражняваното от него занятие, като е въведена законова презумпция, съгласно която е достатъчно да е сключена сделката от търговец по занятие, за да се счита, че е търговска. Освен това търговски са делата и по спорове, които са свързани с търговски сделки или относно обезпечения по търговски сделки. В конкретния случай предмет на търсената защита е неоснователно обогатяване, като този предмет е включен в хипотезата на чл. 365, ал.1, т. 1 от ГПК. Следователно делото е търговско. Цената на иска се определя съгласно правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК от стойността на оспореното в процеса вземане, чиято цена е 5 340,53 лв., под 20 000 лв. С оглед изложеното и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, следва да се приеме, че в случая е въведено законодателно ограничение и решението по търговско дело с цена на иска под 20 000 лв., не подлежи на касационно обжалване. Предвид посоченото по-горе подадената от касатора „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД касационна жалба, е недопустима. Следва да бъде оставена без разглеждане. С оглед изхода на спора, разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да се заплатят разноски в размер на 800 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, сключен от ответника по касационната жалба и адвокат, че е заплатено в брой възнаграждение от 800 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България