Определение № 2958 от 14.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1200/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. С касационна жалба от страна на пълномощника на Национална агенция по приходите е обжалвано решение №72 от 02.02.2024 г. по т.д. №345/2023 на АС- София, с което след отмяна на първоинстанционното решение № 134/ 05.12.2022 г. по т. д. № 40/2022 г. по описа на ОС – Благоевград е бил отхвърлен предявеният от Национална агенция по приходите иск с правно основание чл. 694, ал.2, т. 1 ТЗ за признаване за установено, че в производството по несъстоятелност на „Ам-па шпед“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] публични вземания по т. т. 1.1, 1.2 и 1.3 от списъка на приетите вземания публикуван под № 20211015165018 в Търговския регистър, в общ размер на 208 809, 43 лв. са с поредност на удоволетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ В КЖ се навеждат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение и се иска от ВКС отмяната му и пререшаване на спора в насока уважаване на иска със законните последици. Ответникът по жалбата „Ам Па Шпед“ ЕООД -в несъстоятелност, представляван от синдика Б. Т. изпраща писмен отговор на КЖ със становище за липса на основание за допускане до касационен контрол на въззивното решение и неоснователност. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателите сочат, че е налице основание за това по чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над минималния размер по чл.280 ал.3,т.1 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил следните съображения: С Решение № 47 от 12.08.2021 г.. по т. д. № 34/2021 г. на ОСБлагоевград е открито производството по несъстоятелност за длъжника „Ампа Шпед“ ЕООД. С обявения под № 20211015165018 по партидата на „Ам –па Шпед“ ЕООД списък на приетите вземания по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ, всички публичните вземания на НАП, предявени с молба с изх. № М-24-28- 262/21#13/01.09.2021 г. са включени в списъка от синдика с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. В срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ е постъпило възражение от кредитора „Инвестбанк“ АД срещу поредността на удоволетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ на вземанията на НАП по позиции 1.1, 1.2 и 1.3 от списъка, с доводите, че тя следва да е по т. 6 от посочената разпоредба на ТЗ, а не по т.1, така както е приел синдикът. С определение № 32 от 21.01.2022 г. по т. д. № 34/2021 г., съдът е уважил възражението, като е определил поредност на удоволетворяване на процесните вземания по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ. В срока по чл. 694, ал. 6 ТЗ, кредиторът НАП е предявил иск за установяване поредност на удоволетворяване на оспорените вземания по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Поддържа, че те представляват публични вземания за данъци, осигурителни вноски и имуществени санкции, за събирането на които са проведени обезпечителни мерки - запори на МПС и запори върху банкови сметки, всички наложени с постановления на публичен изпълнител и вписани в Централния регистър на особените залози, преди датата на решението по чл. 630 ТЗ. За въззивния съд искът е неоснователен по следните изложени в мотивите съображения: Съгласно чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ подлежат на предпочтително удовлетворение вземанията, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози - от получената сума при реализацията на обезпечението. В доктрината съществува становище за корективно тълкуване на нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, което радикално отрича привилегирования характер на вземанията, обезпечени със запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ, по съображения, основани на чл. 12, ал. 2 от ЗОЗ, а именно, че последица от вписването на запора е противопоставимостта на правата на обезпечения кредитор по отношение на кредитор, в чиято полза е учреден по-късно особен залог върху запорираното имущество, а не привилегированото удовлетворяване на кредитора с вписан обезпечителен запор от стойността на запорираните вещи, доколкото в тази хипотеза, при принудително изпълнение заложният кредитор има качеството на хирографарен, а не на обезпечен. Това тълкуване изхожда от целта на вписването на обезпечителните мерки по реда на ЗОЗ, което не е насочено към възникване на право на предпочтително удовлетворяване, а към разрешаване на конкуренцията между различните способи на принудително реализиране на заложното право, тъй като насочването на принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК осуетява пристъпването към изпълнение от страна на заложния кредитор, ако то не е вписано от заложния кредитор преди това - арг. от чл. 32а от ЗОЗ. Оттук и изводът, че след като от вписания по реда на ЗОЗ запор не произтича привилегия за удовлетворяване вземането на кредитора, в чиято полза е вписан, от него не възниква такова право на кредитора и в производството по несъстоятелност. Този извод съответства и на уредбата на обезпечителния запор в ГПК, от който произтича само качеството на обезпечения кредитор на присъединен взискател, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението, както и задължение на съдебния изпълнител да запази припадащата му се от изпълнението сума и да му я предаде, след като представи изпълнителен лист (чл. 459 от ГПК). Той е в съответствие и с разпоредбите на чл. 217, ал. 1 и 3 и чл. 194, ал. 5 от ДОПК, които също не регламентират привилегия на вземанията, обезпечени със запор, наложен от публичния изпълнител, както и от нормата на чл. 724 от ТЗ, която третира като привилегировани само заложният и ипотекарният кредитор, но не и кредиторът, в чиято полза е наложен обезпечителен запор. По изложените съображения, обжалваното първоинстанционно решение е счетено за неправилно и е отменено, като въззивният съд е постановил друго, с което искът е отхвърлен като неоснователен.. В изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК към КЖ на НАП на основания за допускане на касация се формулира въпросът: Следва ли кредиторът, чиито вземания са обезпечени със запор наложен по реда на ДОПК да се удовлетвори привилегировано по реда на чл.722 ал.1,т.1 ТЗ Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. В случая формулираният от страна на НАП въпрос отговаря на общия критерий за обусловеност на изхода по спора от отговора му. Настоящият състав на Първо т.о. на ТК на ВКС счита, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, по следните съображения: В действителност, според разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ вземанията, възникнали до откриването на производството по несъстоятелност, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ се ползват с право на предпочтително удовлетворение от получената сума при реализацията на обезпечението. В частта, предвиждаща привилегия при удовлетворяване на вземанията, обезпечени със запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ, обаче е ясно, че се налага стеснително тълкуване, тъй като принципно е недопустимо вписване на възбрани по реда на ЗОЗ, доколкото недвижимите имоти не са обект на обезпечения по ЗОЗ /чл.4 ЗОЗ/. Вписването на запор по ЗОЗ от друга страна има за последица противопоставимост на правата на обезпечения кредитор по отношение на кредитор, в чиято полза е учреден по-късно особен залог върху запорираното имущество /чл.12, ал.2 и чл.30, ал.1 ЗОЗ/, като при принудително изпълнение заложният кредитор ще има качеството на хирографарен, а не на обезпечен кредитор. В този смисъл е ясно, че вписването на запора не дава право на взискателя да се удовлетвори предпочтително от имуществото, върху което е учреден залога, и следователно такова право още по-малко има основание да възникне за кредитора с прието вземане в производството по несъстоятелност. ЗОЗ урежда вписването на обезпечителни мерки по този специален закон, не като създаващо право на предпочтително удовлетворяване, а на осигуряване на предимство при конкуренция на различните способи на принудително реализиране на заложното право, тъй като вписването в съответния регистър на насочване на принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК осуетява пристъпване към изпълнение от страна на заложния кредитор по ЗОЗ /чл.32а ЗОЗ/. От друга страна, според общите правила, уреждащи действието на запора и възбраната по чл.459, ал.1 вр.457, ал.1 и чл.460 ГПК, / вж. и задължителното им тълкуване т.7 от ТР №2 от 26.06.2015г. по т. д. №2/2013г. на ВКС, ОСГТК /и чл.217, ал.1 и 3 и чл.194, ал.5 ДОПК, взискателят, ползващ се от обезпечението, няма предимство при удовлетворяването си спрямо конкуриращи кредитори. Изрично в тази насока е и практиката на ВКС по реда на чл.290 ГПК, която е в отговор на същия правен въпрос- Р. № 50112/15.03.2024 г. по т.д. №1602/22 на състав на Второ т.о., Р. по търговско дело №1168/23 г. на Първо т.о., Р по т.д. №367/2023 на Първо т.о. и др. която се споделя напълно по изложените по-горе съображения и от настоящия съдебен състав. От изложеното следва, че не е налице някое от изложените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Водим от изложеното, настоящият състав на ВКС, Първо т.о.