Определение № 74 от 25.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 2641/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от процесуалния пълномощник на: БИ ПРИВИЛИДЖИТ 1 ООД, ВАЙС СЪРВИСИЗ 1 ООД, ЕЙ ПИ АЙ КЕПИТЪЛ1 ООД, М ВЕНЧЪРС 1 ООД, БОРО БЪКС 1 ООД, РОС ВЕНДИНГ 1 ООД, ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 1 ООД, ЮНИК ФИНАНС 1 ООД ЕН ЕН РИКАВЪРИ 1 ООД, ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 1 ООД, БИ ПРИВИЛИДЖИТ 2 ООД, ВАЙС СЪРВИСИЗ 2 ООД, ЕЙ ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 2 ООД, М ВЕНЧЪРС 2 ООД, БОРО БЪКС 2 ООД, РОС ВЕНДИНГ 2 ООД, ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 2 ООД, ЮНИК ФИНАНС 2 ООД ЕН ЕН РИКАВЪРИ 2 ООД, ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 2 ООД, ДЕФЕНДЪР ЪФ ФЕЙТ ЕИК:[ЕИК], АВАТАР ЪФ ДЖЪСТИС”ООД „ГАРДИЪН ЪФ ТРУТ”ООД, ПРЪТЕКТ ДИ ИНЪСЪНТ ООД, РЕБЪЛ АКТ ООД, АНТИКАРТЕЛ ООД, АНТИМОНОПОЛ ООД, АГЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА ООД, ОБЕДИНЕНИ ПОТРЕБИТЕЛИ СРЕЩУ МОНОПОЛА ООД и ЮЗЪР ФРЕНДЛИ ООД срещу определение № 195/05.04.2018 г. на АС – Варна, ГО по в.ч.гр.д. № 142/18 г., В ЧАСТТА: с които е потвърдено първоинстанционното определение № 963 от 24.10.2017 г. по гр.д. № 705/14 на ОС-Добрич за отказ от изменение в частта за разноските и по ЧКЖ само от АВАТАР ЪФ ДЖЪСТИС ООД В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молбата на АВАТАР ЪФ ДЖЪСТИС ООД за присъждане на разноски над уважената част от 63,92 лева до пълния размер от 139,24 лева. В частната касационна жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се, че въззивният съд е следвало, произнасяйки се по размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение да приложи чл.78 ал.8 ГПК -в ред. преди изменението в ДВ бр.8/2017 г.. Не се сочи конкретно основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, ГПК. Ответникът по ЧКЖ „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” депозира писмен отговор за липса на основание за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 т.1 ГПК. За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд се е позовал на следното: Цитираната разпоредба на чл.78 ал.8 ГПК /в ред. ДВ бр.8/2017 г./, според която възнаграждението на юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер, определен по чл.37 ЗПП се прилага и за заварени спорни правоотношения, с оглед нейния процесуалноправен характер. Съдът е цитирал и множество практика на ВКС в тази насока. Частните касационни жалбоподатели считат, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 ГПК, по въпроса за характера на цитираната разпоредба в ГПК-материална или процесуална, с оглед действието на нормата в нея, от кога възникват правоотношенията по представляването на страната в процеса. По тези въпроси е налице значителна по количество съдебна практика на ВКС, в която се застъпват отговорите, които са възприети в обжалваното определение и които се споделят и от настоящия състав на ВКС,ТК: нормата в разпоредбата на чл.78 ал.8 ГПК е процесуална като такава се прилага за заварени правоотношения в процеса. В тази насока са: определение № 93 от 01.02.2018г. по ч.т.д. № 3056/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение № 99 от 26.02.2018г. по ч.т.д. № 3137/2017г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 50 от 07.02.2018г. по к.т.д. № 645/2017г. на ВКС, ІІ т.о., определение № 210 от 26.10.2017г. по ч.гр.д. № 1316/2017г. на ВКС, І г.о., определение № 46 от 22.02.2017г. по т.д. № 637/2016г. на ВКС, І т.о., определение № 570 от 04.10.2017г. по т.д. № 1217/2017г. на ВКС, ІІ т.о., определение № 291 от 26.09.2017г. по т.д. № 60352/2016г. на ВКС, ІІІ г.о., определение № 335 о 20.06.2017г. по ч.т.д. № 186/2017г. на ВКС, ІІ т.о. и други, в които е прието, че нормата на чл.78, ал.8 ГПК е процесуална и с оглед нейното незабавно действие, тя е приложима по отношение на всички неизвършени към този момент действия, поради което при определяне на размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да се съобрази действащата към този момент уредба, а не Наредба № 1 от 09.07.2004г. Въззивният съд не се е отклонил от тази практика, като при определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение е съобразил действащата към този момент редакция на процесуалната норма на чл.78, ал.8 ГПК, съгласно която същото не може да надхвърля минималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 ЗПП. С оглед наличието на трайноустановена съдебна практика по прилагането на чл.78, ал.8 ГК, не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед изложеното