Определение № 478 от 11.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 168/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. М. Ч. против решение № 3152 / 31.07.2013 год. по гр.д.№ 526 / 2013 год. на Благоевградски Окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1453 / 19.04.2013 год., постановено по гр.д.№ 1226 / 2011 год. по описа на Районен съд Гоце Делчев .Със същото е отхвърлен предявеният по реда на чл.422 ал.1 вр. с чл.124 ал.1 ГПК установителен иск, предявен от касатора против Д. В. К., за установяване вземане на ищеца към ответницата, на основание запис на заповед от 02.11.2009 год.,за сумата от 5 000 евро, в левова равностойност от 9 700 лева. Касаторът оспорва правилността на извода на въззивния съд,за нищожност на менителничния ефект, поради неточно и неясно определен в същия падеж на вземането,макар позовавайки се на термина „безусловно” в текста на същия. По начало твърди съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради прогласяване нищожност на основание, невъведено състезателно от ответницата и в преклузивния за това срок. Счита, че решението е в противоречие със задължителна съдебна практика. Ответната страна - Д. К. – не е взела становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: Вземането на ищеца е основано на запис на заповед, в текста на който е посочен изричен падеж на задължението - 30.09.2009 година. Ответницата е противопоставила формален довод за нищожност на записа на заповед,поради неясен падеж на задължението,позовавайки се на израз втекста на документа,че записа на заповед е платим „ срещу представянето му „. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, вменявайки в тежест на кредитора посочването и установяването на каузално основание за вземането, който довод не е възприет от въззивния съд, съобразно задължителна съдебна практика. Въззивният съд, обаче, е споделил за основателно възражението на ответницата за нищожност на ефекта, на основание чл.486 вр. с чл.536 ал.1 вр. с чл.535 т.3 ТЗ, като е приел, че падежът на задължението е неясен, с оглед посочването на конкретна дата, а от друга страна - израза „ срещу представяне „, който въззивният съд е приравнил на падеж, определим „ на предявяване „, изрично отричайки тълкуване на уговорката като уговорен падеж на предявяване до определен краен срок – посочената конкретна дата като падеж. В изложението по чл. 280 ал.1 ГПК касаторът излага съображения по правилността на въззивното решение, формулирайки един единствен въпрос: Каузална или абстрактна сделка е записа на заповед и може ли да се приеме, че има точно определен падеж, при наличието на израза „ безусловно „? Въпросът е зададен във формално поддържаната хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, както и неконкретизирано спрямо същия се сочи противоречие на въззивното решение с казуална съдебна практика - решение № 2828 / 15.07.2013 год. по в.гр.д.№ 497 / 2013 год. на Окръжен съд Благоевград. Единствено формулираният правен въпрос е неотносим към фактическата и правна страна на спора и поначало безпредметен в първата си част, доколкото няма спор в характеристиката на записа на заповед като абстрактна сделка.Терминът „ безусловно „ в текста на ефекта ,обаче, е относим към друг задължителен реквизит на ценната книга - по чл.535 т.2 ТЗ, а не към т.3 – с липсата на който / ясен и точен падеж на задължението / въззивният съд е обосновал решението си. Следователно липсва правен въпрос по смисъла на т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1/ 2009 год. на ОСГТК на ВКС - включен в предмета на спора и отговор на който е обосновал решаващите изводи на въззивното решение.Дори да би бил формулиран относим към установения порок на ефекта правен въпрос, формалното позоваване на допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не обосновава наличието му, съгласно т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС.Още повече,че по отношение действителността на ефекта, с оглед специфика в уговорения падеж, е налице задължителна съдебна практика, но касаторът не е обосновал противоречие със същата / напр. опр. № 776 ОТ 05.11.2010 год. по ч.т.д..№ 733 / 2010 год. на ВКС, ІІ т.о., определение № 146 от 23.03.2009 год. по ч.т.д.№ 125 / 2009 год. на ВКС, І т.о.; опр. № 108 от 16.02.2012год. по ч.т..д. № 70 / 2012 год. на ВКС, ІІ т.о.,реш.№ 155 жт 07.11.2013 год. по т.д.№ 664 / 2012 год. на ВКС, І т.о. и др. /. Посочената казуална съдебна практика е неотносима към нищожност на ефекта на основание чл.536 ал.1 вр. с чл.535 т.3 вр. с чл. 486 ТЗ: разгледаните в решението релевирани пороци на записа на заповед са: неспазено изискване за безусловност на задължаването – чл.535 т.2 ТЗ, непосочена валута на задължението, несъставянето на текста на заповедта от издателя й, единствено подписал ефекта, материална подправка на документа, както и възражение за недоказаност на каузално правоотношение в обезпечение на което е издаден ефекта, какъвто извод не е мотивиран в обжалваното тук въззивно решение. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение