Определение № 502 от 29.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3613/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 276 448/21.10.2020 година, подадена от Б. И. С., против определение № 261 408/01.10.2020 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, постановено по ч. гр. д. № 9493/2020 година. С обжалваното определение съставът на Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционното решение (имащо характера на определение) № 160 042/24.07.2020 година на Софийския районен съд, първо гражданско отделение, 166-ти състав, постановено по гр. д. № 57 356/2019 година, с което е върната подадената от Б. И. С. против „Топлофикация София“ ЕАД [населено място] искова молба вх. № 2 025 677/08.10.2019 година, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1, във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, като е прекратено образуваното въз основа на нея производство. В частната си касационна жалба Б. И. С. излага доводи за това, че обжалваното въззивно определение е постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което от своя страна води до неговата необоснованост. Поискано е същото, както и потвърденото с него определение на Софийския районен съд да бъдат отменени и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на предявения против „Топлофикация София“ ЕАД [населено място] иск. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК частният касатор твърди, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД [населено място] не е подала отговор на частната касационна жалба като не е изразила становище по допустимостта и основателността й. Б. И. С. е бил уведомен за обжалваното определение на 15.10.2020 година, а подадената от него против същото частна касационна жалба е с вх. № 276 448/21.10.2020 година, поради което е спазен установения в разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 284 от ГПК, но е недопустима и като такава трябва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. Производството по гр. д. № 57 356/2019 година по описа на Софийския районен съд, първо гражданско отделение, 166-ти състав е било образувано по предявен от Б. И. С. против „Топлофикация София“ ЕАД [населено място] отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1, във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, с който е поискано да бъде признато за установено по отношение на ответника, че не дължи сумата от 641.50 лева, представляваща припадащата му се част от общото задължение от 3 849.05 лева за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от април 2009 година до април 2014 година, както и сумата от 179.84 лева, представляваща припадащата му се част от общото задължение от 1079.07 лева-лихва за забава върху главницата за периода от 30.09.2009 година до 10.11.2014 година и законната лихва върху главницата, считано от 12.12.2014 година до окончателното плащане, за които суми е издаден изпълнителен лист от 21.07.2014 година по ч. гр. д. № 68 854/2014 година по описа на Софийския районен съд, първо гражданско отделение, 42-ри състав и е образувано изпълнително производство № 20198560401129/2019 година по описа на Б. Б.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Софийски градски съд, вписана под № *** регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители. Касационното обжалване на постановените в съдебното производство определения е уредено в разпоредбите на чл. 274, ал. 3 и ал. 4 от ГПК. Съгласно първата от тях, за да е допустимо касационно обжалване на определенията, те трябва да отговарят на изискванията посочени в т. 1 и т. 2 на същата и за тях да са налице предвидените в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК предпоставки за допускане на това обжалване. Не всички, отговарящи на тези изисквания, определения обаче подлежат на касационно обжалване. Допустимостта на касационното обжалване на определенията е поставена в зависимост и от възможността за касационно обжалване на постановените в същото производство решения. Съгласно чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията, по които не подлежат на касационно обжалване. Затова, ако въззивното решение, което ще бъде постановено по конкретния спор няма да подлежи на касационно обжалване, било поради ограничението по чл. 280, ал. 3 от ГПК, било поради това, че законът изрично е предвидил, че производството е двуинстанционно, то на такова няма да подлежат и постановените в производството по този спор въззивни определения. И в двата посочени случая производството приключва окончателно след произнасянето на въззивната инстанция. Затова постановените в тях решения по силата на чл. 296, т. 1 от ГПК влизат в сила от момента на обявяването им от въззивния съд и разрешените с тях въпроси не могат да бъдат пререшавани по пътя на касационното производство. Предвидената за тези спорове двуинстанционност се отразява и на възможността за касационно обжалване на постановените по тях определения, като води до недопустимост на касационното производство за тях. В разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК е предвидено, че не подлежат на касационно обжалване въззивните решения с цена на иска до 5000.00 лева-за граждански дела и до 20 000.00 лева-за търговски дела. От това следва, че ГПК е предвидил двуинстанционно съдебно производство по гражданските и търговските дела с посочената цена на иска, като постановените от въззивния съд решения са окончателни и не подлежат на касационно обжалване. С оглед на това и предвид чл. 274, ал. 4 от ГПК на касационно обжалване няма да подлежат и постановените в същото производство въззивни определения, каквото в случая е обжалваното. Цената на исковете се определя по правилата на чл. 69 от ГПК като съгласно ал. 1, т. 1 от тази разпоредба по исковете за парични вземания цената е равна на търсената сума. Това правило намира приложение за всички искове имащи за предмет парична сума, независимо от това дали са осъдителни, положително или отрицателно установителни такива, като предвид него цената на предявения от Б. И. С. против „Топлофикация София“ ЕАД [населено място] отрицателен установителен иск е под установения в чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК минимум от 5000.00 лева. Затова и постановените по този иск определения няма да подлежат на касационно обжалване съгласно правилото на чл. 274, ал. 4 от ГПК. Предвид горното подадената от Б. И. С., против определение № 261 408/01.10.2020 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, постановено по ч. гр. д. № 9493/2020 година, частна касационна жалба с вх. № 276 448/21.10.2020 година е недопустима и като такава трябва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. Обстоятелството, че в обжалваното определение е посочено, че подлежи на касационно обжалване не води до друг извод. Възможностите за обжалване на съдебните актове и предпоставките за това да изрично предвидени в закона. Разпоредбите за това са императивни и установените с тях правила не могат да бъдат променяни нито по споразумение на страните в производството, нито от съда. Затова погрешното посочване от съда, че постановения от него акт подлежи на обжалване не създава възможност за това, ако такава не е предвидена в закона. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение