Определение № 646 от 08.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1667/2015 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. И. Ш., чрез адв. Г. Б., срещу решение №5301 от 17.12.2014 г. по гр.дело № 891/2014г. на Благоевградски окръжен съд, осъдил касатора да върне заплатена продажна цена по договор за покупко- продажба на МПС,който договор купувачът е развалил поради неизпълнение на задължението да се прехвърли собственост Автомобът, регистриран с пренабити номера, се оказал издирван за кражба. В приложеното към жалбата изложение се сочи основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Правен въпрос не е изрично формулиран, но според защитата игнорирането на защитните доводи на ответника по иска с правно основание чл. 189 ЗЗД, че при закупуването на автомобил от Р. Италия той не е знаел и не е имал как да узнае дали същият е бил противозаконно отнет и с пренабити номера, както и необсъждането на възможността по чл.78 ал.2 ЗС ,са довели до незаконосъобразно решение по иска на Н. Б. У., закупила автомобила от него. Отговор е постъпил от пълномощника на ищцата по делото Н. Б. У.. Не са поставени въпроси. При установените по делото релевантни факти, очертаващи спорния предмет на делото, оплакванията на касатора не обосновават приложното поле на касацията. Претендират се разноски. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно решение. Предпоставките за това са касаторът да обоснове наличието на общо и допълнително основание, съгласно чл. 280 ал.1 ГПК .Общо основание за допускане на касационно обжалване е формулирането на правен въпрос в изложението, който да е включен в предмета на делото, решаващо произнесен от съда и обуславящ за изхода на спора .Въпросът не може на се изрази в общо оспорване правилността на правните изводи на съда по обжалваното решение, да се оспорва възприемането на фактическата обстановка, или както в случая - да се твърди, че необсъждането на доводите на ответника-касатор за „възможно прилагане на чл.78 ал.2 ЗС”, водело до незаконосъобразност. Освен липсата на ясно формулиран въпрос, изложението не съдържа и състоятелна правна теза в оспорване на съображението на въззивния съд, че срещу претенцията по чл. 188 във вр. с чл.189 ал.1 ЗЗД на добросъвестен купувач, развалил договора за продажба на МПС (чл. 144 ал.2 ЗДвП) поради неизпълнение задължението на продавача да прехвърли собственост, след като автомобилът е върнат на собственика в Р.Италия, от който е бил откраднат, продавачът - ответник не може да се брани с довод ,че ищецът е могъл да се позове на чл.78 ал.2 ЗЗД ,или че той, продавачът, също не е знаел за кражбата на внесения в страната автомобил. Не става ясно защо защитата на касатора свързва това именно знание на ответника с неизпълнението на задължението му да прехвърли собственост – неизпълнение, дало основание за разваляне на договора ,както и на предявения иск за връщане на цената и заплащане на обезщетение .Непонятно остава и каква връзка има правният режим, по който ответникът е закупил автомобила в Р. Италия, с правилото на чл. 78 ал.1 ЗС. Липсва и обосновка на посоченото основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Единствено при ясно формулиран правен въпрос е възможно конкретното основание за допускане на касационно обжалване да бъде обосновано. За пълнота следва да се изтъкне, че изводите на въззивния съд по прилагането на чл. 78 ал.1 ЗЗД са в съответствие с указанията по реш. № 254/2011г по чл.д № 1119/2010 ІІ г.о. Обжалваното решение е съобразено и с разясненията указани в реш. №424/2012г по гр.д №1872/20120 ІV г.о на ВКС по отношение на предпоставките за успешно провеждане на иска при евикция, които предпоставки в случая са били установени и преценени съответно. Следва да се присъдят поисканите от Н. Б. У. разноски, установени в размер на 1700 лева по договор за правна помощ Предвид горното Върховен касационен съд ІІІ г.о