Определение № 2675 от 27.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 521/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Й. М., подадена чрез адв. П. П., срещу решение № 141 от 19.11.2024г., постановено по въззивно гр.дело № 183/2024г. на Окръжен съд-Кърджали, с което е потвърдено решение №295/30.06.2024г. по гр.д. № 1683/2023г. на РС-Кърджали за отхвърляне на иска с правно основание чл. 59, ал.9 СК, във вр. с чл.51, ал.4 СК на Д. М. против Х. И. Е. за изменение на режима относно упражняването на родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката на малолетното дете А. Д. Й., определен с решение № 118/04.05.2023г. по гр.д.№ 186/2023г. на РС-Момчилград. В касационната жалба се излагат подробни съображения за неправилност и необоснованост на решението, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че въззивният съд в нарушение на процесуалния закон не е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, както и проучванията на ДСП, отразени в социалните доклади и е направил необоснован извод, че майката е по-пригодният родител, който да упражнява родителските права по отношение на детето А.. По този начин според касатора съдът е постановил решение, което е изцяло в разрез с интереса и благополучието на детето. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се, че съдът се е произнесъл в противоречие с ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, ТР №1/04.01.2001г. по тълк.д.№ 1/2000г. на ОСГК на ВКС, решение № 211/21.01.2021г. по гр.д.№ 64/2020г. на ІV ГО, решение № 194/11.01.2021г. па гр.д. 4488/2019г. на ІV ГО, решение № 65/30.07.2019г. по т.д.№ 183/2018г. на ІІ ТО на ВКС и др. по правния въпрос: 1. Следва ли въззивният съд да прецени в съвкупност всички приети по делото доказателства и да обсъди въведените от страните доводи и възражение. По въпросите: 2. Следва ли съдът служебно да следи за интереса на детето и в тази връзка преценката му трябва ли да се основава на съвкупния анализ на всички обстоятелства, имащи значение за определяне на кого от двамата родители да се предостави упражняването на родителски права и 3. Следва ли съдът служебно да назначи експертиза при наличието на данни за родителско отчуждение, за да може да определи адекватни мерки относно упражняването на родителските права и личните отношения с детето, твърди противоречие с решение № 153/02.11.2023г. по гр.д.№ 3859/2022г. и решение № 222/24.06.2015г. по гр.д. 6894/2014г., решение № 244/15.07.2015г. по гр.д.№7234/2014г. решение № 111/ 28.05.2018г. по гр.д.№ 4185/2017г. и решение № 19/15.02.2019г. по гр.д.№ 2578/2018г. – всички на ІV ГО. В хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК поставя въпросите: 4. При установено по делото наличие на родителско отчуждение спрямо един от двамата родители, следва ли съдът служебно да вземе мерки за преодоляването му и да определи ползването на задължителни социални услуги от родителите и детето; 5. Преди изслушване на детето в съдебна зала, следва ли съдът да даде указания на ДСП да изрази становище би ли навредило на неговия интерес изслушването, като в случай, че то е в интерес на детето, трябва ли социален работник или психолог да извърши подготовка на детето за процедурата, като го запознае с мястото на провеждане на изслушването, начина на провеждането му и да разясни по подходящ начин правата му при участие в съдебния процес; 6.При изслушване на детето в съдебна зала трябва ли да присъстват само процесуалните представители на страните, предвид това, че съдът е извел родителите от залата и това в нарушение ли е на императивната разпоредба на чл. 15, ал.4 и ал.5 ЗЗДет; 7. Ако първоинстанционният съд е извършил незаконосъобразно изслушване на детето и не е спазил изискването на чл. 15 ЗЗДет, следва ли въззивният съд, с оглед задължението да следи служебно за интереса на детето, да постанови ново изслушване, съгласно изискванията на чл. 15 ЗЗДет и утвърдените стандарти на КЗПД на ООН, Конвенция на Съвета на Европа за упражняване на правата на детето, Резолюция №2 за правосъдие в полза на деца на европейските министри на правосъдието. Ответникът по касационната жалба Х. И. Е., чрез адв.М. Ч., излага съображения за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното: В производство по спорна съдебна администрация въззивният съд се е произнесъл по искане с правно основание чл.59, ал.9 от СК от бащата на малолетно дете относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на детето. От фактическа страна съдът е установил, че с влязло в сила на 04.05.2023г. решение № 118/04.05.2023г. по гр. д. № 186/2023г. на РС-Момчилград, бракът между страните е прекратен по взаимно съгласие; упражняването на родителските права по отношение на двете малолетни деца – А. Д. Й., [дата на раждане] и А. Д. Й., [дата на раждане], са предоставени на майката Х. И. Е., с определяне на местоживеенето на децата на адреса на майката; бащата е осъден да плаща месечна издръжка в размер по 210 лева за всяко от тях и е определен свободен режима на лични отношения между бащата и децата. След развода между страните и от лятото на 2023г. до момента, детето А. се отглежда от бащата в [населено място], като е отишло там по време на лятната ваканция и след това не е пожелало да се върне обратно при майка си в [населено място]. Детето и баща му живеят в двуетажна къща в [населено място], собственост на родителите на бащата, ползват втория етаж, състоящ се от 4 стаи и за детето има обзаведена стая, която е според нуждите и потребностите му, в къщата живеят родителите на бащата и бабата на бащата, които го подпомагат при отглеждането на детето. Майката заедно с по-малкото дете живее в собствено жилище в [населено място], представляващо тристаен апартамент, състоящ се от спалня, детска стая, хол с кухня, баня с тоалетна; жилището е обзаведено с всичко необходимо за бита. Бащата работи като машинен оператор в „Имерис Минералс България“ АД, на три смени, в това число и нощни; средно месечното му брутно възнаграждение за периода от м. юни 2023г. до м. декември 2023г. в размер 1 697,90 лева. Майката е работила през учебната 2023/2024г. по заместване като начален учител в ОУ „Н.Й.Вапцаров“ в [населено място] с месечен доход 1 700 лева, а през новата учебна 2024/2025г. е назначена като начален учител в ОУ „И. Вазов“ [населено място]. През учебната 2024/2025г. А. е ученик в 5 клас на СУ „Св. К. Охридски“ [населено място]. Според заключението на допълнителната СПсихЕ, родителите притежават родителски капацитет, като не се установява дефицит на възпитателски умения. На 05.04.2024г. е издаден изпълнителен лист в полза на майката за упражняването на родителските права по отношение на детето А. и е образувано изп.дело № 77/2024г. на СИС при РС-Кърджали, по което са били насрочени дати за предаването на детето. На 16.04.2024г. в отдел „Закрила на детето“ е регистриран сигнал за А. след получено писмо от СИС към РС-Кърджали във връзка с образуваното изп.дело срещу бащата, който не предава детето на майката, на която са предоставени родителските права; извършеното социално проучване е констатирало риск от въвличане на А. в родителски конфликт; спрямо детето са предприети мерки за закрила по реда на чл. 23 ЗЗДет и е отворен случай в отдел „Закрила на детето“, като А. и родителите му са насочени към Център за обществена подкрепа-Кърджали. При изслушването по реда на чл. 15 ЗЗДет в първоинстанционното производство, А. е изявил желае да остане да живее при баща си, че е привързан към по-малкия си брат А.. Въззивният съд е обсъдил изявленията на родителите, събрани по реда на чл. 59, ал.6 СК и е приел, че и двамата изразяват категоричното си желание да отглеждат детето. Бащата не знае откога детето има затруднения с учебния материал; не знае за оценките му; в къщи не се налага детето да пише домашни, защото посещава занималня след училище и там се подготвя. Бащата заявява, че се срещал три пъти в седмицата с госпожата от занималнята, която имала забележки, тъй като А. не слушал и не искал да пише в училище. Сочи, че детето ходи на тренировки по футбол. Майката заявява, че почти всеки ден ходи до училището на А. за да го вижда; учителката му й казала, че държанието му не е нормално, не се държи както трябва в час, не се адаптира много, използва нецензурни думи, има затруднения с българския език. Майката е заявила, че А. й липсва, липсва и на братчето си. От заключението на СПсихЕ съдът е установил, че емоционалната привързаност към момента на освидетелстване между детето А. и майка е нарушена; А. игнорира фигурата на майката и демонстрира нежелание да общува с нея; присъствието на майката липсва като алтернатива при решаване на проблемни ситуации, не се установява такова и в ежедневните рутинни дейности. Според експерта раздялата на родителите е голям стрес за детето и А. не я е приел, изпитва стрес и притеснение. Детето иска спокойствие, сигурност, искреност в контакта с двамата си родители; нуждае се от родители, които да му внасят чувство на сигурност и собствена значимост, които да го подпомагат с нежност, любов и зачитане на потребностите му и да го напътстват. Желанието на А. е майка му да се върне отново при тях, да заживеят отново четиримата заедно. Вещото лице е констатирало, че към момента на изследване желанието на детето е да бъде отглеждано от баща си, в неговия дом и майка му да се върне там, за да живеят четиримата отново заедно; негативното отношение и негативни изказвания на детето към майката, заявеното нежелание да я посещава установяват признаци за наличие на родителско отчуждение към майката. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че липсват основания за промяна на упражняването на родителските права и местоживеенето на детето А.. Въпреки, че от лятото на 2023г. до сега А. живее при баща си в [населено място], че е нарушена емоционалната привързаност на детето към майката и то изразява желание да живее при баща си, според съда в интерес на детето е родителските права да продължат да бъдат упражнявани от майката, която е по-способна да полага грижи както за бита, така и за неговото образование и възпитание. За да обоснове този извод, съдът е отчел, че майката е учител-педагог, интересува се и за образованието на детето си и би положила по-добра грижа в това отношение; живеейки с майката, детето ще избегне всекидневното пътуване до [населено място] и обратно до [населено място], както за училище, така и за тренировките по футбол; не е в интерес на А. да бъде разделен от по-малкия си брат, към който е силно привързан. Съдът е съобразил и констатирания от социалното проучване риск от въвличане на А. в родителски конфликт и предприетите спрямо него мерки за закрила по реда на чл. 23 ЗЗДет. Отчел е, че бащата работи на три смени, включително и нощни; бабата на детето по бащина линия също работи на смени, включително и нощни; бащата не е запознат с успеха на детето и не се занимава с него за уроците в училище и домашните му, въпреки затрудненията на А. с учебния материал и поведението му в училище. Според съда възможността бащата да разчита на помощ от трети лица в грижите за детето, не може да подменя преценката спрямо всеки от родителите по водещия критерий, свързан с личната им ангажираност и способност, тъй като родителят, а не членовете на домакинството му, следва да полагат основните грижи по отглеждане и възпитание на детето, да осъзнават и поемат съответните отговорности като съдържание на родителския дълг. Що се касае до желанието на детето да живее при баща си, съдът е посочил, че желанието на децата, както и това на родителите, относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, не са задължителни за съда, като техните становища и искания се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства, като висшият критерий за решението на съда е интересът на децата. В тази връзка, при преценката на изложените обстоятелства съдът е приел, че въпреки установеното наличие на признаци за отчуждение на детето към майката, в интерес на детето е майката да продължи да упражнява родителските права по отношение на него, още повече, че А. се нуждае от родители, които да го подпомагат с нежност, любов и зачитане на потребностите му и да го напътстват. С тези мотиви съдът е отхвърлил предявения иск. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение по следните съображения: Първите два въпроса са обуславящи, но по отношение на тях не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал1., т.1 ГПК. Отговор на първия въпрос е даден в задължителната за съобразяване от съдилищата съдебна практика. В мотивите към т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК и към т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК, както и в практиката на ВКС по приложението на чл. 12, чл. 235, ал. 2 ГПК, чл. 236, ал. 2 и чл. 269, изр. 2 от ГПК е разяснено, че въззивният съд следва да обсъди и анализира в мотивите на решението си доказателствата за всички правнорелевантни факти и да посочи кои от тях намира за установени и кои намира за недоказани и защо; да обсъди всички процесуални искания на страните, основаващи се на тези факти, както и доводите, които имат значение за решаването на делото. По втория въпрос също е налице непротиворечива съдебна практика на ВКС, според която преценката как следва да се реши спор за родителски права е комплексна - съдът трябва да вземе предвид всички конкретни, установени по делото обстоятелства, които са от значение за интересите на детето-в тяхната съвкупност. Част от критериите са нормативно закрепени в разпоредбата на чл.59, ал.4 СК, но тяхното изброяване не е изчерпателно. Не е изчерпателно и изброяването в ППВС № 1/1974г., като съдът може да вземе предвид и други, непосочени изрично в него обстоятелства. Подлежат на съвкупна преценка от съда: родителските качества на всеки един от родителите; полаганите до момента грижи и отношението към детето; желанието на родителя и способността му да се грижи за детето; умението му да поддържа връзка с детето; връзката между родителя и детето, отношенията между тях и готовността на родителя да го подкрепя и подпомага в развитието му като личност; да се съобразява с неговите особености, интереси и нужди; социалното обкръжение на родителя и възможността да получава помощ при отглеждането на детето от трети лица; привързаността на детето към родителя; желанията и потребностите на детето, съобразени с неговия пол и възраст; отношенията между двамата родители и отношението им към детето след раздялата; умението да водят диалог в името на детето; да не го въвличат в конфликти, да зачитат и съхраняват авторитета на другия родител, да не настройват детето срещу другия родител; опасността или вредата, която евентуално е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; последиците, които ще настъпят за детето във връзка с режима на личните отношения. Няма приоритетно значение на едни обстоятелства спрямо други, а те се преценяват в съвкупност по всеки конкретен случай, с оглед неговите специфики. Съдът следва да положи максимални усилия, за да бъдат установени във възможно най-пълен обем обстоятелствата, които са от значение за интересите на детето, като съобрази и указанията, дадени в т. 1 и т. 3 от ТР № 1/2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В пълно съответствие с цитираната съдебна практика е процедирал въззивния съд при постановяване на обжалваното решение, като на първо място е обсъдил налице ли е промяна в обстоятелствата, при които с предходното решение вече е бил разрешен въпросът за родителските права, изследвал е настъпилата промяна в релевантния период; извършил е преценка дали промяната е от значение за критериите, при които следва да се обезпечи най-добрия интерес на детето. Съдът не е изключил, а напротив, взел е предвид обстоятелствата, посочени в ППВС № 1/1974г., които имат значение за преценка интереса на детето, като изводите по отношение на всяко от обстоятелствата са изведени след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и приетите за установени въз основа на тях факти. Взел е предвид становищата и исканията на родителите, както и установеното по делото тяхно поведение и ги е преценил в съвкупност с всички останали релевантни обстоятелства. Отчел е заявеното от детето желание да живее при баща си, но обосновавайки се, че това не съответства на висшия интерес на детето не е уважил това желание, като е съобразил, че поради възрастта си, А. не може сам да определя своето местоживеене – в [населено място] или в [населено място] и с кого от родителите си да живее, а тези решения следва да се вземат в негов интерес и принципно по общо съгласие на родителите му. Съдът е съобразил също, че интересът на детето не се ограничава единствено до възможностите на всеки от родителите за физическото му отглеждане, но и с притежавани от тях родителски качества за правилното му възпитание и получаване на образование, необходими за нормалното му умствено, нравствено и социално развитие. Касационно обжалване не може да се допусне и по въпроси 3 и 4, свързани с установяване наличието на синдром на родителско отчуждение. Въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС, включително и с оглед установения по делото синдром на родителско отчуждение, доколкото е изпълнил задълженията си да обсъди събраните по делото доказателства и установените обстоятелства, които имат значение за интересите на детето при определяне на мерките относно упражняването на родителските права, в това число експертните становища по приетите основна и допълнителна СПсихЕ, така и предписаните от отдел „Закрила на детето“ при ДСП - Кърджали мерки за закрила по чл.23 ЗЗДет, с оглед несъдействието на бащата в образуваното изпълнително производство. Въззивният съд е съобразил и съдебната практика според която за правилното отглеждане и възпитание на детето и в негов изключителен интерес е то да осъществява нормални контакти и с двамата си родители, между които то не би следвало да прави разлика, независимо при кого живее и кой осъществява грижите за него. По поставения въпрос 4 не е налице соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като нормите на чл.59, ал.9 вр. ал. 4, ал. 6 и ал.8 СК са ясни и непротиворечиви, а по приложението им съществува трайна практика, която няма необходимост от коригиране или изоставяне. Не следва да се допуска касационно обжалване и по въпросите 6 и 7. Първоинстанционният съд с определение № 34/09.01.2024г. е разпоредил, на основание чл.15, ал.1 ЗЗДет, изслушване на детето А. в присъствието на представител от ДСП отдел Закрила на детето и той е изслушан в откритото съдебно заседание на 07.11.2024г. в присъствието на социалния работник към ДСП-Кърджали и процесуалните представители на родителите. Оплакване за допуснато процесуално нарушение на процедурата по изслушването на детето не е било въведено с въззивната жалба на Д. М.. Въззивният съд не е констатирал нарушение на РС във връзка с процедурата по изслушването на детето, поради което и не е излагал мотиви относно приложението на разпоредбите на чл. 15, ал. 4 и ал.5 ЗЗДет. Предвид това поставените въпроси не са правни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Следва да се допълни, че изслушването на детето няма за цел установяване твърденията на родителите-насрещни страни по спора, а е с оглед най-пълна защита интереса на самото дете, което се изслушва от съда, за да може правораздавателният орган да получи непосредствени впечатления и сам да узнае за предпочитанията му, за неговите чувства и емоции, като придобие и информация за нивото на емоционалното и психическо развитие на детето. По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано. При този изход на делото, касаторът следва да бъде осъден да плати на ответницата по касация адвокатско възнаграждение в размер 1 200 лева, с оглед представеното доказателство за плащането им-договор за правна защита и съдействие от 13.01.2025г. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на IV ГО