Определение № 94 от 15.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 205/2016 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК, образувано по частната жалба на М. М. Д. вх.№16224/18.12.2015г. против Разпореждане №2458 от 25.11.2015г., постановено по в.т.д.№1065/2015г. по описа на Старозагорски окръжен съд, с което е върната касационната жалба вх.№10122/7.08.2015г. на М. Д. против въззивно решение №240/24.06.2015г., постановено по същото дело. В частната жалба на М. Д. се поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно и следва да бъде отменено. Сочи се, че според жалбоподателката делото не е търговско, тъй като нито една от страните по спора – физически лица, „не е извършвала по занятие сделка относно запис на заповед”. В тази връзка се прави извода, че делото е гражданско, поради което не е налице ограничението за касационно обжалване по чл.280 ал.2 т.1 ГПК в размер до 20 000 лв. за търговски дела. В срока по чл.276 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата Р. Д. К., в който се поддържа, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено с присъждане на разноски. В отговора на частната жалба се излагат съображения за търговския характер на делото с оглед разпоредбата на чл.286 ал.2 ТЗ във вр. с чл.1 ал.1 т.8 ТЗ, определяща записът на заповед като търговска сделка, независимо от качествата на лицата, който са я извършили. ВСК, ТК, ІІ-ро т.о., след като обсъди оплакванията в частната жалба и становището на ответницата, намира следното: С обжалваното Разпореждане Старозагорският окръжен съд е върнал касационната жалба на М. Д. против въззивно решение, постановено по същото дело на 24.06.2015г. От изложеното следва, че предмет на обжалване с настоящата частна жалба вх.№16224/18.12.2015г., е разпореждане, с което се прегражда развитието на делото, постановено от окръжен съд като въззивна инстанция. Съгласно чл.274 ал.2 ГПК /в редакцията в сила от 6.07.2015г./ определенията по чл.274 ал.1 ГПК подлежат на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд, когато са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция. В чл.279 ГПК е посочено, че разпоредбите на чл.274-278 ГПК се прилагат съответно и за частните жалби срещу разпорежданията на съда. При това положение компетентен да разгледа частната жалба на М. Д. е Пловдивски апелативен съд като без значение за компетентността е обстоятелството, че в обжалваното разпореждане е посочено, че същото подлежи на обжалване пред ВКС. С оглед изложеното на основание чл.274 ал.2 ГПК настоящото производство следва да бъде прекратено, а делото – изпратено по компетентност на Пловдивски апелативен съд за разглеждане на подадената частна жалба от М. Д.. Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на Второ отделение,