Определение № 281 от 29.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 242/2012 г.

Производство по чл. 274 ал. 3 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от Е. С. М. срещу определение № 701 от 27.02.2012 г. по гр. д. № 303/12 г. на Окръжен съд [населено място]. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението. Ответникът по жалбата Т. И. З. оспорва същата. ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Видно е от данните по делото, че с определение от 22.12.2011 г. по гр. д. № 2612/05 г. Районен съд [населено място] е прекратил производството по извършване на делбата между страните в частта относно обектите „метален павилион” построен в УПИ ІІІ-35, кв. 3-нов /2-стар/ по плана на [населено място] със застроена площ 103.3 кв. м. и „часовникарско ателие” находящо се в същия имот със застроена площ 15 кв. м., разположено северно от металния павилион. С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение като е приел, че след като обектите са били разрушени и не съществуват към настоящия момент на терена, не съществува обект на делба. Съгласно чл. 274 ал. 3 ГПК, когато са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК, на обжалване с частна жалба пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото или определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Според чл. 280 ал. 1 ГПК, на касационно обжалване ще подлежат въззивните определения в които съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос който е решен в противоречие с практиката на ВКС, е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. За да се допусне разглеждане на частна касационна жалба в нея трябва да е посочен процесуален въпрос който да има отношение към правилността на определението - служебните задължения на съда при разглеждане на спора, правото на защита на страните и правото им на участие при извършване на процесуалните действия и дали разрешението на процесуалния въпрос се отразява на правилността на определението във вреда на обжалващите и да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. След оставяне на жалбата без движение, в молба - изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се излагат доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК е записан следния въпрос „възможно ли е производството по делба на процесния имот да не бъде прекратено при настъпилите обективни причини за погиването на имота.” Въпросът не е основание за допускане на частната касационна жалба за разглеждане на посоченото основание, тъй като с определението си по чл. 288 ГПК касационният съд не дава отговори на фактически въпроси. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество, досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от подробно описаната в изложението фактическа обстановка. Освен това, в практиката на ВКС се приема, че не е възможно да се извърши делба на обект който не съществува. Когато в течение на производството настъпят промени в предмета на делба, те трябва да бъдат взети предвид от съда при разглеждане на спора. С оглед на изложеното, касационната жалба не следва да се допусне до касационно обжалване. Водим от горното, съдът