Определение № 60445 от 03.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1302/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Н. С. и Г. Н. М. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 261962 от 21.12.2020 г. по гр.д.№ 13625/ 2019 г., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд от 12.06.2019 г. по гр.д.№ 35602/ 2017 г. и по този начин са отхвърлени предявените от касаторите против „Централен депозитар“ АД, [населено място], искове, квалифицирани по чл.49 вр. чл.45 ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата 10 400 лв, представляваща обезщетение за търпени от ищците имуществени вреди и е разпределена отговорността за разноските по делото. Жалбоподателите претендират въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол по правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС следва да бъдат прецизирани в следния смисъл: съставлява ли противоправно поведение, ангажиращо отговорността на „Централен депозитар“ АД за обезщетяване на търпени вреди от регистрация на наследяване на компенсаторни инструменти и сделка с тях от мним наследник, неизвършването на проверка от служителите му спазени ли са законовите изисквания за извършване на тази операция; какъв е обхвата на дължимия контрол, който „Централен депозитар“ АД осъществява при регистрация на наследяване на компенсаторни инструменти и сделка с тях; и какво е съотношението между разпоредбите на чл.49 ЗЗД и чл.44 от Наредба № 8/ 12.11.2003 г. /отм./. Считат, че тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото като поддържат, че по друго дело при сходни обстоятелства съдът намерил отговорността на Централния депозитар за ангажирана. Ответната страна „Централен депозитар“ АД оспорва жалбата с доводи, че по поставените въпроси няма произнасяне в обжалваното решение, както и че въпросите нямат претендираното значение по т.3, ал.1, чл.280 ГПК. Излага и съображения за правилност на обжалвания акт. Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. За да отхвърли предявения иск, въззивният съд приел за безспорно между страните, че на наследодателя на ищците Н. П. била издадена депозитарна разписка №[ЕИК]/ 06.12.2006 г. за сумата от 10 400 лв – компенсаторни бонове. Ищците били наследници на Н. П. при равни квоти. През 2012 г. те подали нареждане за прехвърляне на боновете при наследяване до Инвестиционен посредник „Статус инвест" АД. Във връзка с тази процедура с писмо от 19.10.2012 г.ответникът уведомил ищците, че компенсаторните инструменти вече са били прехвърлени по сметка на лицето М. Г., в резултат на извършена предходна процедура по унаследяване чрез друг лицензиран инвестиционен посредник – „Евродилинг“ АД. Към 20.12.2011 г. лицензът на този посредник бил отнет, а дейността му - преустановена. Преди това да стане, на 16.06.2010 г., посредникът наредил инструкция за стартиране на процедура по унаследяване и издаване на справка за притежание на финансови инструменти; изпратено било съобщение за прехвърляне на компенсаторните инструменти с номинал 10 400; изпратено било съобщение от страна на наследника за прехвърляне на компенсаторни инструменти с номинал 10 400. Съобщенията, с които на ответника са подадени инструкциите за регистрация на наследяване, както и за приключване на последвалите сделки, са подписани с електронен подпис на инвестиционния посредник „Евродилинг" АД. М. Г. не знаел нищо за случая и не му било известно по негова сметка да са прехвърляни компенсаторни бонове, за които той да се е легитимирал като наследник. При тези фактически установявания от правна страна съдът извел, че отговорността на ответника не може да бъде ангажирана поради липса на противоправно поведение на негови служители. Всички съобщения, с които на ответника били подадени инструкции за регистрация на наследяване, както и за приключване на последвалите сделки, били подписани с електронен подпис на „Евродилинг" АД към момент, в който това дружество било лицензиран инвестиционен посредник. Централният депозитар нямал директни взаимоотношения с притежателите на финансови инструменти, а само им предоставял услуги чрез своите членове. С членовете си той осъществявал връзка посредством електронен обмен на данни, без да има задължения да проверява достоверността на подаваната му информация. В случая били извършени изискуемите съгласно нормативна уредба действия с необходимата професионална грижа. Служителите на ответника спазили всички изисквания на действащите законови и подзаконови разпоредби, регламентиращи дейността му във връзка с регистрацията на прехвърляне на компенсаторни инструменти. Те нямали задължението да проверяват документите, въз основа на които се легитимират притежателите на финансови инструменти. Това задължение тежало върху инвестиционния посредник. Съгласно чл.44 ал.4 от Наредба № 8/ 12.11.2003 г. /отм./ „Централен депозитар“ АД не носел отговорност за верността на данните, получени от членовете му, затова извършените регистрации на наследяване на компенсаторни инструменти и сделка с тях не съставлявали противоправно поведение. С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставените от касаторите правни въпроси обуславят обжалваното решение, но те нямат претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, такова значение биха имали въпроси, по които няма установена практика или установената се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на неясни, непълни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се осъвремени или промени съществуващата. Тези предпоставки не са налице, тъй като законът е пълен и ясен и не съществува противоречива практика по прилагането му. Съдебният акт, на който се позовават касаторите за да обосноват твърденията си за наличие на противоречива практика, не е влязъл в сила и по смисъла на горецитираното Тълкувателно решение не съставлява практика на съдилищата. Наред с това той е постановен при противоположни фактически установявания: в него е прието наличие на противоправно поведение на служители на ответника, а в обжалваното в настоящето производство въззивно решение такава констатация липсва. При постановяването му съдът е съобразил установената практика, според която противоправно поведение, състоящо се в бездействие, може да има само при наличие на задължение за извършване на определено действие. Нормативно задължение да извършват проверка на верността на информацията, предоставена от член, участник в системата за сетълмент или емитент на финансови инструменти, служителите на „Централен депозитар“ АД нямат. Обратно, разпоредбите на чл.32 и чл.44 ал.2 от Наредба № 8 от 12.11.2003 г. за Централния депозитар /отм./ изрично освобождават депозитаря от задължението да проверява достоверността на подаваната от неговите членове информация. Не съществува противоречие между тези разпоредби и ЗЗД. В чл.49 ЗЗД е уредена отговорността на възложителя за противоправни действия и бездействия на лица, които е натоварил с определена работа, а не предпоставките, при които дадено действие или бездействие се явява противоправно. Същото е прието в обжалваното въззивно решение, поради което не са налице основания за допускането му до касационен контрол. По изложените съображения Върховният касационен съд