Определение № 219 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 238/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Oбразувано по касационната жалба вх.Nо 17447/19.12.2011 година на Е. Е. [населено място], представлявано от Управителя В.Д., чрез процесуалния представител адв.Г. М.-САК срещу въззивно Решение Nо 260 от 11.11.2011 година по гр.възз.д. Nо 348/2011 година на ОС- Стара Загора по допускане на делбата, в частта за квотите. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение Nо 423 от 15.04.2011 година по гр.д. Nо 5915/2010 година на РС- Стара Загора по допускане съдебна делба между търговското дружество и Е. Д. Ш. на самостоятелен обект в сграда- апартамент Nо 21, разположен на 7 етаж със застроена площ от 92.67 кв.м. с идентификатор * с предназначение жилище и избено помещение Nо 13 със застроена площ от 8 кв.м. и прилежащо таванско помещение Nо 17 със застроена площ от 9.87 кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж при равни права на страните- по ½ идеална част. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати нарушения на съществени процесуални правила и нарушение на материалния закон, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т. 2 ГПК с довода, че по въпросите – за противопоставимостта на правата, придобити по завещание, спрямо правата върху същия имот, придобити от трето лице чрез сделка, вписана преди вписване на завещанието и приложимостта на чл. 113 ЗС във вр. с чл. 112 б.”и” ЗС, въззивният съд се е произнесъл в обратен смисъл на това, което е прието с Определение Nо 437 от 20.05.2010 година на ВКС-I отд. за недопускане на касационното обжалване, Р от 22.12.2006 г. по т.д. Nо 452/2006 г. на ВКС-ТК-I отд., Р 1692 от 14.12.2000 г. по гр.д. Nо 661/2000 год. на ВКС-IV отд., и за разноските по делото, направени пред въззивната инстанция в делбения процес и приложението на § 2 от ДР на Наредба Nо 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл. 78 ал.5 ГПК, произнесен в противоречие с практиката на ВКС- Определение 74 от 07.02.2011 год. по ч. гр.д. Nо 46/2011 год. на ВКС-IV отд. и Определение Nо 269 от 04.05.2011 год. по ч.гр.д. Nо 155/2011 год. на ВКС-IV отд. В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация Е. Д. Ш., с който се оспорва както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на касационната жалба. Поддържа се, че въпросът за конкуренцията- неотносим доколкото страните не черпят правата от един и същ праводател. В срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация Е. Д. Ш., с който се оспорва наличието на основание за допустимост на касационното обжалване поради неясно и точно формулиран въпрос, както и въведените основания за неправилност на постановеното въззивно решение. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК, намира: След преценка на доказателствата по делото и характера на заявения иск – за делба на апартамент на стойност 55 355 лв. и с оглед на спазения срока по чл. 283 ГПК, настоящият състав на ВКС приема, че касационната жалба е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение по допускане на делбата на процесният апартамент, съдът е приел, че придобитите права по завещание от страна на Е. Ш., като универсален правоприемник на майка си са противопоставими на придобитите от Е. Е. вещни права по отношение на процесния апартамент по силата на възлагателно постановление, въпреки, че вписването на завещанието е извършено след вписване на възлагателното постановление След преценка на изведените от защитата на касатора въпроси по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, настоящият състав намира, че е налице основание за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 281 ал.1 т.3 ГПК, тъй като посочената съдебна практика налага извод за липса на трайна практика по точното прилагане на закона в хипотезите на конкуренция на вписването по чл. 113 ЗС във вр. с чл. 112 б.”и” ЗС и предходно вписване на придобити вещни права. С оглед на допустимостта на касационното обжалване на решението, настоящият състав намира, че по поставения въпрос, касаещ размера на разноските, не може да бъде, не може да се допусне касационно обжалване, но по него ще се дължи произнасяне в рамките на решеноето по същество. Съгласно изискванията закона, касаторът Е. Е. гр.с. З. представлявано от Управителя В. Д. Д. и адв.Г. М. САК дължи при допуснато касационно обжалване и внасянето на пропорционална ДТ, съобразно чл. 18 ал.2.2 на Тарифата за държавните такси.../ПМС Nо 38/ 2008 г./ във вр. с чл. 71 ГПК. С оглед на закона и данъчната оценка на процесния апартамент тази допълнителна ДТ в размер на сумата 553 лв./ петстотин петдесет и три /, вносима по сметка на ВКС. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия