Определение № 481 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3607/2013 г.

Производството е по чл.274 ал.2 предл.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. п. „Д. г. с.-Г.” срещу определение № 7 от 14.1.2013 г на тричленен състав на ВКС, Четвърто Гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.4 от ГПК на решение от 4.10.11 г по въззивно гр.дело № 948/11 г на Окръжен съд-Благоевград и потвърденото с него решение № 2360 от 17.6.11 г по гр.дело 0 252/11 на Районен съд-Гоце Делчев. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, но по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение тричленният състав на ВКС е оставил без разглеждане подадената от Т. п. „Д. г. с.-Г.” молба за отмяна на влезлите в сила решения, тъй като не са налице предпоставките по чл.303 ал.1 т.4 от ГПК.Приел е ,че в случая е поискана отмяна по този ред на решения, които са постановени в рамките на едно и също производство, което не може да обоснове приложението на чл.303 ал.1 т.4 от ГПК, изискващ пълно субективно и обективно тъждество на решенията между същите страни, но по различни дела. Определението е законосъобразно. Правото на заинтересованата страна да иска отмяна на влязло в сила решение по чл.303 ал.1 т.4 от ГПК е налице когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила съдебно решение, което му противоречи. Разглежданият случай не е такъв.Молителят счита, че е налице противоречие в диспозитивите на постановените решения на съдилищата, която въззивния съд не е отчел.Следователно в диспозитива на изпълнителния лист е посочен несъществуващ правен субект, поради което изпълнение срещу ответника не следва да се извърши. Твърденията на молителя са неоснователни. С първоинстанционното решение Районен съд Гоце Делчев е уважил предявените от А. Ю. Б. срещу Д. г. с. „Г.”, [населено място] обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1 за отмяна на уволнението му като незаконно и възстановяването му на работа на основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ.На основание чл.344 ал.1 т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 от КТ първоинстанционният съд е осъдил обаче не Д. г. с. „Г.” ,а Д. л. „Г.”, [населено място] да заплати на ищеца сумата 2720, 40 лв обезщетение за оставане без работа и трудово възнаграждение на основание чл.128 ал.1 от КТ в размер на 1720, 43 лв.С решение № 463/18.10.2011 г по гр.дело № 948/11 г Окръжен съд Благоевград е потвърдил изцяло първоинстанционното решение.С определение № 893 от 21.6.2012 г по гр.дело № 287/12 г Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение.На ищеца е издаден изпълнителен лист, в който Д. л. „Г.” [населено място] е осъдено да заплати при съдените суми по чл.225 а.1 от КТ и чл.128 ал.1 от КТ.Следователно касае се за допусната явна фактическа грешка в осъдителния диспозитив на първоинстанционното решение, както и в издадения въз основа на него изпълнителен лист.Поправката може да се извърши без ограничение във времето на основание чл.247 от ГПК.Неоснователни са твърденията на молителя, че е недопустимо съдия- изпълнителят да изпълни погрешния диспозитив, тъй като решението/респ. изпълнителния лист се счита за поправен от момента на постановяването/издаването му. С оглед гореизложеното следва да се приеме, че не са налице две противоречиви решения между същите страни, а два акта постановени в едно и също производство, в което е допусната очевидна фактическа грешка по отношение на осъдителиня диспозитив, която следва да бъде отстранена по посочения по-горе начин. С оглед гореизложеното не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и то следва да бъде потвърдено. Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд състав на Четвърто ГО