Определение № 2080 от 28.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 65/2025 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Я. С. М. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Д. против въззивно решение № 524 от 11.10.2024г. по в.гр.д. № 495 по описа за 2024г. на Окръжен съд Велико Търново, с което е отменено решение от 26.03.2024г. по гр.д.№ 1872/2023г.на РС Велико Търново в частта относно определения режим на лични отношения на бащата с детето С. и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлено искането му, предявено по реда на чл.59, ал.9 СК, за изменение на определения режим на лични отношения с одобрено споразумение по гр.д.№ 91/2021г.на РС Велико Търново и са присъдени разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на подадените касационни жалби, като взе пред вид направените искания и материалите по делото съобрази следното: Страните по делото са живели във фактическо съжителство за периода 2019г.-2020г. и имат син С., [дата на раждане], родителските права по отношение на който се упражняват от майката. С одобрено от съда споразумение на 5.04.2021г. по гр.д.№ 91/2021г.на РС Велико Търново на бащата е определен режим на лични отношения: всяка първа и трета събота от месеца от 12ч.до 14ч. по местоживеене на детето и в присъствие на майката, както и една събота от месеца /по съгласие на родителите относно това дали да е втората или четвъртата събота/ от 12ч. до 13ч. Към датата на определяне на посочения режим - детето е било на шест месеца. На 27.06.2023г. бащата Я. С. М. е предявил искане за изменение на определения режим на лични отношения с довода, че детето вече е на три години и определеният режим от пет часа на месец е недостатъчен за осъществяване на пълноценен контакт между баща и син. Въззивният съд е преценил така направеното искане за неоснователно с мотив за липса на установена от ищеца промяна на обстоятелствата. В кратките си мотиви е посочил, че приоритет в доводите на ищеца имат неговите родителски желания и желанията на близките му, а не интересът на детето. Счел е, че неговата ниска възраст изключва „каквато и да е форма на изменение, още по-малко отделянето на детето от майката“. При тези факти, касаторът се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните поставени въпроса: 1. Обстоятелства, свързани с майката и нейната ефективност и рационалност, надлежни обстоятелства ли са по смисъла на чл.59, ал.9 СК? Твърди противоречие на въззивния акт с приетото в решения по гр.д.№ 3138/2018г.на ІV г.о., гр.д№ 2181/2013г.на ІV г.о., съгласно които промяната на обстоятелствата може да е свързана и с мярката и с нейната ефективност, 2. Интересът на детето, изисква ли то да общува пълноценно и с двамата си родители и следва ли съдът при постановяване на своя акт да се съобрази с този интерес?, 3. Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на всички доказателства по делото и на доводите на страните и да постанови решението си съобразно приетите за установени факти и закона? Според касатора въззивният съд не е обсъдил: фактът, че от определяне на първоначалния режим са изминали три години и че понастоящем детето е на 3.5 години, не е изследвана ефективността на определения режим, не са обсъждани показанията на разпитаните по делото свидетели, посочващи че присъствието на майката в общо определените за месеца 5 часа контакт - препятства пълноценната връзка на детето с неговия баща, до степен, че то не го разпознава като близък човек /не прави разлика дали е баща му или съсед/, не е съобразен социалния доклад относно родителския капацитет на бащата, както и не е коментирано поведението на майката, която се стреми да ограничава контактите между баща и син. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Назик И. Н., чрез процесуалния представител адвокат М., с които се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита постановения акт за правилен. Твърди, че бащата от началото на 2022г. е посетил сина си само един път и то за няколко минути, т.е. налице е родителско бездействие. Счита, че детето не познава баща си и неговата среда и евентуална промяна на режима няма да е в негов интерес. Съобразявайки така изложеното, настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне по поставените въпроси с № 2 и 3, касаещи задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на всички доказателства по делото, съобразно доводите на страните, като постанови решението си с оглед приетите за установени факти, закона и съобразно най-добрия интерес на детето, така че да му бъде осигурен пълноценен контакт и възможност за общуване и с двамата родители. Въпросите са свързани с решаващите мотиви на съда, от значение са за изхода на спора и е възможно да са разрешени от въззивния съд в противоречие с установената практика, съгласно която при постановяване на съдебния си акт съдът следва да вземе пред вид всички посочени от страните факти и възражения, от значение за спорното право, както и да обсъди събраните по делото доакзателства във връзка с тях. Мотивиран от изложеното, като счита, че е налице основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, състав на Трето гражданско отделение