Определение № 526 от 12.08.2013 г. на ВКС по т. д. № 2651/2013 г.
ВКСII търговско отделение12.08.2013 г.докладчик Ваня Алексиева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустима, частната касационна жалба на „ Х.- А.-А.-А.” О., със седалище [населено място] с вх. на БОС № 5822/08.04.2013 год. срещу определение № 589 от 06.03.2013 год. по ч. гр.д. № 468/2013 г. на Бургаски окръжен съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщаването му на частния жалбоподател, на когото да се връчи препис от същото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от „ Х.- А.-А.-А.” О., [населено място] срещу определение № II - 589 от 06.03. 2013 г. по ч. гр.д. № 468/2013 г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставена без уважение частната жалбата на настоящия частен касатор, срещу първоинстанционното определение на Бургаския районен съд 15. 12. 2012 г. по ч. гр. д. № 5143/2011 г. на Бургаски районен съд, с което е обезсилена заповед за незабавно изпълнение № 3414/06.06.2011 г. на БРС. По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Ответникът М. Ю. Тихи от [населено място] не взема становище по частната касационна жалба. Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Съгласно чл.274, ал.4 ГПК, в редакцията на нормата, обнародвана в ДВ бр.100/2010 год. и в сила от 21.12.2010 год. на инстанционен контрол пред ВКС не подлежат определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. По силата на чл.280, ал.2 ГПК /ДВ бр.100/2010 год./ от обхвата на осъществявания от ВКС касационен контрол са изключени въззивните решения по търговски дела, с цена на иска до 10 000 лв.. Следователно обстоятелството, че в случая производството по делото е образувано по искане за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане, основано на чл.417, т.9 ГПК и произтичащо от 2 записа на заповед за суми, чиито общ размер е 3 313.47 евро, т.е. под 10 000 лв., обосновава правен извод, че въззивният съдебен акт не подлежи на касационно обжалване. Същевременно съобразено обстоятелството, че записът на заповед е търговска сделка от рода на абсолютните и е без значение е дали страните по нея са физически или юридически лица /чл. 286, ал. 2 във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 8 ТЗ/, то търговският характер на сделка определя и делото като търговско. Липсата на създаден от надлежно възникнало в полза на частния жалбоподател процесуално потестативно правомощия на частна жалба, изключва и допустимостта на настоящето производство Мотивиран от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на Върховният касационен съд, на осн. чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.4 ГПК