Определение № 3510 от 03.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2519/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. П. В. и П. И. В. срещу решение № 131 от 16.04.2024г., постановено по възз. гр.д. № 563/2023г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което е потвърдено решение № 492/10.05.2023 г., постановено по гр.д. № 1466/2022г. на Пазарджишкия районен съд, с което са отхвърлени исковете на И. П. В. и П. И. В. с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на ответника Д. М. Д. да премахне металната врата, ведно с бетонни колони, поставена напречно на улица тупик пред имот УПИ *-* по плана на [населено място], като продължение на границата на УПИ *.-* с УПИ * и достигаща до УПИ *-*, да преустанови ползването на мястото с площ около 160 кв.м., намиращо се зад вратата до края на улицата и да не възпрепятства достъпа им до техните имоти, посредством улицата тупик до осова точка № *, а в случай, че ответникът Д. М. Д. откаже да премахне металната врата, ведно с бетонни колони, поставена напречно на улица тупик пред имот УПИ *-* по плана на [населено място] като продължение на границата на УПИ *.-* с УПИ * и достигаща до УПИ *-*, то да заплати равностойността на това премахване, което да бъде извършено първоначално за сметка на ищците по делото.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т..1 и т. 3 и ал.2, предл. трето от ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК са формулирани следните правни въпроси:

1. Какъв е правният ефект от обезсилването на регулационен план и дали обезсилването на план допуска прилагането на последващ план за предвидена улица-тупик? Какво е значението на обезсилване на предходен регулационен план в производството по иск, предявен по чл.109 ЗС?

2. При обезсилен предходен план и предвиждането за първи път на улица-тупик в последваща регулация в плана, то при действието на 78, ал.1 ППЗПИНМ/отм./, при отчуждаване на места на частни лица за улици и булеварди всеки собственик отстъпва ли безвъзмездно мястото до 6 м. пред лицето на отредения му парцел? Поддържа се противоречие с решение № 238 от 17.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1081/2011 г., I г. о.

3. Когато предходният регулационен план е обезсилен или в него не е предвидено прокарване на улица-тупик, а с последващия регулационен план е предвидено за първи път прокарване на улица- тупик, то следва ли да се приеме, че отреденото място за улицата-тупик е за сметка на собственика на отредения за имота му парцел по регулационния план по времето на действието на пар. 78, ал. 1 ППЗПИНМ (отм.)? Сочи се противоречие с решение № 238 от 17.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1081/2011 г., I г. о. и с решение с № 13 от 21.01.2013 г. на ОС - Хасково по в. гр. д. № 881/2012 г.:

В срока за отговор ответникът Д. М. Д., чрез адв. П. И., оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, както и основателността на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирани лица /ищци по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд, постановено по иск с правно основание чл. 109 ЗС, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищецът И. В. е собственик на парцел Х*-* в квартал * по плана на [населено място], че ищецът П. В. е собственик на УПИ *-*, а ответникът Д. Д. е собственик на 1/3 ид. ч. от УПИ *.-* / парцел *-* по предходния план/.

Въз основа заключенията на приетите по делото съдебно- технически експертизи е прието за установено, че първият регулационен план на [населено място] за улична и дворищна регулация е утвърден със заповеди №№ 1344 и 1345 от 01.06.1935г. на Министъра на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Съгласно този план парцел *- *, кв.* (сега - УПИ *.-*) е отреден за дворище пл.№ *, а парцели *.-* и *-* са отредени съответно за дворища * и *. Планът предвижда части от дворище * да се придадат към други парцели и за улица-тупик с о.т. *-*. Парцел *-* има лице с дължина 6 м. на улицата по северозападната фасада на квартала с осеви точки *-*. Лицето на парцел *.-* е предвидено да е на улица-тупик с о.т. *-* и да е с дължина 8.5 м., а за съседният парцел *-* е предвидено лице с дължина 18 м. на улица-тупик с о.т. *-*. Към парцел *.-* е предвидена придаваема част от дворище *. Не се откриват и не се предоставят данни за отчуждаване на придаваемите части.

Следващият регулационен план е утвърден със заповед № 6004/04.11.1966г., а със заповед № 66/11.12.2008 г. е одобрено изменение на плана в обхвата на част от кв.*.

С плана от 1966 г. парцелът на ответника *-* в кв.* става парцел *.-* в кв.*. Част от него попада в предвидената улица-тупик с о.т. *-*, чрез която се предвижда и достъпът до парцел *.-*. Парцел *.-* в кв.* е идентичен с УПИ *-* и УПИ *.-* в кв.*. За УПИ *-* се предвижда достъп от две страни- чрез улица-тупик с о.т. *-* и чрез улица-тупик в североизточната част на кв.*. Лицето на УПИ *.- * към улица-тупик с о.т. *-* е 4 м.

Парцел *-* в кв.* е идентичен с УПИ *-*,* и УПИ *-* в кв.* по действащия план, съгласно който достъп до УПИ *-*, след изменението на плана от 2008 г., се предвижда единствено чрез улица- тупик с о.т. *-*. Достъп до УПИ *-*, * се предвижда чрез улица-тупик с о.т.*-* и чрез улица-тупик в североизточната част на кв.*. Не се откриват и не се представят данни за проведено отчуждително производство за частта от имот пл.№ *, отредена за улица- тупик с о.т. *-*, която улица не е реализирана. На място има положена частична бетонова настилка пред сградата в УПИ *-*, а в останалата част е неасфалтирана. Независимо, че отчуждително производство за част от парцел *-* (УПИ *.-* по действащия план) не е образувано и отчуждаване не е извършено, на място в тази част има прекаран водопровод и поставени стълбове от електроразпределителната мрежа за ниско напрежение. Собствените на ищците УПИ *-* и УПИ *.-* към момента не са електрозахранени и водоснабдени.

Съдът е посочил, че се установява, че мястото, предвидено за улицата-тупик с о.т. *-*, е преградено с двукрила метална врата, монтирана между две стоманобетонови колони, като зад вратата остава площ от около 190 кв.м. Въз основа на свидетелските показания е прието за установено, че вратата се намира на мястото, на което е била през 1965-1967 г. След това е била премествана от бащата на ответника в началото на улицата. През 1979 г.-1980 г., по искане на съседите, вратата е върната на старото си място.

При така приетата за установена фактическа обстановка въззивният съд е направил извод за неоснователност на предявения негаторен иск. Изложени са мотиви, че първият регулационен план, включващ улична и дворищна регулация, е утвърден през 1935г. и същият не предвижда част от имот пл.№ * да бъде отчуждавана за изграждането на улица. Процесната улица-тупик с о.т. *-* е предвидена за пръв път с регулационния план от 1966г.

Съдът е посочил, че според §77, ал.1 от ППЗПИНМ отчужденията на места на частни лица и обществени организации за улици, булеварди и площади по първоначални регулации, както и по последващи регулации, ако предходните регулации не са били приложени, са за сметка на собствениците на прилежащите парцели и на общината. В случая не е налице нито първоначална, нито последваща регулация в хипотезата, в която предходната не е приложена, с които да е предвидено отчуждаване на част от имот пл.276 за улица, булевард или площад, за да е приложим §77, ал.1 от ППЗПИНМ. Тъй като процесната улица-тупик с о.т. *-* е предвидена за пръв път в следващия регулационен план от 1966 г., без да е налице предходен, неприложен регулационен план, предвиждащ тази улица-тупик, приложим е §77, ал.2 от ППЗПИНМ, съгласно който отчужденията на урегулирани имоти на частни лица и обществени организации за нови улици, булеварди и площади или за преустройство и разширяване на съществуващи улици, булеварди и площади, при вече приложена предходна улична регулация, са изцяло за сметка на общината. Според чл. 39, ал. 1 от ЗПИНМ (отм.) /в редакцията, действала към утвърждаване на плана от 1966г./ недвижими имоти на частни лица и обществени организации, отредени за мероприятия по уличнорегулационния план, се считат за отчуждени от деня на обезщетяване на собственика. Съдът е посочил, че данни за извършено плащане липсват, поради което следва, че спорната част от УПИ *.- * не е отчуждена и продължава да бъде собственост на собствениците на УПИ *.—*. С оглед на последния извод, е прието, че поставянето от ответника на метална врата, преграждаща достъпа до имотите, собственост на ищците, не е неоснователно действие, защото предвидената улица-тупик с о.т. *-* не е прокарана, а липсват данни в полза на ищците да е учредено валидно право на преминаване или друг достъп до собствените им имоти през имота на ответника, който да е възпрепятстван чрез поставянето на двойната метална врата от ответника. За ирелевентно за спора е счетено обстоятелството дали в преградената от ответника част от улицата- тупик има прокарани подземни комуникации, обслужващи и други имоти освен неговия имот. Въззивният съд е посочил, че поставяйки и заключвайки металната врата, ответникът упражнява правомощието да владее имота си, охранявайки го и ограничавайки достъпа на трети лица, които са длъжни да зачитат притежаваното от него абсолютно вещно право. Действието по заключване на собствен самостоятелен недвижим имот и отказът да се даде свободен и неограничен достъп до този обект на друг собственик, непритежаващ права върху него, не може да бъде прието за неоснователно. Според въззивния съд на практика ищците желаят ответникът да им даде свободен достъп до собствения си имот да преминават през него с тежка техника, за да строят (както са заявили още в исковата молба), да разкопаят имота на ищеца, за да водоснабдят и/или електрифицират собствените си имоти, без да са налице законовите изисквания за това. Счетено е, че ищците желаят да извършат тежки въздействия върху чужд имот, по-големи от обикновените и това да стане със санкцията на съда, което е преценено като недопустима намеса в чуждо право. В заключение съдът е посочил, че имотите на ищците не могат да останат без лице към улица и без достъп до тях откъм такова лице, но редът не е чрез иск с правно основание чл.109 от ЗС, насочен срещу собственик на имот, поставил врата за охрана на своята собственост, който не желае доброволно да даде достъп на трети лица в собствения си имот.

При тези мотиви на въззивния съд не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Трите поставени въпроса не могат да обосноват допускане до касационно обжалване, защото не са във връзка с решаващите изводи на въззивния съд.

Съдът не е приел, че е недопустимо с последващ план за улична регулация да се предвиди прокарване на нова улица- тупик, каквато не е била предвидена по отменения план, а мотивите на съда, за да отхвърли иска са, че улицата – тупик е предвидена за първи път по плана от 1966г., като според действащия към този момент чл. 39, ал. 1 от ЗПИНМ (отм.) недвижими имоти на частни лица и обществени организации, отредени за мероприятия по уличнорегулационния план, се считат за отчуждени от деня на обезщетяване на собственика. Прието е, че в случая данни за извършено плащане липсват и спорната част от УПИ *.- * не е отчуждена и е собственост на собствениците на УПИ *.—*, като на място улицата не е реализирана и отказът на ответника да даде свободен и неограничен достъп през процесната част от имота му, предвидена за улица- тупик, не е неоснователно действие. В практиката на ВКС се приема, че уличнорегулационните планове, влезли в сила след 9.07.1956 г., нямат непосредствено отчуждително действие за имотите на частни лица и обществени организации, отредени за мероприятия по уличнорегулационния план и имотите се считат отчуждени от деня на обезщетяване на собствениците, предвид на което и изводите на въззивния съд относно собствеността върху процесната част от имота на ответника, не противоречат на практиката на ВКС.

Вторият и третият въпрос, касаещи приложението на пар. 78, ал.1 от ППЗПИНМ /отм./, така, както са поставени, касаят хипотеза, при която отчуждително производство е било проведено и съответно дължимото обезщетение за отчуждената част е платено, каквото не е настоящият случай. Освен това следва да се отбележи, че пар. 78 от ППЗПИНМ/отм./ не изключва провеждането на отчуждително производство и заплащането на обезщетение, а урежда разпределението на задълженията между собствениците на прилежащите парцели за обезщетяване собственика на отчуждения имот /решение № 1115 от 9.V..1968 г. по гр. д. № 871/68 г., I. г. о./. Същият извод се налага и въз основа на приетото в Тълкувателно решение № 49 от 1.IV.1965 г. по гр. д. № 26/65 г., ОСГК. Настоящият спор обаче не касае обезщетяването на собственика на имота, предвиден за задънена улица, обслужваща имотите на ответниците, а дали отказът му да осигури достъп през имота си е неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС. Правен въпрос относно приетото от съда досежно основателността на отказа на ответика, не е поставен.

По поставените въпроси не се констатира и поддържаното от касаторите противоречие с решение № 238 от 17.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1081/2011 г., I г. о, с което съдът се е произнесъл по иск по чл. 109 ЗС за премахване на лятна кухня, разположена върху улица тупик, за която улица е посочено, че е била прокарана, макар и не в точните граници, предвидени в плана от 1957 г. Прието е също, че е налице фактическо прилагане на плана, макар и без обезщетяване на собствениците на съседните имоти, които доброволно са освободили част от тях, за да могат ответниците да достигат до своя имот. Т.е. посоченото решение е постановено при фактическа обстановка, различна от приетата по настоящето дело.

Не е налице и поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2, предл. трето ГПК. Въззивното решение не е очевидно неправилно. То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови решението си, съдът е приложил относимите към спора норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Несъгласието на касаторите с изводите на въззивния съд по съществото си съставлява оплакване за неправилност на решението, която не подлежи на проверка в производството по чл. 288 ГПК.

Не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му.

С оглед изхода на спора в полза на ответника по касация следва да се присъдят направените в касационното производство разноски в размер на 1 500 рева.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение