Определение № 149 от 02.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2630/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Р. А. - Л., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат Н. Т., срещу решение №260050 от 30.03.2021 г. по в. гр. дело №537/2020 г. на Варненския апелативен съд. С него е отменено решение № 939/29.05.2018г. по гр.д. № 2432/2016 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. С. П. против К. Р. А. - Л., при участие на третите лица-помагачи на страната на ответника И. Д. Д. и К. О. Г. иск с правно основание чл. 108 ЗС и вместо него е постановено ново, с което е прието за установено по отношение на К. Р. А.- Л., че И. С. П. е собственик на недвижим имот - магазин № 4, находящ се в [населено място], [улица], представляващ самостоятелен обект с идентификатор ....................... по КК на [населено място], с площ от 27.06 кв.м. и граници: на същия етаж - имоти ........................ и ............................, под обекта - няма, над обекта - имоти ......................, ведно с 1.0994% от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, придобит на основание договор за покупко-продажба по нот.акт № ..... том .... д.№ .................г. на нотариус с рег. № ............, като К. Р. А. - Л. е осъдена да му предаде владението върху така описания недвижим имот, на основание чл.108 ЗС. Решението е постановено при участието на И. Д. Д. и К. О. Г. като трети лица-помагачи на страната на ответника К. А.-Л..

Ответникът по касационна жалба И. С. П., действащ със съгласието на попечителя си С. И. П., чрез адвокат Г. М., оспорва касационната жалба и иска присъждане на направените разноски.

Според въззивния съд исковото производство е образувано по предявени от И. С. П., действащ със съгласието на попечителя си С. И. П., против Е. К. К. искове за прогласяване нищожността на пълномощно с рег. № 4537 и рег. № 4538 на нотариус В. П., рег.№ ............... като симулативно, на основание чл.26 ал.2, предл.5 ЗЗД, вр. чл.44 ЗЗД /преквалифициран с това основание от касационната инстанция/, евентуално поради накърняване на добрите нрави, на основание чл.26 ал.1, предл.3, вр. чл.44 ЗЗД, евентуално за унищожаване на същото поради измама, на основание чл.29, вр. чл.44 ЗЗД, както и предявен против К. Р. А.-Л. иск за предаване владението върху процесния недвижими имот. С договор по нот.акт № 160/2008г. на нотариус с рег. № .......... И. С. П. е закупил имота. С пълномощно рег.№ 4537 и рег.№ 4538 на нотариус В. П., рег. № .............. същият е упълномощил Е. К. К. да продаде, дари или замени този имот от негово име, при цена и условия по нейна преценка, както и с правото да преупълномощава трети лица с дадените по пълномощното права. Такова преупълномощаване е извършено в полза на К. И., която от своя страна е преупълномощила лицето Л. П.. Въз основа на последното, в качеството й на пълномощник, П. е продала имота му на Ж. Т. Н., съгласно сключен на 31.10.2011г. договор по нот.акт № .............., том............, д....................г. С нот.акт № ........................ имотът е продаден на "Екотехника" ЕООД, впоследствие отчужден чрез договор за замяна в полза на третите лица-помагачи, съгласно нот.акт № ..........., том ІІ, д.№ .............г., които от своя страна са го прехвърлили на К. А. със сключен на 04.07.2013г. договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № .............., том ..............., д.№ .................г. на нотариус с рег. № ................ От сключване на договора през 2013 г. ответницата по ревандикационния иск е във владение на процесния имот. Спорът относно действителността на упълномощителната сделка, извършена от И. П. в полза на Е. К. е разрешен с влязлото в сила решение на касационната инстанция, постановено по предявения от И. П. против К. иск с правно основание чл.26, ал.2, предл. 5 ЗЗД и съгласно което същото е прогласено за нищожно като абсолютно симулативна сделка. Макар и К. А. да не е страна по този иск, прогласената нищожност й е противопоставима, тъй като същата извежда претендираните от нея права от извършени въз основа на това пълномощно разпоредителни сделки. Касае се за зачитане последиците от прогласената за нищожна едностранна сделка спрямо вещно-прехвърлителното действие на извършените разпореждания с процесния имот. Поради това първата разпоредителна сделка, сключена от Л. П., действаща като пълномощник на И. П. и Ж. Н. /нот.акт № ..............г./, е извършена от лице без представителна власт. На основание чл.42, ал.2 ЗЗД и предвид изричното й оспорване от мнимо представлявания същата е недействителна /окончателно/ и не е породила вещно-транслативното си действие. Прието е, че приобретелката по нея не е станала собственик и не е прехвърлила такива на последващия приобретател - "Екотехника" ЕООД. От своя страна третите лица-помагачи също са закупили имота от несобственик, поради което и не са придобили права на собственост, съответно без вещно-прехвърлително действие е и сключеният между тях и К. А.-Л. договор за покупко-продажба. Предвидената в чл.17, ал.2 ЗЗД последица за запазване правата на добросъвестните приобретатели на вещни права, придобити преди вписване на исковата молба по иска за прогласяване симулативността на сделката не ползва К. А., респ. който и да било от приобретателите преди нея. Нито тя, нито предходните приобретатели черпят права от приобретател на недвижимия имот по привидно съглашение. Прогласеното за абсолютно симулативно пълномощно не транслира вещни права. Въззивният съд е приел, че първата сключена с имота разпоредителна сделка не е симулативна, нито приобретателите по нея черпят права от действалия без представителна власт пълномощник. Ето защо съдът приема, че същите нито са приобретатели на симулативен приобретател на недвижимия имот, нито самите те са симулативни приобретатели. По изложените съображения, въззивният съд е приел, че К. А. не е придобила права на собственост върху процесния магазин въз основа на сключения между нея и третите лица-помагачи договор за покупко-продажба. По заявеното в условията на евентуалност основание за придобиване на имота по давност, в качеството й на добросъвестен владелец, включително и при присъединяване владението на праводателите й, е прието, че К. А. е придобила имота от несобственик, без да знае това и въз основа на основание, годно да прехвърли права, поради което осъществяваното от нея владение е добросъвестно. Исковата молба по чл.108 ЗС е предявена на 24.10.2016г., която е и меродавната дата за прекъсването на давността, по арг. от чл.116, б."б", предл. първо ЗЗД, вр. чл.129, ал.5 ГПК. Следователно към тази дата изискуемият се 5-годишен давностен срок, считано от датата на договора й за покупко-продажба /04.07.2013г./, не е изтекъл. Същият не е изтекъл, считано дори и от датата на първата разпоредителна сделка, при условие, че К. А. можеше да присъедини и владението на приобретателката по тази сделка, предвид разнородния характер на владението на приобретателя по нея и това на въззиваемата. Недействителната по смисъла на чл.42 ЗЗД сделка не е сред основанията по чл.70 ЗЗД, правещи приобретателя по нея добросъвестен /арг. и от т.2 на ТР № 5/2014г. на ОСГК на ВКС/. Ето защо въззивният съд е приел, че К. А. не се легитимира като собственик на процесния имот и на основание изтекла придобивна давност.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба са поставени следните въпроси в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК:

1. Противопоставими ли са с оглед разпоредбите на чл. 17, ал. 2 ЗЗД и чл. 114 ЗС правата на трето добросъвестно лице, което е придобило правото на собственост на недвижим имот от последващ приобретател след предходно привидно, напълно симулативно волеизявление на собственика за разпореждане с имота, ако придобиването е осъществено преди предявяване на иска за установяване на симулативността. Твърди се противоречие по въпроса с практиката на ВКС, обективирана в решение № 2609 от 11.11.1965 г. по гр. дело № 1836/65 г. на І г.о., решение № 3 от 11.09.2013 г. по гр. дело № 291/2012 г., решение № 491 от 07.07.2010 г. по гр. дело № 1348/2009 г. на І г.о., решение № 5 от 27.12.1965 г. по гр. дело № 3/65 г. на Пленума на ВС, решение № 62 от 20.07.2017 г. по гр. дело № 4283/2016 г. на ІІ г.о., решение № 333 от 23.04.2010 г. по гр. дело № 526/2009 г., определение № 455 от 11.05.2011 г. по гр. дело № 623/2010 г.

2. Нищожен ли е договор, сключен от мнимо представляван с нищожно пълномощно или същият е с висяща недействителност и какви са правните последици за извършени последващи сделки, сключени преди първоначалният собственик да откаже да потвърди извършеното по-рано разпореждане с имота му. Твърди се противоречие по въпроса с практиката на ВКС, обективирана в решение № 217 от 21.01.2021 г. по гр. дело № 582/2019 г. на ІІІ г.о., решение № 357 от 06.01.2015 г. по гр. дело № 1217/2014 г. на ІV г.о., Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 272 от 05.07.2011 г. по гр. дело № 1047/2010 г. на І г.о.

3. Следва ли влязлата в сила присъда за измама да бъде зачетена от гражданския съд, след като наказателният съд е приел, че на пострадалия е причинена щета, тъй като е изгубил собствеността на имота, предмет на престъплението. Твърди се противоречие по въпроса с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 07.03.2019 г. по тълк. дело № 1/2018 г. на ОСТК, решение № 427 от 10.06.2015 г. по гр. дело № 1436/2014 г. на ІV г.о., решение № 198 от 10.08.2015 г. по гр. дело № 5252/2014 г. на ІV г.о.

Относно хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е посочено в изложението, че касаторът се позовава на правната теория.

В изложението се твърди, че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно – предпоставка за допускане до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №260050 от 30.03.2021 г. по в. гр. дело №537/2020 г. на Варненския апелативен съд.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. След измененията на ГПК с бр. 86 от 2017 г. на ДВ, касационно обжалване може да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради вероятната нищожност или недопустимост на решението или очевидната му неправилност.

Повдигнатите въпроси са относими, но касационно обжалване на трябва да бъде допуснато, защото обжалваното решение е съобразено с ТР №5/2014 от 12.12.2016 г. по тълк. дело №5/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Според него когато недействителният договор е бил сключен в хипотезите на липса на учредена представителна власт, извън пределите на учредената такава или след нейното отпадане, при липса на потвърждаване от страна на мнимо представлявания, този договор не поражда насрещни права и задължения за страните по него, както и вещно-транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД, поради което насрещната страна – третото лице, договаряло с мнимия представител, нито придобива облигационни и вещни права по силата на договора, нито упражнява добросъвестно владение, тъй като такъв договор не е правно основание, годно да го направи собственик по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС. Ако това лице на свой ред сключи последващ вещно-прехвърлителен договор за същата вещ (имот), то съгласно общия правен принцип, че никой не може да прехвърли права, които не притежава, и този договор няма да породи вещно-транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД. Тъй като обаче този последващ договор не е недействителен на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, той ще породи своето облигационно действие (уговорените с него насрещни права и задължения ще възникнат за страните, включително – задължението за прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право) и насрещната страна – лицето, придобило владението върху вещта по този последващ договор, е добросъвестен владелец по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС, стига да не е знаело към момента на сключването му, че праводателят му не е собственик, т.е. – че последният е договарял с мним представител при сключването на предходния недействителен договор по чл. 42, ал. 2 ЗЗД. В тези случаи, ако мнимо представляваният потвърди сключения от негово име без представителна власт договор, който до този момент е бил в състояние на висяща недействителност, то по силата на обратното действие във времето на потвърждаването, както този договор – вече валидиран (заздравен), така и всички последващи вещно-прехвърлителни сделки по веригата, ще породят автоматично вещно-транслативния си ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД, считано от съответния момент на сключването им. Когато чрез представител е бил сключен вещно-прехвърлителен договор, станал недействителен по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, поради това, че представителната власт е отпаднала с обратно действие във времето след сключването на договора, при липса на потвърждаване на същия, съответно приложение намират разясненията и задължителните указания, дадени с раздел IV и т. 11 от постановление № 6/27.12.1974 г. на Пленума на Върховния съд.

Обжалваното решение не е очевидно неправилно съобразно самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на материалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017г.), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК. Обжалвано въззивно решение не е очевидно неправилно, защото не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика.

Съобразно изхода на спора, на процесуалния представител на ответника И. С. П., действащ със съгласието на попечителя си С. И. П. – адвокат Г. М., трябва да се присъдят 1590.52 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за оказана пред касационната инстанция безплатна правна помощ на материално затруднено лице, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв., вр. чл. 9, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.