Определение № 705 от 18.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 2/2012 г.

Производството по делото е образувано по молба на Н. /Н./ с вх.№7544/06.08.2013 г. за връщане на внесената с платежно нареждане №Е 00978 от 28.11.2011 г. на БНБ държавна такса в размер на 15 лв. по частната й касационна жалба с вх.№4180/20.10.2011 г. на Великотърновския апелативен съд, срещу определение №141 от 28.09.2011 г. по в.ч.д.№249/2011 г. на Великотърновския апелативен съд, ГК, с което е потвърдено първоинстанционното определение, с което частично е прекратено производството по иска на Н. с правно основания чл.647, т.3 ТЗ, в редакция ДВ бр.38/2006 г. С определение №31 от 20.01.2012 г. по ч.т.д.№2/2012 г. на ВКС, І Т.О. частната касационна жалба на Н. на основание чл.274, ал.4, във вр. с чл.280, ал.2 ГПК е оставена без разглеждане. Молителят Н. подържа, че внесената ДТ в размер на 15 лв. подлежи на връщане на основание чл.84,т.1 ГПК, тъй като държавата и държавните учреждения не дължат такава, освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи-частна държавна собственост. Мотивира основанието за освобождаването от държавна такса с характеристиката на обектите публична държавна собственост и публични държавни вземания. Молбата за връщане на внесената ДТ е основателна. От историческото тълкуване на разпоредбата на чл.84,т.1 ГПК във вр. с Решение №3 от 08.07.2008 г. на КС по к.д.№3/2008 г. следва, че държавата и държавните учреждения се освобождават от заплащане на такса при водене на дела, освен по искове за частни държавни вземания и вещи-частна държавна собственост. Този принцип е залегнал в първоначалната редакция на чл.84, т.1 ГПК/ДВ бр.59/2007 г./ С изменението, направено с ДВ бр.50/2008 г. е заличен изразът „освен по искове за частни държавни вземания и вещи-частна държавна собственост”. С решение №3 от 08.07.2008 г. на КС по к.д.№3/2008 г.,/ДВ бр.63/2008г/ е обявено за противоконституционно това изменение на закона, поради което привилегията на държавата и държавните учреждения за освобождаване от заплащане на държавна такса, е ограничена само с исковете за частни държавни вземания и права върху вещи частна държавна собственост. Предявеният от Н. иск с правно основание чл.647, т.3 ТЗ, в редакция ДВ бр.38/2006 г. не попада сред тях. С този иск се цели установяване на относителна недействителност на сделка между трети лица с имот, който е частна собственост, а не държавна собственост в двата й вида публична и частна по смисъла на чл.2 ЗС. Съобразно изложеното дотук Н. не е дължал внасянето на държавна такса в размер на 15 лв. по частната й касационна жалба. Недължимо платените държавни такси на основание чл.4б от ЗДТ подлежат на връщане по молба на заинтересованата страна. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд