Определение № 50582 от 07.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 2111/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на “ВИК ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД-в несъстоятелност ЕИК[ЕИК] срещу решение №283 от 28.04.2022 г. Софийски апелативен съд по гр.д. №611/2021 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 260 357 от 04.03. 2021 по т.д. № 8215/2013 г. на СГС,ТО, в частта, с която е са били отхвърлени предявените от ищеца „ВИК ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД/н./ срещу „ТИТАНИУМ“ АД -в ликвидация ЕИК[ЕИК] искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3, чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 4 от ЗЗД за прогласяване за нищожен на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 2, том III, рег. № 8440, дело № 389 от 24.03.2008 г. на нотариус Р. Д., вписан в Службата по вписванията с вх. Рег. № 18192, акт № 83, том XLIII, дело № 11678 от 24. 03. 2008 г., поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, липса на съгласие, накърняване на добрите нрави, и липса на основание и срещу постановеното по същото дело решение от 05. 05. 2021 г. по чл. 250 от ГПК, с което е оставена без уважение молба на ищеца по делото за допълване на постановеното основно решение с диспозитив за връщане на даденото по нищожната сделка в полза на ищеца на основание чл.34 ЗЗД. От страна на ответника по иска „ТИТАНИУМ“ АД въззивното решение се обжалва в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е бил прогласен същият договор за нищожен, поради неговата привидност, на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 5 от ЗЗД. В касационните жалби се навеждат подробни оплаквания за неправилност на въззивното решение в съответните части. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят-ищец сочи, че са налице основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК: решението е постановено в несъответствие с практиката на ВКС по конкретно формулираните в изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК въпроси. Горното се отнася и за наведените в изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК към КЖ на касатора-ответник по иска „ТИТАНИУМ“ АД основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е редовна и подадениа в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил следните съображения: По жалбата на ищеца “ВИК ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД-в несъстоятелност срещу основното решение, с което са били отхвърлени отделните обективно съединени искове за нищожност, въззивният съд е изложил следните съображения: Неоснователно е оплакването за неправилност на крайните изводи на първоинстанционния съд в решението му относно неналичие в случая на нищожност на процесния договор за прехвърляне на недвижим имот, поради противоречие със закона- непредставяне при сключването на сделката пред нотариуса, на декларация за произхода на средствата по Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/. Според въззивния състав, непредставянето на декларация не се отразява въобще на валидността на сделката в законоустановената хипотеза в чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, доколкото същата не противоречи на закона в смисъла, вложен от законодателя в установената хипотеза – било с оглед предмета си и целените нея последици, било с оглед валидността на насрещните волеизявления на страните по нея, които в случая в пълнота не противоречат на императивни изисквания или забрани за несъобразено с императивните правила, установени в действащите норми на обективния правов ред за сключването им. Ето защо, въззивният съд е счел, че претендираното от ищеца непредставяне на декларация не е от естество въобще да опорочи сделката при условията на чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. За неоснователно е счетено и оплакването срещу първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен исът за прогласяване на процесната сделка за нищожна, поради заобикаляне на закона-въззивният състав е изложил, че само по себе си извършването на няколко сделки, дори и между свързани лица, и в кратък период от време, не сочи само по себе си за субективното намерение на всяка цена да се постигне забранена от закона цел, чрез позволени само формално, средства, каквито са процесните сделки с транслативен ефект. Още повече това, според съда, е така, когато същите биват извършвани от търговци, които по занятие извършват търговски сделки с активи, намиращи се в търговски оборот, подтиквани от изцяло търговски съображения за реализиране на печалба, при голямо разнообразие от всички, допустими от закона начини на плащане и обезпечаване на плащанията, при необходимост от набавяне на ликвидни средства по всякакви, допустими и незабранени от закона начини, често – в кратки срокове и при привидна неравностойност на престациите, мотивирани от чисто търговски интерес. За недоказани са приети и твърденията на ищеца за наличието у ответника на претендираното намерение за увреждане от субективна страна, а последните не може да се основават на предположения, каквито всъщност си остават развитите от ищеца и пред първоинстанционния съд, и във въззивната му жалба съображения за предварително и дългосрочно планиране на процесната сделка, като само част от поредица от действия и сделки, насочени срещу интересите на кредиторите на несъстоятелността. По така изложените в съображения за особеностите на търговския оборот, сравнен с гражданския, съдът е счел за неоснователно и оплакването срещу първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен иска за нищожност на процесната сделка, поради противоречие с добрите нрави. За съда това основание за нищожност намира по-ограничено приложение по отношение на чисто търговските сделки, доколкото търговската дейност е винаги мотивирана от постигането на печалба, бива извършвана главно от юридически лица или придобиващи специално заради осъществяването и търговско качество, и отново мотивирани главно от реализирането на печалба физически такива, и приложението на правилата и възможностите за съдебна защита срещу накърняването на добрите нрави, като неписани норми за съобразяване с общоприетите да са и нормативно защитими, общочовешки, социални и морални ценности, особено в материя, като процесната, годна да обуслови съставляващата значителна намеса в общата правната сигурност и тази на оборота, недействителност на сделките, следва да се осъществява особено внимателно и при явни, драстични такива нарушения. Въззивният състав приема, простата нееквивалентност на престациите в съотношение дори и като изтъкваното от жалбоподателя в жалбата му едно към три, не сочи на такова тежко нарушение, обосноваващо нищожност на сделката, същото може да обоснове в други хипотези уважаване на някой от специалните /преферентни/ искове, нарочно законоуредени в материята на несъстоятелността, но не и процесния. За неоснователна е приета и жалбата в частта и срещу отхвърлянето на иска за прогласяване на нищожността на процесната сделка, поради липса на съгласие – в нито един момент по делото нито се е твърдяло, нито пък може да се приеме да е установено от събраните доказателства, дори и при пълно кредитиране на изслушаните по делото свидетели, липсата на насрещни волеизявления с покриващо се съдържание, и водещи до сключването на двустранен договор с транслативен ефект, какъвто е и процесният, с предмет главните елементи на сделката – имуществен обект – предмет на продажбата, и размерът на цената, задължението за заплащането на която овъзмездява, като насрещна престация придобиването на правото на собственост върху него, и направени от лица с представителна власт – законни/органни представители по отношение на участващите в сделката юридически лица – търговци, и това сочи на неосъществяване в случая на това, претендирано основание за нищожност /останалите, установени по делото обстоятелства, като второстепенни, извън така посочените, главни елементи от предмета на сделката, са ирелевантни за действителността и, оспорвана в производството и на това основание/. Неоснователна е намерена от съда и жалбата в частта и срещу първоинстанционното решение, с която е отхвърлен искът за прогласяване на процесната сделка за нищожна поради липса на основание – съдът е счел, че видно от съдържанието на неоспорения нотариален акт, който я обективира, че по отношение на същата се разкрива, като типична причина за сключването и, най-често срещаната в оборота, такава кауза – основание, а именно – да се придобие едно право, поради което и оплакванията в жалбата и в тази и част са изцяло необосновани. За неоснователна е счетена и жалбата на ответника срещу основното, постановено по делото първоинстанционно решение в частта му, с която е прогласена за нищожна процесната сделка, като привидна. Неоснователно, според съда, е оплакването, базирано на твърденията за неправилност на изводите на съда в решението в тази им част, поради неизследване на въпроса за точният начин, по който цената е заплатена. Съдът се е позовал на това, че именно върху ответника тежи установяването на тази част от релевантните за спора факти и същите са останали неустановени, на негово разположение са били всички процесуални способи да излага твърдения в тази насока и да ги доказва, от друга страна- съдът е формирал извод за наличието на претендираната от ищеца привидност на сделката не поради простото неплащане на цената, в какъвто смисъл само би било основателното оплакване в жалбата досежно значението на това неплащане, само като неизпълнение на отделно договорно задължение на купувача, а на цялостен анализ на всички доказателства по делото, сочещи в съвкупност на липсата на намерение у страните да бъдат обвързани с конкретният, правен ефект на процесната сделка, от който комплекс простото неплащане на цената е само един елемент. За неоснователна е счетена и жалбата на ищеца срещу решението по чл. 250 от ГПК. Изложени са следните съображения: при възприетата от съда квалификация на искането за връщане на имота, като такава по чл. 34 от ЗЗД, настъпваща като последица от прогласяването на нищожността на сделката с транслативен ефект, следва да се държи сметка за облигационния характер на това, именно така квалифицирано, искане. Същото, като обладаващо облигационен, т.е. относителен, а не абсолютен характер, би било основателно само ако е насочено към лицето, придобило собствеността и държането /в случая – владението/, на процесния имот, вследствие и на основание конкретната, придобивна за него сделка с транслационен ефект, прогласяването за нищожна на която е предмет на главен иск в производството, който в случая е и уважен. Това лице в конкретният процесен случай е вторият ответник, който е заличен от търговския регистър търговец, поради което и по отношение на него производството е отдавна прекратено, несъществуващо, и при така установеното няма как законосъобразно по делото да се претендира разпростирането на реституционния ефект на решението по установителния иск за прогласяване нищожността на сделката между първоначалните двама ответници, и по отношение на трети, неучастващи в делото лица. Ето защо допълнителното решение е счетено от създа също за правилно и е потвърдено от въззивния съд като такова. От страна на първия касационен жалбоподател “ВИК ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД-в несъстоятелност ЕИК[ЕИК] подал КЖ срещу решение №283 от 28.04.2022 г. Софийски апелативен съд по гр.д. №611/2021 г. в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната му, по отношение на гореописаните искове за нищожност, част са формулирани няколко въпроса, които се свеждат до следното:1. дали липсата на декларация по чл.4 ал.7 от ЗМИП води до нищожност на сделката, поради противоречие със закона; 2.следва ли при наведено основание за нищожност „заобикаляне на закона“ съдът да прецени доказателствата относно поредицата от сделки, с оглед преценка за съвместимостта с обществения ред 3. налице ли е липса на съгласие, ако последното е изтръгнато с насилие спрямо органните представители на страната по сделката; 4. Кога нееквивалентността на престациите по договор за продажба, сключен между търговци, води до нищожност, поради противоречие с добрите нрави; 5. Следва ли при уважаване на иск за прогласяване на нищожност съдът да постанови служебно и връщане на даденото; Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес. Съгласно цитираното по-горе съдържание на въпросите в изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК от страна на касатора-ищец, настоящият състав на ВКС,Първо т.о. намира следното: Първият, вторият и четвъртият, по горната номерация, въпроси, са фактически и се съотнасят към правилността на обжалваното решение, доколкото касаят произнасянето на съда по конкретните, специфични за дадения спор, факти. Правилността на конкретен обжалван пред ВКС акт се преценява във втората фаза на касационното производство. Тези въпроси не касаят тълкуване на конкретна правна разпоредба, с оглед изясняване съдържанието на общовалидна правна норма, т.е. не са правни такива и отговорът им е винаги в зависимост от конкретните за спора установени факти. Третият и петият въпрос не се явяват от значение за конкретния спор-съдът не е формирал правораздавателната си воля въз основа на техния отговор-липсва приемане от въззивния съд, че е налице съгласие, което е „изтръгнато с насилие“ спрямо органните представители на страната по сделката, а за да откаже произнасяне по чл.34 ЗЗД, съдът е изложил съображения, че това би било основателно само ако е насочено към лицето, придобило собствеността и държането /в случая – владението/, на процесния имот, вследствие и на основание конкретната, придобивна за него сделка с транслационен ефект, прогласяването за нищожна на която е предмет на главен иск в производството, който в случая е и уважен. Такова лице в конкретният процесен случай е бил вторият ответник, който е заличен от търговския регистър търговец, поради което и по отношение на него производството е отдавна прекратено, несъществуващо, и при така установеното няма как законосъобразно по делото да се претендира разпростирането на реституционния ефект на решението по установителния иск за прогласяване нищожността на сделката между първоначалните двама ответници, и по отношение на трети, неучастващи в делото лица. Т.е. съдът приема липса на пасивна легитимация на ответника по иска да отговаря по чл.34 ЗЗД, а не се занимава с това, дали се дължи служебно произнасяне по чл.34 ЗЗД. Съобразявайки задължителните указания по тълкуване на ГПК относно касационното обжалване в цитираното ТР № 1/2009 г., следва да се приеме, че и по КЖ на ищеца липсва установяване на общата предпоставка за достъп до касация- формулиране на един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК., поради което ВКС, не дължи произнасяне и по допълнителния селективен критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. По преценка за допускане до касационно обжалване на КЖ на ответника по иска „ТИТАНИУМ“ АД, досежно правилността на въззивното решение, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е бил прогласен процесният договор за нищожен, поради неговата привидност, на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 5 от ЗЗД, то от значение за изхода по спора се явява въпросът за задължението на въззивния съд да формира своите изводи въз основа на всички събрани доказателства, и да обсъди в мотивите си доводите на страните и оплакванията на въззивния жалбоподател във връзка с необсъждането от страна на съда на оплакването на тази страна във въззивната си жалба за наличие на съществено нарушение на съдопроизводствените правила- чл. 164 ал.1,т.6 ГПК във вр. с чл.165 ал.2 ГПК от страна на първоинстанционния съд. По отношение на оплакванията за недопустимост на иска ,ВКС ще вземе становище при разглеждането на КЖ по чл.290 и следващите от ГПК. Касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 80 лева за разглеждане на КЖ, съгласно 18 ал.2 във вр. с чл. 3 от ТДТСС по ГПК. Водим от изложеното, съдът